Истината ни прави свободни

понеделник, 14 април 2014 г.

На първо място трябва свобода в образователната сфера: долу държавният монопол върху програмите!



Тази сутрин попадам на статията Катерене по спиралата на провала, написана от блогъра Божидар Божанов. Съветвам ви да я прочетете - ако темата не ви е безразлична. Щото както изглежда тази тема е безразлична на огромното мнозинство от хората у нас; по тази именно причина особен прогрес в тази сфера не само че не се случва, ами направо е и невъзможен. Ето няколко акцента от тази статия:

... Образованието ни е спирала на провала. Процентът на неквалифицирани, слабо образовани, слабо мотивирани, безперспективни, дори маргниализирани хора ще се увеличава и това ще разгражда и без това повреденото ни общество. И е нужна образователна революция, която обаче става все по-невъзможна и мъглява с всяка изминала година. А това децата ни да не са тези безперспективни, безидейни субекти след 30 години е основен фактор за емигрирането на перспективните хора днес. И решението да останеш сред все по-прости и все по-неадекватни съграждани е по-скоро напук...

... И тук ще изляза от абстрактните разсъждения и ще направя предложение. Да, ще изглежда като „три лесни стъпки да отслабнем", с тази разлика, че стъпките не са толкова лесни.

1. Осъвременяване на програмата на педагогическите специалности, с помощта на международни (напр. финландски) експерти. Много хора се занимават в дълбочина с проблемите на образованието в света, и не виждам защо не можем да им платим да променят остарялото ни мислене за образование. Ако трябва и да преподават в някой университет.

2. Вдигаме както заплатите на младите учители, така и изискванията към тях. Само магистри могат да станат учители (както във Финландия), но пък получават доста над средната заплата... Но когато има конкуренция за професията „учител" сред младите хора, след това ще има конкуренция и за работните места, ще изкристализира качеството.

3. Даваме автономност. Когато сложиш един способен и мотивиран човек да върши работа, в която е ограничен от всевъзможна бюрокрация, от неадекватни програми и учебници, губиш потенциала. Затова (както ще бъдат научени от вездесъщите, магически финландски експерти) е нужно да имат свободата да работят с децата, както смятат за добре.

Това пише колегата блогър Б.Божанов, който, както разбирам, работи в областта на софтуерното инженерство. Умни приказки казва, аз обаче имам едно принципно несъгласие: нещата трябва да почнат да се случват не "отгоре", а отдолу, очакването да започнат отгоре е фикция (за момента и дори за не толкова близкото бъдеще). При липса на съзнание за необходимостта от промени в средите на тия, дето се занимават с образование (сиреч на тия, които сегашната система явно ги устройва, нищо че постоянно мрънкат), никаква висша държавна воля нищо не може да промени. Естественият, правилният ако щете начин за същностната промяна е когато самите заинтересовани започнат да я осъществяват на дело, всекидневно, практически - и по този начин почнат да подронват статуквото. Но първо следва т.н. "субективен фактор", предимно учениците и учителите, да почне да се променя под напора на живота: аз друг път не виждам. Нужно е ново съзнание. То нараства, но по българския обичай нерешителността за същностни промени е налице. Едната страна, именно учениците - които изцяло и то на дело бойкотират системата, при това всекидневно, техният протест е налице! - е с променено съзнание, остава другата страна, именно учителите да не действат, да не се държат като реакционна консервативна сила, бранеща статуквото и системата, а се иска и те заедно с учениците си да почнат да предприемат всекидневно така потребните промени. Този е пътят. Трябва да започне долу, от низините, едно движение за промяна, сиреч, за либерализация на българското образование. А тия неща, които предлага г-н Божанов, са важни и са точно така, но в настоящия контекст звучат като утопия - държавата, държавният чиновник няма да благоволи да направи тия неща, бъдете сигурни в това!

Ето в тази връзка как мисли един приятел от фейсбук, с който вървим в една посока; вижте колко добре го казва:

Николай Дренчев каза: На първо място трябва свобода. Трябва да се премахне монополът на държавата върху образователната програма. Безумие е да искаш всички (толкова различни!) деца да учат едно и също нещо, по едно и също време, по един и същи начин, от учители еднакви, еднакво обучени, еднакво (зле) платени.

Монополът на държавата, който изхвърлихме от икономиката, запазихме в образованието и хак ни е резултата. "Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости" беше казал някой. И с право.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ