Публикувам продължението на темата Що е философия? - от поредицата Φιλοσοφια for Dummies, представяне на философията под формата на SMS-и; това продължение включва още някои съществени моменти:
1.2.Пътят към богатствата на духа минава през дверите на философията
• да разглеждам философията като нещо външно прибавено към съществуването ми е недопустимо
• философията може без мен, но аз дали мога без нея?
• мога ли да живея без свои лични разбирания?
• мога ли да допусна да живея без да търся смисъла, който сам давам на живота си?
• какво е човекът без ценностите, от позицията на които живее, които съзнава и на които държи?
• как да се добера до истината за себе си и за своя живот ако не я търся всеотдайно?
• А възможно ли е изобщо да живея без истина?
• философията съществува само за да помага на човека
• търсенето на истините, без които не мога
• търсене на яснота относно собственото съществуване
• тези истини не са галоши, подходящи за всеки крак
• те могат да бъдат само мое лично постижение
• сътворена от мен самия моя личностна вселена, в която наистина се чувствам като в свой дом
• няма философия, годна за всички нас
• да създам и сътворя своята лична философия
• да проясня жизнения свят, в който съществувам
• да постигна съдбовно важната яснота особено по отношение на самия себе си
• засилена загриженост за самия себе си
• философията е любов към мъдростта
• дали не съм привързан не към друго, а тъкмо към… глупостта?
• любовта към мъдростта следва да бъде почувствана и преживяна
• трябва да я пробудя в сърцето си
• трябва да се оставя на нейната несравнима с нищо друго сила
• всяка любов всъщност е непобедима сила на духа на човека!
• към своята философия мога да вървя не теоретически, а само практически
• като започна да опитвам да философствам
• и сам започна да правя своята лична философия
• философията е преди всичко свобода
• философията не е лукс, а първа потребност на живота ми
• на живота на оня, който иска да живее пълноценно
• раждането на моята философия
• философстването, служещо на самия живот като израз на индивидуална свобода
• условията, пораждащи разговори и дискусии между заинтересувани от търсенето на истината млади хора
• добрият разговор и пълноценната дискусия са онова, което поражда вдъхновението
• А нима може да има любов без вдъхновение?
• пробуждането на оная жива ангажираност към участта на човешкото, която е неотделима от нас самите
• да стимулирам живото философстване в противовес на книжното, изкуственото, сухото и безличното
• превъзмогването на скуката и отегчението в семинарите и упражненията по философия
• оная свободна въвлеченост на душите в собствения им живот
• пълноценният разговор-дискусия-диалог
• атмосферата на съпричастност, саморазкриване и съучастие
• тласък на собствените достижения
• доверието към философията не й се полага заради предишни активи
• то трябва всеки път наново да бъде заслужено и потвърдено по един категоричен начин
• непосредственото правене на философия в свободното сътрудничество на млади хора, намиращи се в утрото на живота си
• философията да ми стане приятел, да намеря приятеля в лицето на собствената мисъл
• доверието към самия себе си
• да се приближа към своята философия
• ще се приобщя към богатствата на философията само ако аз самият й дам от собствените си богатства
• едва тогава наистина ще съм богат, ще притежавам богатството, което молци не го ядат
• не желая бедност на своя дух
• ала за всяко богатство трябва да се работи, то няма да дойде само
• излишно е само да го чакам, а трябва да се потрудя за него
• пътят към богатствата на духа минава през дверите на философията
• той тръгва от скритото в моите гърди, което трябва да бъде изявено
• първоначалният тласък – решимостта да се добера до истината за самия себе си
• Имам ли я тази решимост обаче?
• Готов ли съм да я придобия?
• И как става това?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар