Истината ни прави свободни

понеделник, 14 април 2014 г.

Бъдете и вий човеци, струва си: това искам да ви пожелая - колкото и патетично да звучи!

Тази сутрин сякаш живнах, гледам, че температурата ми е намаляла: по това, че имам сили да де довлека до компютъра разбирам, че съм по-добре. И ще ходя на работа, ще ходя на училище - да видим как ще се получи, щото гърлото ми още не е добре, но няма начин, не ща учениците ми да губят часове. Понеже по всички предмети, по които сега преподавам - "Етика и право" в Х клас и "Философия" в XI-ти - имам само по един час седмично; само по т.н. предмет "Свят и личност" в XII-ти клас (водя и този предмет в две паралелки) имаме два часа седмично. Ето, даже ще се опитам да напиша нещичко, ако успея, значи имам подобрение, ако не се получи нищо, значи не ме бива, значи ще трябва все пак да ида до лекаря - щото пък с моите други болести и един грип, и една лека пневмонийка може да бъде фатална.

Сещам се тази сутрин отново за една приказка на моя дядо Васил - Бог да го прости! - много свестен и мъдър човек беше и докато съм жив ще помня някои негови думи. Та като завърших образованието си - а той, милият, много се гордееше, че аз уча философия не къде да е, а в Санкт Петербург, в Русия, той беше изчел всичко написано за Русия - и се върнах в България той ме попита какво ще работиш сега, как ще си изкарваш хляба и аз му рекох: ами учител ще бъда, няма как. Той се замисли и ми каза следното:

- Ангеле, ще ти кажа нещо, няма да ми се обиждаш, ще ти кажа самата истина: не ставаш за учител бе, Ангеле! Да си учител трябва да си куче по характер, а ти не си куче, много си мек, много си добър бе, сине: ще ти се качат децата на главата! Отказвай се докато е време! Щото ще съжаляваш! Измисли някаква друга работа, с която да се захванеш - тая не е за тебе!

Така ми говореше моят скъп и мъдър дядо, а аз нали съм наивник се усмихвах и му казвах: е, ще опитам, нищо че не съм куче, таман да разберем дали от мен ще стане учител; тъкмо да проверим дали от един човек, който държи да си бъде човек, а не куче, може да стане добър учител. И то в нашенски условия. Дядо ми ме слушаше и недоверчиво клатеше глава. Когато станах асистент по философия в Пловдивския университет сякаш се поуспокои малко: е, "професор" да си могло и без да си куче, щото студентите не били толкова вироглави като децата. Да, ама като прогониха философията от университетите и я сложиха в гимназиите аз трябваше да тръгна подир нея, ето ме пак учител. То учител звучи по-добре от "професор", но както и да е. Та в тази връзка ми се ще да кажа нещичко, изхождайки от опита, която имам ето вече повече от 30 години.

Вярно е, че ако човек не е куче в нашенски условия ще му е много трудно да е учител. Е, ако не е куче - а кучето е зло, кучето хем лае, хем се зъби, хем е готово да отхапе живо месо; от кучетата всички ний, хората, треперим! - може, да речем, да е змия, примерно усойница, или кобра също може: змията съска, стои с изправена глава, хипнотизира жертвата си и е готова всеки момент да клъвне. Който е куче или поне змия в български условия може да стане учител, и ще бъде успешен и уважаван учител. Аз познавам такива колеги: било с кучешки нрав, било със змийски. И учениците ги почитат. Но ако си учител и същевременно имаш характер на, примерно, агне, зайче, сърничка някаква, не, от теб учител не става, бягай по-далеч от училището, щото ще станеш пишман! Та от тази гледна точка аз лично се питам какъв съм, какъв е моят нрав? Куче може и да не съм, змия може и да не съм, ами какво съм тогава? И агънце не съм, чак дотам не съм стигнал. Е, овен съм, то и зодията ми е такава: наистина, какво съм? Ето, аз сега в момента не мога да се самопреценя точно, има хора, които ме познават, те също могат да предложат какво съм, на какво животно приличам по своя нрав, за мен лично, ако ми помогнат да се идентифицирам в това отношение, ще ми бъде много полезно и съответно ще им бъда много благодарен. Този въпрос е много важен според мен за всеки, който е учител в днешните нелеки условия - и държи да си остане такъв. Пък и темата - може ли наистина човек, а не куче, не и змия, кобра или усойница, да бъде съвременен учител в днешните български условия? - ми се вижда добър въпрос за обсъждане?

Аз познавам и колеги-учители, които са много човечни, и то с автентична, с истинска, с нелицемерна човечност, щото лицемерието и фалшът са много разпространени в тия среди. Да, на тях им е много трудно, така си е, какво да си кривя душата да не го признавам. Човек, поставен в нечовешки условия и нрави, много страда, той бива обявяван за "мухльо", за "наивник", за какъв ли не, него го газят безпощадно, да, учениците му го газят, учениците му се подиграват, учениците му се издевателстват над него! Да си човек, излиза, е вредно, е неподходящо, да си човек, бидейки учител, е израз на неадекватност в нашенските родни условия - давате ли си сметка какво значи това? Та то показва колко много сме се обезчовечили, ето това показва! Щото какво друго да е учителят ако не човек - и да възпитава с човечността си?!

Аз имам да кажа само още нещо, щото трябва да завършвам, налага се да ставам да бързам за училище, ще закъснея вече. Та ми хрумва нещо случило ми се, което за мен е голямо признание, в контекста на това, което навремето ми говореше "ядният" (така старите хора в нашия край викат на "горкия") мой дядо Васил, който толкова много се грижеше навремето за моето бъдеще и ми даваше такива добри съвети. Та ето какво ми се е случило, което твърде много ценя. Имам един приятел, той също е учител, който ми каза едни думи, които, по някаква странна причина ми ги каза също така и един мой бивш ученик, с когото по негово предложение се срещнахме тия дни, ей-така, бил имал нужда да поговори с някогашния си учител по философия (на мен това често ми се случва: бивши мои ученици да ми звънят и да искат да се срещнем да поговорим на по чаша кафе или чай); та и този мой приятел-учител, и този мой бивш ученик, сякаш бяха се наговорили, ми казаха все едни и същи думи, ще ги напиша тук, нищо че може да прозвучат нескромно; но какво да направя като е факт това, че ми ги казаха, пък аз няма да взема в толкова важен момент да лъжа какво са ми казали, не съм чак пропаднал дотам, гнусно е човек да прави такива неща; та тия двамата ми казаха следното, ето какво:

- Ти си най-добрият човек, когото познавам!

Да, това ми казаха. Простете, че звучи толкова грозно, написано така, но тия думи ми казаха. Е, знам, разбира се, сега ще се появят дежурните оплювачи в блога ми, който ще почнат да се гаврят: "Я го вижте тоя как сам се хвали, как лъже, егати нещастника!", нека щатните оплювачи да говорят и да пишат каквото си искат, майната им! За мен обаче тия прости думички са най-добрата награда - и най-голямото признание. Успях да си остана човек въпреки безчовечната система, в която съм принуден да работя вече толкова години, това е моето постижение, това е моят нравствен подвиг, тъй да се рече - чакай аз още повече да ядосам оплювачите! Е, вярно, платих тежка цена, вече може и да съм човек, но съм вече "половин човек", дето се казва, болен съм, уж съм в разцвета на силите си, а пък съм станал комай развалина, при това отвсякъде съм хулен, отвсякъде съм гонен, плют съм, разните началства ме обявяват за "народен враг", подлежащ на немедлено унищожение...

Както и да е - такава, явно, ми е била съдбата. Хайде чао, че ще окъснея съвсем! Хубав ви ден! Бъдете и вий човеци - струва си! Това искам да ви пожелая - колкото и патетично да звучи! Хайде да рипам, че съвсем закъснях!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

АIG, не се самосъжалявай, това е разпространено качество в БГ... А аз ето каква поговорка знам от един американец, те са много жизнени както знаеш: Най-добрия град е града в който живея, най-добрата работа е работата която работя... И така нататък, продължи си го... В това има мъдрост, но е трудно да се даде на бълхари, те са фръцливи и малоумни... Какво исках да кажа?... Да викат на Васил "ядния" е гадно, но това е бълхарския народ, той е гаден и нема капацитет за технологично развитие... Той оплюва и осира всичко новаторско, турското робство най му харесва... Не е добре че след толкова години не си разбрал Васил...

Абонамент за списание ИДЕИ