От доста време в главата ми се върти една идея: да седна и да представя в пределно кратка, тезисна форма - във формата на SMS-и - същественото съдържание на философията. Представям си това по следния начин: да преработя своя лекционен курс по философия (който изд. ИЗТОК-ЗАПАД издаде преди няколко години, именно в 2009 г.), като от него оставя само възлови моменти, тезиси, пределно кратки формулировки, които обаче носят голям смисъл. Сиреч, да представя "опорните точки" на цялото онова съществено съдържание, което се таи във философията. По този начин се налага да изхвърля всичко "излишно", именно извеждането, обосноваването, доказването, аргументирането на основните положения, като се постарая да представя именно "най-важното", "онова, без което не може". Винаги немислещите хора са обвинявали философите в "словоохотливост", в "многословие": всичко могло да се представи пределно кратичко. Е, аз от няколко дни си играя и се опитвам да реализирам тази не съвсем основателна претенция. Какво пък ми пречи да опитам? Е, опитвам от няколко дни това, на моменти даже се запалих. Разбира се, има неща, които не ми се ще да пожертвам току-така. От друга страна краткостта, безспорно, е добродетел - стига да не е превърната в патерица на немисленето. Като философ много добре си давам сметка, че по този начин неопитните във философстването хора ще бъдат, от една страна, затруднени: възможно е разбирането хептен да им се изплъзне. Но, от друга страна, ако имат пред умствения си взор кратки "дефиниции", подлежащи на тълкуване, това може пък да им помогне. И да инициира техните търсения. Факт е, че днешните млади не обичат да четат, особено пък "тежки и дълбоки" философски текстове. Те търсят пределно краткото и простото. Е, ще се опитам да им поднеса и нещо такова. Да видим какво ще се получи. Да опитва никому не е забранено. Е, идеята е екстравагантна, но пък какво толкова: интересно ми е какво ще се получи.
Ще ми се да постигна ето този идеал: по всяка тема да успея да премахна баласта ("пясъка"), с оглед да задържа и фиксирам само "частиците злато", "песъчинките злато", "прашинките злато". Знайно е - това е моя любима метафора, която често повтарям на учениците си - че работата на търсещия истината човек може да се уподоби на работата именно на златотърсача: тонове пясък и камъни трябва да пресее и промие, та да може да намери някакви си там прашинки или частички злато. Е, разбира се, мнозина в нашите модерни времена ги мързи да се занимават чак с такава изнурителна работа. Предпочитат лесното: да им се дава всичко наготово. Аз по принцип съм върл противник на мързелуването, на умствената ленивост, която толкова много е разпространена в наше време. Консуматорският подход в ученето, в познанието и мисленето до нищо добро не води. Води до затъпяване.
Тъй че, в някакъв смисъл, моят опит да представя философията вкратце, под формата на SMS-и,, може да се възприема и като гавра над тази толкова разпространена и в този смисъл влиятелна наклонност на нашето време. Но каквото искат консуматорите, ето, ще им го дадем: да видим как после ще се оправят. Щото без труд, без усилия, положени от теб самия, нищо свястно или смислено не се постига. Но щом искат ето, на: ще им подхвърля да консумират - щом толкова им харесва. Да се оправят после сами. Проблемът си е техен. Пък знайно ли е, може да проработи този подход, нищо не се знае. Чудеса обаче не са възможни. Аз не вярвам в чудеса от този род. "Чудеса", основани на мързела - и съществуващи в оправдание на нищонеправенето. Сладичкото нищонеправене, което така се харесва на модерните хора. На модерните дремлювци...
Реших да нарека тази книжчица - а по замисъл тя наистина трябва да е съвсем кратка, всяка тема да е по една-две странички най-много! - по примера на един известен работещ модел ето как: Φιλοσοφια for Dummies. Ще опитам да направя нещо като наръчник по философстване - след като в предишни години съм правил вече своята Лаборатория по философия. Ще се опитам да представя философия по един пределно достъпен за начинаещите начин. Ще се съобразя с техните проблеми - доколкото това е възможно. Но казах, че не очаквам чудеса. Особено интензивно трябва да работят тъкмо начинаещите - ако искат нещо да постигнат. Те не трябва да бъдат жалени. Мекушавостта до добро не води, силата обаче се култивира в труда. В дейността. В упорството.
Истинският, най-благородният път във философията е самостоятелното осмисляне - в това изказване префразирам известна мисъл и на Конфуций, и на Хегел едновременно. Този е пътят. Работещото е това. Доказано ефективното. Е, нека тогава да си блъскат главите над тия SMS-формулировки - щом ги мързи да четат истинските помагала. Щом изобщо ги мързи нека да попаднат в още по-сложна ситуация. Безплатни обеди в този живот няма. И също така нищо не се дава даром. Само онова, което сам си постигнал, само то има някакво значение.
Както и да е. Да не бъда обстоятелствен. Спирам дотук. Казах каквото исках да кажа. Който разбрал - разбрал.
А ето по-долу как изглежда предговора към тази книжка. Смятам да поработвам по нея всеки ден. На моменти работата дори почна да ми харесва. Напредвам в последните дни и доста теми направих или преобразих в прословутата SMS-форма. Но сега-засега няма да публикувам всичко досега направено. Ще ми се книжката да излезе наведнъж. А може да я публикувам по раздели: примерно раздел ОНТОЛОГИЯ да излезе самостоятелно, а след това по същия начин да излязат и другите раздели. Ще видим, това ще го реша допълнително. Имам едни ученици-ревлювци, дето все плачат, че не съм им бил разказвал в час "темите", е, сега пак няма да им ги разказвам - философията, за тяхно сведение, съвсем не е "разказвателен предмет"! - пак ще им се наложи сами да четат и да си блъскат главите над прочетеното. Без това, казах, не може. От небето няма как да ти паднат в готов вид твоите собствени разбирания и убеждения. За тяхното постигане трябва да се изпотиш сам. Без ничия помощ. Жестоко е, знам, но за сметка на това е справедливо. А ето сега и обещания предговор:
Предговор:
• курс по философия, в който се тълкуват вечните въпроси, вълнуващи човешките същества по тази земя
• вълнуващата мисловност на непреходното
• истинското богатство на човека
• лъкатушещите пътеки и пътища, водещи до самата идея на живота
• вечното царство на духа
• “теория” на саморазбирането
• водач в съдбовното пътуване към самия себе си
• да бъдеш човек означава да бъдеш свободен
• да разбирам самия себе си
• да осигуря на своята вътрешна сила и същност простор за изява и разпростиране
• близост до най-отговорната мисия на свободния, на ангажирания с бъдещето си човек
• човекът, богат с най-непреходни богатства
• човекът, устремен към невероятни постижения
• Библейското изречение: “Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота”
• подходящия метод, на който може да се опре смисленото човекознание
• истински човеколюбивата философска антропология
• ония тайнства, без които животът ни губи смисъла си
• да приобщя съзнанието си към толкова вълнуващите мистерии на човешкия дух
• неудържимо влечение към самата съкровищница на Духа и на Божественото само по себе си
• темите във философията са неизчерпаеми
• да се погрижа за най-необходимото, за онова, без което не може
• арената, на която е шествал векове наред вечният и неуморен човешки дух
• приобщава ни към неговите приключения и авантюри, към неговата вдъхновена одисея
• книга, предназначена за търсещи и свободни духове
• искрите на божествения дух тлеят в душата на всеки един от нас
• оня неугасващ пламък, който поражда патоса на съществуването
• достойно за гордия, за имащия понятие за своята мисия и несклонен да се подценява човек
• да изживееш живота си по достоен за човека начин
• всеки човек, живеейки, го прави на някакви основания
• да се доближа до градивните елементи на своята лична и изстрадана философия
• без философия просто няма как да се живее
• да проясня основанията, заради които всъщност живея
• да постигна философията, която отговаря на мен самия като индивидуално човешко същество
• между живот, човек и философия има тъждество, пълно покритие
• човекът, за да е човек, на първо място е дух.
• философията не е друго, а квинтесенция на духа у живия и влюбения в живота човек
• Бъди уверен в собствените сили.
• вярвай в своята способност да разбираш и схващаш.
• можеш да се задълбочиш в постигането на верния смисъл
• без смисъла за сме за никъде
• истината е тази, която единствена ни прави свободни
• друг път към човешката свобода няма
• глупаво е да мислиш “че мен тия неща не ме интересуват”
• безразличието към себе си не е добродетел,
• не мога да се оставя да живея слепешката, налучквайки посоката.
• но мнозинството от хората живеят точно така.
• няма да се лиша от онова очарование от съществуването, заради което си струва да живея
• и заради което, предполагам, изобщо ни е даден животът
• На добър час!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар