Дай Боже да имам сила да устоя на изпитанията

Публикацията със заглавие Басня за тънкия остър кинжал, забиващ се право в сърцето предизвика коментари, на които се чувствам длъжен да отговоря; ето, прочетете за какво става дума:

Мария Василева каза: Поуката от баснята:

Образованието и възпитанието у нас са в отчайващо състояние. Пораженията от бившия режим са огромни и дълготрайни. Българите не са готови да живеят като свободни европейци.

В частност за вас - като философ, писател и учител: няма да бъдете одобряван и разбиран докато нещата не започнат да се променят - отдолу нагоре и отгоре надолу. Имате тежката мисия да пръскате светлина, преследван и тормозен. Но имате утехата да притежавате изпреварващо мислене и да оставите подробно описание на един трагичен период от българската история.

Всички, завършили в бившия Съюз, които познавам, имате общи черти - богата ерудиция, изключителна работоспособност, нравствени ценности и любознателност.

Бъдете здрав да изпълнявате мисията си - и дано дочакаме някакви плодове!

С уважение: Мария Василева

Владимир Петков-Трашов каза: Уважаема г-жо Василева, само едно необходимо уточнение-допълнение.

Ако добре съм разбрал, Вашето "и дано дочакаме някакви плодове." от мисията на Ангел Грънчаров, вероятно адресирате преди всичко към директорката на ПГЕЕ-Пловдив, към нейната заместничка и председателка на профсъюза Подкрепа в училището, към г-жа Пакова и към министъра на образованието, на второ място и към учителската колегия в същото училище и в страната, а едва ли, или поне в същата степен неотложно и остро-наложително към всичкото останало живо, здраво, интелигентно и имащо някакъв разум в българската си главица, щото то, ако е действително разумно - си комка от плодовете му, нали.

Що се отнася до моята главица смея да Ви уверя, че и тя черпи с очетата си от истинските, от честните, от почтените, от искрените, от верните, от светлите, сладките, уместно шеговитите, от сериозните, но и от саркастичните му и от тъжните му, а и стипчиво-нагарчащите му понякога плодове-редове.

За които, колкото и дълбоко да съм му благодарен, че съществува и че ги сътворява, никога не ще мога да му се отплатя.

2013.12.09г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за добрите думи, уважаема г-жо Василева - и уважаеми г-н Петков-Трашов! Благодаря и за подкрепата! Споделям мисълта, че в българското образование са наложителни дълбоки промени, които по моя преценка трябва да започнат най-напред отдолу - от самите учители, ученици, родители. И то от най-активната, напредничава, свободолюбива тяхна част.

Но преди да се разгърне този процес, е необходимо да се породи едно ново съзнание - което именно е предпоставката, и то решаващата, на толкова потребните ни промени. Ето защо в някакъв смисъл, за пораждането и култивирането в душите на това ново съзнание, особена отговорност имат тъкмо философите - и най-напредничавите дейци на образованието, неговият духовен авангард. Оттук започва всичко.

В това аз виждам смисъла на своята работа. Тази идея за потребност на всичко, което правя, ме вдъхновява. Дай Боже да имам сила да устоя на изпитанията, пък останалото вече е нещо, за което не може да ме е грижа. Вярвам, че ще дойде момента, в който ще се разбере, че усилията ми не са били напразни.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...