Помествам на отделно място мой коментар по повод на два коментара, написани под вчерашна публикация със заглавие За един учен самонадеян "кон с капаци":Когато човек не разбира нещо, би следвало да се въздържа от съждения за същото това нещо. Честната позиция е тази: признаваш, че не разбираш, че не ти е по силите да разбереш, което те освобождава от нуждата да съдиш. Но да се изказваш и то безапелационно за нещата, за които сам признаваш, че не разбираш, е чисто и просто глупаво. Като не разбираш що е философия, имай добрината да не се изказваш за философски въпроси. Особено ако пък имаш претенцията че си учен, че си деец на науката. Науката е друга, различна сфера в сравнение с философията - и това е доказано безброй пъти, що-годе образованият човек тия неща следва да ги знае.
И да смята, че съждения от позицията на науката могат да имат сила за философията е наистина хем самонадеяно, хем глупаво. То е все същото, примерно, един човек да признава сам, че не разбира нищо от квантова физика, пък същевременно да претендира, че има право да се изказва за нея, и то глобално, примерно, да почне да твърди, че човечеството няма нужда от квантова физика и пр. Човек би следвало да не напуска границите на собствената си компетентност. За философията могат да се изказват основателно само философите. Останалата част от човечеството би следвало само да се вслушва в техните твърдения - ако иска нещо да разбере, ако иска да постигне яснота.
Философията е извън сферата на науката, сферата на философията и сферата на науката са отделни сфери. Същото може да се каже и за сферата на религията, а също и за тази на изкуството. От позицията на науката и изкуството, и философията, и религията са все "ненаучни", а в този смисъл и "излишни", "нямащи право на съществуване". Но елементарното приличие изисква да признаеш също така, че и науката, погледната от позицията на изкуството, религията или философията, не е кой знае какво. И религията, и философията, и науката са духовни форми, са израз на духовност, са израз тъкмо на онова, което го няма в науката, което е нейният недостатък. Но истински великите учени или дейци на науката са се отнасяли винаги с респект и към философията, и към науката, и към изкуството. Което е именно и достойно. Да оставим това, че много от най-великите дейци на науката са били и философи, или по-скоро по вярно е да се каже, че много философи са били успешни и в сферата на науката. Която, въпреки цялата си претенциозност, особено характерна за нашето недотам дълбоко време, е значително по-ограничена сфера - заради чисто познавателната си ориентация към нещата, към света. Превъзходството на философията спрямо науката (а също и на религията и на изкуството) се дължи на това, че духовните форми, именно философията, религията и изкуството съдържат в себе си освен познавателен също и ценностен аспект, а също така и един практически момент. Философията, религията и изкуството умеят, всяка по своя си начин, да свърва в органично цяло и познавателния, и ценностния, и практическия момент, което ги прави значително по-богати на смисъл. Докато науката сама се е отказала от тия два момента, абстрахирала се е от тях, поради което и претенциите й би следвало да са по-малки. Ако не иска да тръгне срещу самата себе си. Стига да не иска да изневери на своя принцип. А какво представляват тия допълнителни два момента, ценностния и практическия, на тоталното, на всеобхватното човешко отношение към света, е въпрос, който се нуждае от специално осветяване; сторил съм го на съответното място в моя лекционен курс по философия (той носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА с подзаглавие "Вечното в класическата и съвременната философия"), който иска може да се запознае - с оглед да разбере.
Дали човекът и човечеството имат нужда от философия - това е хубав въпрос. За основателния му отговор трябва да се проумее първо каква човешка потребност задоволява философията. Вкратце мога да кажа само ето това: философията задоволява човешката потребност от цялостност и всеобхватност на отношението на човека към света и към самия себе си. Човекът не може да задоволи потребността си от разбиране и постигане на цялостния смисъл на нещата за него самия без философия; също така и религията, и изкуството, всяка по своя си начин, задоволяват една сродна потребност от цялостност. Науката това не го умее и никога няма да може да задоволи човешката потребност от цялостност и всеобхватност. В своята дисертация, носеща заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, писана преди повече от 25 години, съм описал спецификата на философското, религиозното и художественото отношение на човека към света и към самия себе си, благодарение на този мой труд може да се схване най-главното - от ония, които искат да разберат. За неискащите да разбират, за тия, които "всичко си знаят" и поради това не чувстват потребност от разбиране, това не се отнася, разбира се; нека да си ги оставим на тяхното самонадеяно, но за сметка на това толкова по-кухо "знание".
Що се касае до твърдението, че, видите ли, комунизмът бил "ухажвал" философията и то "поради причина на мързела на комунистите", съм длъжен да кажа, че такова твърдение може да си позволи само човек, който съвсем не е наясно с предмета, за който е дръзнал да се изкаже. Работите стоят точно обратното на това както се чини на този толкова объркан човек. Комунистите изпитваха една дива ненавист към духа на човека, към духовните неща и по тази причина бяха врагове и на автентичната философия, и на автентичното изкуство, да не говорим за това какви диви и бесни врагове бяха пък на религията. Точно по времето на комунизма биваше натрапвана на хората "единствено правилната" и при това, видите ли, "научна философия", именно комунистическата, в която фактически нямаше нито нещо философско, нито нещо научно. Философията е сфера на свободолюбието, почва на философията е свободата, по тази логика излиза, че ония, които в днешно време смятат, че, видите ли, "от философия вече няма нужда", такива хора явно недолюбват онова, от което така силно се вдъхновяват философите, именно недолюбват както свободата, така и истината, понеже, знайно е, тъкмо истината е онова, което ни прави свободни. Правете си сметка от гледна точка на казаното какво означава и до какво се свежда прокламирането искане за това, че философията "не била вече нужна", че тя трябвало било да бъде "забранена" и прочие. Такива хора явно искат свободата да бъде забранена, което и показва, че са от същия тип, от какъвто бяха и комунистите, също изпитващи подобна ирационална, наистина дива ненавист спрямо свободата - докато философията е най-голям приятел и на свободата, и на истината. Тъй че сами виждате, че такива претенции за "радикалност" и "революционност", а също така и за "новаторство", са израз на един анахроничен и доста вехт призив да се откажем от "толкова вредната свобода", да се откажем от истината, в името на тъй сладката лъжа, в името на тъй сладкото немислене.
На това основание подобни хора, независимо от това, че на думи прославят науката и техниката, всъщност са врагове и на автентичната наука; това са обикновено недоучили хора, които и от науката нищо особено не са научили и постигнали - щом са се принизили до един такъв плосък дилентантизъм, щом са деградирали до едно такова самонадеяно сектанство, щом са стигнали до един такъв "научен" фанатизъм, щом са успели да станат такива едни "научни талибани". Именно по тази причина с такива хора няма и смисъл да се разговаря, но ето, понеже философията също така се основава и на човеколюбието, та на това основание си позволих да им обърна известно внимание, с оглед да им помогна поне с нещичко. Но най-добре те самите на себе си могат да си помогнат като започнат сериозно да се занимават не само с наука, но и с философия. Ако искат да се избавят донякъде със слепотата си, ако искат един ден да прогледнат. Ако не искат това да се случи, нека да си бъдат каквито са - проблемът си е изцяло техен.
ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написах по повод на ето тия два коментара, написани под публикацията За един учен самонадеян "кон с капаци":
Анонимен каза: Краус е един от най-великите астрофизици и най-признатите съвременни учени. Това, че се е изказал презрително за вашата професия, Грънчаров, не го прави по-лош учен. Нито е фанатик, нито е кой знае колко неправ за философията. Фанатикът и магарето с капаци сте ВИЕ.
Анонимен каза: Грънчаров, Краус е абсолютно прав. Но за теб ще е трудни да го разбереш, защото ти не си учен, ти си философ. Аз тази професия бих я премахнал като отделен предмет, защото няма как тя да съществува като отделно обособена наука. Философията е разтегливо понятие, и само хора, които нищо друго не умеят се занимават с нея. Ти, понеже си расъл в комунизЪма, а комунизъма "ухажваше" философията поради причина на мързела на комунистите, и доста от тях получаваха заплата бидейки комунисти философи. Ти също си един от тях. Ако погледнеш на запад, когато получаваш степен на образованост, имаш, бакалавър, след това мастер, и накрая Ph, но по науката по която си взел да изучаваш от самото начало. Аз мога да имам Ph. по математика, или по физика и т.н., но да съм Ph. по всичко, то ва е пълен абсурд. Твоята дисциплина трябва да се премахне от програмите за обучение, защото просто натоварва учениците излишно, вместо те да изучават специални технически предмети, са длъжни да си губят времето с идиотизмите на общата философия.
Така че няма какво да се сърдиш, това е реалността и така ще стане. Твоята професия е излишна, тя е като едно време професията "партиен секретар", само излишно натоварване.
Ти примерно можеш да се пренасочиш като психолог, което е нужно, но вече зависи от теб самия. Ще ти е трудно, защото си сприхав и лесно нападаш хората с обиди когато не са на твоето мнение.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар