Истината ни прави свободни

сряда, 23 април 2014 г.

Поразителната близост на руския език с българския се обяснява с това, че руснаците всъщност говорят... старобългарски език!



Попаднах на любопитен текст под заглавие 15 мифов российской истории, негов автор е Михаил Бабич. А в този текст открих един момент, който лично на мен ми обясни изчерпателно поразителната близост на руския език с българския, за която не се бях замислял; оказва се, че руският език толкова много прилича на българския тъй като в основата на официалния (литературния) руски език стои т.н. от автора "църковнославянски език", сиреч, другояче казано - старобългарския език. Другояче казано, руснаците говорят... старобългарски език, който, разбира се, от една страна е консервиран, а от друга страна е и леко изменен, но същината му е точно старобългарска. Впрочем, понятието "църковно-славянски език" е доста противоречиво и съмнително, в случая става дума тъкмо за старобългарския език; ето въпросния пасаж от така силно заинтересувалия ме текст:

Сегодня не возникает сомнения в происхождении и "русскости" многих "исконно русских" слов даже у преподавателей русского языка в самой России. Однако, если проанализировать лексический состав русского языка, то оказывается, что от славянских языков осталось в нем не очень много. Но осталось достаточно от искусственного и использовавшегося только для письма и службы церковнославянского. И это не удивительно ибо Ломоносов брал за основу именно церковнославянский и, используя учебники ученых руських мужей Руси средних веков - в то время части Великого Княжества Литовского, создавал и систематизировал московский русский язык. Именно поэтому современный русский язык пронизан многими заимствованиями из церковнославянского, который на Руси до конца 17 века выполнял функцию письменного языка. Огромное количество слов пришло в русский из языков уральских народностей и из финно-угорских языков северной и европейской части России – вепсов, мери, коми, веси, муромов, финов, угров. По мере завоевания и заселения этих территорий люд Московского княжества сталкивался с явлениями, названиями предметов у местных народов и перенимал их для обозначений в собственном языке...

... Русский язык, как ветвь восточнославянского - по сути гремучая смесь письменного церковнославянского (искусственного неразговорного языка) с десятками различных языков завоеванных, порабощенных и ассимилированных народов. Это естественный процесс - при тесном контакте не только завоеватель насаждает свое, но и сам заимствует чужое. Имперские же и советские историки везде, где только можно, термин "восточнославянский" заменяли на мифический "древнерусский". Но не было такого народа, не было никогда языка такого. В Киеве говор был свой, в Новгороде совсем другой. Писали по-церковнославянски, но на этом языке никто никогда не говорил! Зачем же врать и создавать миф о "древнерусскости"? Очень уж царям московским древности хотелось.

Разбира се, руснаците няма да признаят, че основната лексика, която използват, е с български корен, именно е взаимствана от старобългарския ("църковно-славянски") език. Но това е отделна работа. Истината има единствено значение, а не това, което признава или не признава този или онзи...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

На първо място – Църковнославянският език е широко признат като отделен език, който произхожда от писменият старобългарски, но значително приближен до източно славянските езици (да не се впускам в подробности има достатъчно източници на информация). Така че идеята Църковно славянски = Старобългарски език не отразява реалността, такава каквато е. Вторият довод, че толкова много думи от основната лексика в българският и в руският не могат да си приличат, просто защото и двата са славянски езици е безпочвена. Ако се абстрахирате от безобразната фонетика на западните славянски езици ще откриете, че лексикалната приликата с българския е близка по обем. Руският и Българският, разбира се, имат специална връзка, която не се отрича. Българският чрез Старобългарският и Църковно славянският е обогатил Руският език, от една страна, а Руският от своя страна е донор на лексика за Новобългарският език в неподозирани обеми. Накрая само искам да каже, че от всички славянски езици Българският (включае Македонският) е единственият език. за който може да се каже, че е потресаващо различен от всички останали, визирам загубата на склоненията (липсата на падежи), наличието на синтетичен член, силно развитата глаголната система и т.н.

Ангел Грънчаров каза...

О`кей, благодаря Ви за разясненията, но в крайна сметка можете ли да кажете вкратце каква е идеята (сърцевината) на Вашето изказване? Протестирате срещу нещо, но какво е основното, което Вие твърдите?

Абонамент за списание ИДЕИ