Истината ни прави свободни

понеделник, 14 април 2014 г.

Сърдечната изповед на една неразбрана от никой даскалица



По повод на статия на Е.Дайнов Училището като заплаха за националната сигурност прочетох следното изказване, което ме впечатли с правдивостта и с искреността си; привеждам го тук та повече хора да го прочетат, а също така и да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Е, аз съм една от тези даскалици... Стена от робия, отказ да се мисли и да се изрази мнение... Забранявам израза на "на три морета", заменям го със "Златен век на българската култура" - още по-непонятно...

Горките ми ученици! Искам да се бунтуват, чакам спор и възмущение от каквото и да било в съвременния живот. Няма! Изглеждам гневна и неразбираема!

А те чакат часа да свърши, чакат тройки (нищо повече). Цялата вина на системата, на министерствата, на синдикатите тежи в часовете ми. Искам сигурно твърде много от учениците си - да мислят и да чувстват, да са активни и да търсят решения. Никой не иска това да правя в часовете си. Статистиката (среден успех, ръст от минали години и др.) е важна.

И учениците не искат това, а родителите още по-малко. Как училището да е по-различно от абсурда, който ни заобикаля? Самотно и анатемосано мога само да следвам чувството си свобода.

Евгени Дайнов е болезнено прав!

Написа: Evelina Radneva

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Ами просто "Правете това, което трябва, а да става каквото ще!" Ние, бившите учители от времето на "соца" все намирахме да направим нещо. Един колега наричаше младежите от ислямски семейства, които дойдоха отново на училище на 15 септември, със старите им имена. Е, оправдаваше пред класа със разсеяност, но всички разбираха какво мисли за "възродителния процес". Стига сте хленчили, а се дръжте като личност. Децата имат нужда най-вече от това!
Парпулов - ех даскал

Абонамент за списание ИДЕИ