Истината ни прави свободни

петък, 4 април 2014 г.

Дали наистина Русия не става лидер на антизападна коалиция от "морално здрави" хомофобски сили?


Две статии привличат вниманието ми тази сутрин: Русия се превръща в лидер на антизападния свят с автор Маша Гесен, публикувана във в. Вашингтон пост и Сибирски папагал? Гнезди в България!, написана от г-н Иво Инджев, която е негов коментар по повод първата статия. Ще ми се да извадя най-важните моменти от двете статии, за да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а иначе който иска нека да си изчете и двете статии от първоизточника; на мен тия възлови моменти ми трябват тъй като искам да ги използвам за целите на обучението по гражданско образование, зер моя милост е преподавател по такъв един "учебен предмет" и се старая да водя тяхното обучение на едно най-съвременно ниво; та ето сега някой най-съществени моменти от първата статия:

... Обяснявайки новата самоличност на Русия по отношение на Запада и претенциите за лидерство, Путин каза: “Това е абсолютно обективно и разбираемо за държава като Русия с нейната велика история и култура, с многовековен опит не в т. нар. толерантност - безполова и безплодна, а в реалния, неподправен живот, където различни хора съществуват заедно в рамките на една държава”.

“Така наречената толерантност”, която той спомена като отличителен белег на западната цивилизация, не е от тази гледна точка нищо друго освен плъзгане по пътя на неморалното. Вероятно толерантността включва хомосексуализъм, ето защо тя бе описана като “безплодна и безполова”.

“В днешно време много страни преразглеждат своите морални ценности и етични норми, рушат етнически традиции и различията между народи и култури”, каза той. “От обществото сега се иска не само да признае правото на всеки на свобода на мислене, политически възгледи и неприкосновеност на личния живот, но и също да приеме безусловно равенството на добро и зло, както се вижда, странни концепции, противоположни по смисъл”.

Накрая, каза Путин, време е да устоим на този бич на толерантност и разнообразие, който пълзи от Запад. “Знаем, че все повече хора по света подкрепят нашата позиция на защита на традиционните ценности”, заяви той. Ролята на Русия е да “предотврати движение назад и надолу в хаотична тъмнина и връщане към примитивно състояние”.

Накратко, Путин възнамерява да спаси света от Запада. Започна с Крим. Когато казва, че защитава етническите руснаци в Украйна, той има предвид, че ги защитава от многото ужасни неща, идващи от Запада. Няколко дни след декемврийската реч Алексей Пушков, който оглавява Комитета по международните въпроси на Държавната дума, дефинира тази заплаха от трибуната на долната камара на руския парламент: “Съветници от ЕС на практика във всяко важно министерство контролират финансовите потоци, националните програми, както и разширяването на обхвата на гей-културата, която стана официалната политика на ЕС”.

Три месеца по-късно руснаците гледат точно така на събитията в Украйна: Западът буквално взема превес и само руските войски могат да застанат между нищо неподозиращите граждани на славянската държава и прииждащите от Брюксел хомосексуалисти.

Русия не оглавява блок от държави в този антизападен кръстоносен поход - поне за момента. Но със сигурност не е сама в жаждата си за опазване на “традиционните ценности”. Русия събира неформален блок в ООН, защитаващ “традиционните ценности”. Съветът на ООН по правата на човека прие серия от внесени от Русия резолюции, противопоставящи се на правата на хомосексуалистите, през последните три години. Съюзниците на Русия в приемането на тези резолюции са не само нейните постсъветски съседи, но също така Китай, Еквадор, Малайзия и още над дузина държави.

Антигей програмата може да изглежда като ненадеждна основа за формиране на активистки международен съюз от държави играчи, но има голям обединяващ потенциал, когато е очертана в рамките на по-широко антизападно усилие и дори цивилизационна мисия.

Толкова от статията на Маша Гесен. А сега да приведа откъси от сега от коментара на И.Инджев, с който, излишно е да казвам, съм изцяло съгласен, сиреч, и аз мисля в същата посока:

Думата ми е за българската специфика на Русия да се гледа като на безгрешна величина в нейното трагично величие на привлекателен господар за умовете, сърцата или джобовете на много българи. На мястото на рухналите идеологеми на комунизма за експлоатацията на трудещите се (щото при соца немаше такава за жълти стотинки, нали!), загниването на капитализма (щото соца немаше как да гние - складовете беха празни и немаше нищо за загниване!) и т.н., днес щръква войнствената хомофобия. Тя претендира да се възправи като заместител и морален обединител в рамките на парадигмата за борбата срещу разпуснатите нрави на Запада.

Не че агресията срещу сексуално различните я нямаше и преди. Като гимназист си спомням как един съученик се хвалеше с подвизите си на бияч с лента „отрядник” на „заловени” в градската тоалетна хора, заподозрени в хомосексуалност. Биели ги и ги хвърляли в езерото „Ариана” насред София. Не съм си представял тогава, че тези подвизи могат да послужат един ден като атестат за привилегии по линия на активната борба срещу хомосексулизма и за кандидатстване в заместителката на КПСС, днешната Путинска партия „Единна Русия”.

Да, за западната разюзданост се тръбеше и преди. Но за затворените в соцлагера милиони роби на труда (но не и на капитала), тази „разюзданост” беше лелеяна обект на неистово любопитство. То се разгаряше толкова повече, колкото по-яростно беше проклинано от високите трибуни на комунизма, от които ни махаха по време на манифестациите другарите, за които нямаше граници нито в пътуванията на Запад (щото беха морално устойчиви и някакъв си стриптийз нямаше начин да ги възбуди и убеди в предимствата на западната разкрепостеност - зяпаха го, за да се убедят колко е гаден).

Нищо чудно, че при първа възможност, дълго сдържаната сексуална енергия на любопитството изби в началото на 90-те години на миналия век в ненормални по място (в заводски ресторанти плъзнаха стриптизьорки) или по форма (като конкурса „Едно сърце тупти в панталона” на пернишкия стадион) изяви.

Ако днес някой се опита да забрани едничката радост на самотника пред телевизора с изобилието от гинекологично демонстрирана откровеност на плътта, това би предизвикало вероятно по-голям взрив от недоволство от всякакво набъбване на сметките.

Но ето, че от Москва долетяха опорните точки на вожда с леко неприличната (за българите) фамилия и българските Путинофили вкупом прегърнаха моралната кауза да мразят Запада на първо място вече заради моралната му разпуснатост по отношение на търпимостта към сексуалната различност.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ