Истината ни прави свободни

вторник, 29 април 2014 г.

Убийствено саркастично писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!

Моят така сърдечен и пределно искрен събеседник в започналата дискусия за характера и концепцията на списание ИДЕИ г-н Николай Узунов, аспирант (докторант) по философия в СУ, ми написа не един, а таман цели два отговора (!) на моето вчерашно писмо, публикувано ето тук: виж Философът не е нищо друго освен един свободен дух - свободен даже и от собствената си маниакалност. И то какви отговори: пълни с искряща, бляскава ирония и дори с несъзнавана самоирония, бликащи от факти и доказателства за непомерната (неизмеримата) собствена ученост, преливащи от унищожителен спрямо опонента сарказъм, стигащ дотам, че въпросният опонент, сиреч, моя милост, на моменти взе да се чуди дали да не вземе незабавно да си раздере ризата, да си посипе главата с пепел, да се разкае за това, че се е занимавал без никакво право за това цели 35 години с философия и, засрамен от своята крещяща некадърност, да се оттегли в някой пуст манастир, където, на пост само с вода и с черен хляб да доизживее злочестите си последни дни - тъй като от преживяния срам едва ли вече ще мога да погледна някого в очите!

Да, аз съм изцяло разгромен и ако тия дни разберете по някакъв начин, че от срам и отчаяние нещастният индивид Грънчаров злополучно е посегнал на безсмисления си живот, то, моля, не се изненадвайте: наистина моят тъй гневен опонент ме разгроми напълно невъзвратимо, че вече едва ли ще намеря сили да продължа опропастения си отвсякъде живот. Ето ви първото писмо, длъжен съм да го публикувам, то е само прелюдия към унищожителната критика и ирония, на която съм подложен, а за второто, което вече е истински шедьовър, моля да имате малко търпение, щото понеже съм изцяло съкрушен, все още се питам как ще намеря сили да публикувам собствения си, тъй да се рече, духовен некролог. Но понеже съм правдолюбив човек, разбира се, ще публикувам и второто забележително писмо, след което вече съвсем не зная как ще продължа злочестия си живот; но първото писмо, което ще имате щастието да прочетете ето сега, е само прелюдия съм онази симфония от мисли, чувства и страсти, пред която бледнеят дори и изпълненията на титани като професор Вучков или като... като... като кой друг (?!), то нима има някой друг, който може да се сравни с неповторимия титан Вучков (?!), да, има, вече има, това е именно докторантът Николай Узунов: запомнете това име, то има данни да заслепи неръкотворната слава дари на самия титан професор Вучков! И ето най-сетне, четете, убедете се сами; писмото започва направо с цитат от моите тъй немощни мисли, който дава повод на новия Вучков да разгърне след това своята унищожителна мисловна мощ:

"Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета", Вие, предполагам, сам не се усещате какъв гениален и грамаден комплимент ни отправяте, имам предвид на нас, създателите и издателите, а също така и авторите на списание ИДЕИ. Ако тази въпросната телевизионна чалготека е успяла да задоволи масовата потребност на народа ни от някаква, да я наречем "музика", отговаряща на трепетите на неговата душа, то ако списание ИДЕИ в същото време успее да задоволи по същия бляскав и ефективен начин невероятните потребности на народа ни от мисъл, съзнание, идеи, ценности и дух, то това за нас ще е тотално изпълнение и на най-смелите ни проекти, надежди и мечти!"

Уважаеми г-н Грънчаров,

Цитирах един пасаж от писмото ви. Надявам се в него се съдържа ирония? Моля ви, кажете ми, че се шегувате??? :-) Щом искате да бъдете философът на масовото поколение, тогава бъдете здрав. Аз ще се опитвам да поддържам онези хора, как го нарекохте, които се мъчат да пишат на академичен език, но пък нямало какво да кажат; ще си остана от онези хора, за които "философ" и "тълпа" са две напълно противоположни неща. Вдъхновявайте тълпата, г-н Грънчаров, не помислих, че в България имаме нужда от "философския Сашо Роман" или от "философствуващия Азис", т.е. човек, който да докосва нежните струни на душата на свободомислещи и уникални същества (в частност на т.нар. Руса Златка или Черна Златка, може би дори на Багата, на Митьо Пищова, на Сашка Васева - те всички до един са толкова уникални човешки същества, които имат право да мислят. Не е редно някой като мен да се яви в ролята на партиен шеф и да ги обяви за по-долна категория хора. Че за къде щяхме да сме без Азис, Златките, Сашка Васева, Евгени Минчев, който дори наскоро изрази мислите си в книга, която предполагам ще ви хареса).

Свържете се с Планета ТВ или с ФЕН Тв, г-н Грънчаров, убеден съм че много млади момичета с плам в очите ще поглъщат словата ви. Ще бъдете един Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България. Ще си намерите една Йоко Оно и заедно ще разпространявате една нова философия (Ню ейдж, Хипи философско движение).

А пък аз, признал поражението си, че дори Сашка Васева е уникален човек, който е свободомислещ, ще си надена едни галоши, ще остана самозатворен в кристалния си замък, изпълнен с много егоизъм и високо самочувствие и ще гледам как вие, Ангел Грънчаров, ежедневно повеждате маси, тълпи хора след себе си и ги обръщате в правата вяра. И Савел не повярва в Христа, но ето, случи се трагедия, и по пътя към Дамаск той разбра, повярва. И Савел стана Павел!

Пожелавам ви успех с просвещаването на поп-фолк поколението, към което се насочвате. Само внимавайте, защото емоциите на тълпата не са постоянни и ако днес сте цар утре може да станете свинар. Такива са свободомислещите тълпи - уникални, свободни и изпълнени с всякакви ценности (а как не ги е било срам Льо Бон и Хайдегер да се обявяват срещу тях!).

Относно диалектиката ми, г-н Грънчаров, хахахахаха, може би не схванахте, че цялото ми предходно (а и това) писмо бе изпълнено с ирония. Това би го разбрал дори един докторант, който се чуди как да изпълни тезата си с клиширани изрази и сухи тези, с които да се подмаже на преподавателя си.

С поклон пред вас, еквивалента на Митьо Пайнера: хер Грънчаров!

Николай Узунов

КРАТЪК КОМЕНТАР, ПРИМЕСЕН С МНОГО СЪЛЗИ: Дълго време се питах дали има смисъл изобщо да отговарям на този ураганен погром, на който бях подложен от моя безпощаден критик и опонент. Все още не мога да реша какво да правя. За момента решавам да публикувам и двете писма, с които той ми отговаря, да види светът и двата велики шедьовъра в техния автентичен вид, пък после ще му мисля. Ако изобщо реша да продължа озлочестения си по такъв жесток начин и изведнъж изцяло обезсмислил се мой живот. Аз съм на прага да взема крайно и фатално решение, тъй като наистина след тази ураганна критика вече не виждам смисъл да живея, камо ли пък да пиша, да работя, да се стремя към нещо. Дойде моментът, в който моята скромна персона е развенчана изцяло, благодарение на което изпъкна моето духовно уродство, моята философска нищета, мизерията на моята сякаш изцяло невежествена и тъй грозна в умствената си оскъдица и недостатъчност личност. Не, наистина повече не може да се живее! Но ще видим. Едва ли ще се съвзема от тази екзистенциална катастрофа, която ми устрои моят безпощаден, но очевидно изцяло справедлив опонент. Сбогом, прощавайте вече! Бъдете здрави! Съмнително е дали някога ще се видим вече.

Ох, как ще се тепърва живее, драги ми мои духовни близнаци, все Митьовци - Пайнера или Пищова, значение няма кой по-точно! Ех, Златке, Златке, моя духовна сестро, помогни ми да укрепя разбитата си душа! Драги ми брате Азисе, драги ми интелектуални сроднико Сашо Роман, скъпа сестро Сашке Васева, моля ви се, подайте ми ръка в тоз тъй непоносимо тежък за мен момент! Леле, дори убийствено съм наречен "Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България", къде ли е моята дългомечтана духовна Йоко Оно, та заедно да започнем да разпространяваме една нова чалга-философия, наречена от бляскавия ми опонент "Ню ейдж, Хипи философско движение"?! Боже, какъв срам, но той даже май намеква, че нищо чудно да имам съдбата на нещо като "чалга-философски апостол Павел" - и такъв намек съзрях, ааааа, рева вече безутешно, сърцето ми се къса, как ще живея с този срам?!

Не, повече не може да се живей, аз излизам веч от живота! Ще публикувам и второто писмо, което е къде-къде по-съкрушително от това и ще свърша със себе си, ще се самоубия, предполагам, най-вероятно - щото едва ли ще намеря сили да живея повече! Каква трагедия, какъв жалък край ми била приготвила немилостивата съдба! Сбогом! Не плачете изобщо за мен, аз не съм достоен и за една сълза...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ