Истината ни прави свободни

сряда, 9 април 2014 г.

У нас е станало престижно да си простак, виж интелигентен, човечен, чувствителен, мислещ човек да си, личност да си е вече същинско проклятие!



Днес екип от една от централните телевизии щял да дойде в Пловдив по друга работа, но ми се обадиха, че между другото искат да вземат интервю от мен на тема: "Агресията в училище". Казах им, че нямам нищо против да отговоря на въпроси по тази тема - и днес ще разговаряме. Размишлявам тази сутрин как точно да им представя проблема. Ето какво решавам че е най-същественото по моя преценка в този момент. Но какво ще успея да им кажа в самото интервю вече е друг въпрос: човек винаги казва не точно онова, което е искал, което е трябвало да каже, знаете, пустите медии са доста голямо изпитание за несвикнал чак толкова да общува с тях човек като мен.

Агресията в училище в последните години ескалира сякаш с всеки изминал ден - промяната в това отношение през последните години е голяма, положението се влошава все повече и повече. В училище сякаш се води война на всички срещу всички - то нещо такова се случва и в обществото като цяло, но тук, в училище (щото училището все пак е огледало, и то доста криво, на живота изобщо) работите стават все по-плачевни. Агресия проявяват ученици срещу учители, учители срещу ученици, родители срещу учители, директори ("мениджъри") срещу учители; даже се стига и до такива чудатости: директори, ученици и родители в единен фронт воюват срещу учители, и то не спрямо кои да е, а спрямо най-авангардно мислещите учители. Системата поражда всекидневни и неразрешими според парадигмата й конфликти. Нещо трябва да се промени - и то час по-скоро. Сега чуваме, че новият закон за училищното образование щял да бъде готов догодина, тогава и щял да бъде приет от Парламента, а щял да влезе в сила, евентуално, през 2016 г. А дотогава, смея да пророкувам, положението вече ще бъде от сорта "Я камилата, я камиларя!". Коя е причината обаче за случващото се, за тази абсурдна ескалация на агресията и конфликтите в училище?

Аз имам свое обяснение. Безчовечната система поражда непрекъснато безчовечност. В рамките на авторитарната командна и директивна система, която не допуска никаква свобода за никой (с изключение на всевластната министерска администрация, която въпреки произвола си обаче е несвободна заради догмите, на които робува) отношенията в училище неминуемо се обезчовечават - и всеобщата озлобеност и агресивност се дължи на това, че жертвите са склонни все някому да отмъщават, все някой друг да изкарват виновен за случващото се. Участващите в несвободните безчовечни системи нямат по-голяма грижа от тази кому другиму да прехвърлят отговорността - и затова гледат постоянно един друг или взаимно да се прецакват.

На второ място училището е мястото или пространството, в което се сблъскват господстващата в социума чалга-култура (с извинение че ми се налага да употребя в такъв контекст думата "култура"!) или, директно казано, вилнеещата в социума арогантна простащина води безпощадна война с всякаква култура, с всичко духовно, с интелигентността, с личността, със свободата - с всичко. Затова тази арогантна простащина се чувства в правото си да вилнее на училищна територия - откъде-накъде в океана от простащина ще има такива острови на приличието, на възпитаността, на културата като училищата, напротив, и тях ще потопим, и тях ще удавим в простотия?! Според мен този фактор за вилнеенето но агресивността в училище също така е решаващ - става дума за неизбежен смъртоносен конфликт на несъвместими враждебни култури!

Наред с един друг: даже ония "антисистемни елементи" в рамките на безчовечната система, които все пак искат да са на подобаващото ниво и те в знак на протест или под формата често на несъзнавана съпротива срещу експанзията на безличното и опитващата се да ги задуши простащина, са поставени в условия, в които, с оглед поне малко да защитят себе си и достойнството си, им се налага да бъдат твърди противници и дори врагове на обезличаващата система, сиреч, са принудени често да проявяват нещо, наподобяващо или възприемано като агресия. Имам предвид в случая най-вече млади хора, които, имайки своя порив към човечност, свобода и духовност, са поставени в наистина античовешки условия в рамките на опитващата се да ги обезличи авторитарна училищна система, воюваща в единен фронт с арогантната простащина.

Да, смея да заявя и това, което е извод от моите преки наблюдения и анализи на конкретната ситуация в училище: налице е единен "народно-отечествен фронт" на арогантната простащина с популистично настроени администратори, които изменят на задачата си само с оглед на това да си осигурят измамен комфорт в рамките на системата. И понеже безогледният популист е способен на всичко в своето нагаждане към "мнозинството" - а мнозинството у нас, знайно е, на простаците и простеещите, на безкултурните, на арогантните, на наглеците, всички те се чувстват господари на тази наша нещастна страна! - то на тази основа е съвсем разбираема въпросната коалиция.

И в една такава среда, дето се казва, "майка им жална" на ония самоотвержени труженици на родното образование, духовност и култура, които се чувстват призвани да останат верни на своята автентична мисия. Те биват възприемани в рамките на деморализираната и деморализиращата всичко система като "чужд елемент", подлежащ на незабавно унищожаване. Ето защо именно такива хора, било сред учителите, било сред директорите (имаше такъв случай по-миналата година когато един директор в Перник, именно г-н Райчо Радев, беше станал обект на агресията на такава една коалиция, съставена от учители, по-висши администратори, дори ученици и родители биваха насъсквани срещу него, според добре известния тертип на тия злосторни разрушителни и аморални сили), било дори и сред учениците и верните на мисията си родители, постоянно са обект на най-необуздана агресия.

И ще завърша с това, понеже темата е голяма и още много мога да кажа, но не е нужно в този момент да се разпростирам; има факти, които аз почерпих от книгата на Яков Хехт ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, които показват, че между агресия и свобода има следната зависимост: колкото по-несвободна (сиреч безчовечна, тъй като признак на човешкото и форма на неговото съществуване е тъкмо свободата) е системата или модела на образование, толкова по-голяма е агресията на участниците в него; колкото обаче по-свободен и свободолюбив е моделът на отношения, толкова повече агресията намалява и дори в крайна сметка изчезва. Това е лесно обяснимо: когато в рамките на една несвободна, погрешно построена и абсурдна система енергията на участниците е блокирана заради глупавите норми, тя бива принудена да се излее навън под формата на агресивност; когато обаче тази енергия се излива непринудено в ангажиращи изцяло личността на участниците свободни изяви на творчество, на изследване, на търсене, на дебат и пр., тогава вече няма такава излишна енергия, която да бъде употребявана под формата на деструктивна агресия. Другояче казано, колкото повече неизразходвани напрежения и енергии са налице в рамките на абсурдната система на тоталитарно дехуманизиращо образование, каквото е нашето, толкова повече агресията неудържимо нараства. И нищо не може да я спре освен единственото средство: либерализация на системата. Либерализация в този контекст означава: очовечаване. Колкото и абсурдно да ви се струва такова едно твърдение, то е съвсем разбираемо: лекарството срещу агресията в училищните общности (пък и във всички други!) е незабавната либерализация, сиреч, освобождаване на човешката енергия, с оглед тя да почне да се излива в градивни и творчески, а не в разрушителни и в бесовски посоки.

Това е моят принцип на разбиране, на това аз съм верен, така аз мисля. И мога, както забелязвате, да защитя разбирането си, не говоря празни приказки - защото всичкото това съм го преживял непосредствено, на свой гръб, изстрадал съм го. И затуй казвам нещо съкровено, дълбоко почувствано и обмислено. Аз в тази връзка се сещам в този момент да подхвърля още една идея: поразителен е един феномен в училище, за който много пъти съм писал: нашето училище, погрешно устроената образователна система прави нужното нашата младеж не просто да затъпява ефективно, но и младите все повече да стават... емоционални инвалиди (както предпочитам да ги наричам), т.е. нещо най-важно от нашата човечност, именно чувствителността, бива най-ефективно притъпявано от безчовечната, от дехуманизиращата и деморализиращата обществото ни система. В резултат емоционалността на такива "емоционални инвалиди" става толкова опорочена, изкривена и извратена, че, примерно, такива хора когато правят нещо, да речем, крайно срамно, не чувстват никакъв срам (напротив, гордеят се, хвалят се че са безсрамни, че показват и демонстрират по арогантен начин своето безсрамие!). Такива хора са неспособни на съчувствие, на емпатия, на съпричастност, те постоянно се държат недостойно, ала изобщо не усещат и не осъзнават това свое недостойнство. Напротив, представите им са така криви и изопачени, че се хвалят с недостойнството си, с безсрамието си, с простащината си. (За такъв, с извинение, човек е съвсем допустимо да извади ножче и да наръга ближния си, да го усмърти само защото той, видите ли, не му бил позволил пръв да мине по тясната пътечка - нали си спомняте за този реален случай от онзи ден когато 17-годишен младеж уби друг 19-годишен младеж?) На това основание простащината у нас си вилнее така необезпокоявано: у нас е станало престижно да си простак, виж, интелигентен, човечен, чувствителен, мислещ човек да си, личност да си е вече същинско проклятие! Това все нещо трябва да говори на ония, които разбират - и искат да разберат.

На останалите обаче аз с нищо не мога да им помогна. Нека да спорят с мен колкото си искат. Та такива работи ми се ще да кажа на интервюиращите ме от телевизията, която днес пожелаха интервю с мен. Коя е тази телевизия ще се разбере скоро, сега не ща да казвам - за да не ги уплаша съвсем с този мой текст и да вземат се откажат от интервюто. Виждате какви "скандални" или неудобни мисли изказах по-горе, а знайно е, у нас медиите обикновено търсят само "приличните", недразнещите мисли. Малко са медиите, дето се вълнуват от истинското положение. А за това какво става в образователната система у нас, докъде се е стигнало, за това нехаят всички, най-вече обаче нехаят инстанциите. Вчера гледам зам.-министърката Атанаска Тенева (тя по образование е "колега" от Пловдив, тя е философ, но от "другите" философи, не от тези като мен) как реди мили думи за поредната "риформа", която се била очаквала: трябвало било основното образование да завършва в 9-ти клас - тази пък глупост откъде я измислиха?! Как е възможно главите на министерската администрация да раждат само глупости, а нищо съществено и значимо тия хора да не правят? Май ще ми се наложи тия дни пак да седна и да пиша ново открито писмо до институциите, щото това безхаберие на администрацията е вече равно на престъпление.

Но засега стига. Хубав ден на всички желая с мислите, които ви помогнах, надявам се, да имате в главите в този сияещ вече от слънце ден, който току-що изгря!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ