Публикувам и второто писмо (първото писмо вече имахте възможността да прочетете), което моят опонент и безпощаден критик г-н Николай Узунов, докторант по философия в СУ, благоволи да ми напише в отговор на мое писмо до него, за да ме доубие тотално, във всяко едно отношение, за да развенчае окончателно моята личностна индивидуалност, за да изобличи моята духовна мизерия, за да подложи на убийствена ирония моето самочувствие, за да ме натика там, дето светлина не идва, за да ме... абе за да постигне всичко онова, за което той копнее многострадалната му душа, имала злочестината цели 6 години вече да търпи излизането на редактираното от мен философско списание ИДЕИ, но повече да търпи силите му явно не стигнаха да понася, и ето, избликна този неудържим ураган от чувства и мисли, пред който бледният даже титаничните словесни изригвания на недостижимия интелектуален и нравствен титан бай ви Вучков; ето, четете въпросния неоценим "философски" шедьовър на младия и тъй учен докторант, оставете се на неговата бликаща отвсякъде ирония, сравнима с най-висшите образци на ироническото и поетическо изкуство; ще ви оставя да се насладите до насита на тоз шедьовър, а пък дали ще отговарям на моя бляскав опонент още е съвсем под въпрос, защото моя милост наистина в този момент няма сили да стори каквото и да било, толкова съм замаян и упоен от мощната духовност на многоучения ми опонент, таз поразителна и тъй чиста духовност, що строи от всеки ред на това сякаш неръкотворно писание:Многоуважаеми г-н Грънчаров,
За мен също е своего рода оргазъм когато получа отговор от вас. В скучния ми докторантски живот, в който единствената ми задача е да се мазня на някой преподавател (според вашите брилянтни определения) сякаш вие сте единственото интересно нещо. Ето, едва вчера ви отговорих, но в главата ми изплуваха още толкова неща. Вашият образ, вашата личност направо ми се разкриха като своеобразна епифания. Засрамете се, г-н Грънчаров, очаквах да бъдете малко по-сложен характер, а вие?
За да не твърдите, че пренебрегвам въпросите, които ми задавате, нека бъда малко по-обстоен този път. Като начало не използвам интернет пространството за да се представям като някой друг. Самият аз не виждам заговор срещу личността ми от другите. Например подобни мисли: „Хм, някой сега открито се заяжда с мен и се представя за докторант. Но (!) дали всъщност това не е някой академик, който ме мрази, мен и списание ИДЕИ?“ – типично за слабоволевите хора е да си измислят, из-конструират (нека да ползвам малко по-суховато-сложен-език!) врагове и неприятели. Бъдете спокоен, г-н Грънчаров, никой от академичната гилдия не се представя за докторант за да ви отправя открити питания.
Започвам от „снизхождането“ на величавата ми личност към себенареклия се като „презрените, простовати и недостойни да се смятат за човеци същества“. Г-н Грънчаров всички обичаме Достоевски. Вие явно влизате в повече от една роля (какво ли би казал Лакан в този случай? – но това е просто един академик французин, който рядко снизхожда до низините на делника!). И аз много харесвам „Записки от подземието“, но не мисля че е адекватно човек с над 30 години практика да се чувства днес като един герой от роман на Достоевски. Простете но те са измъчвани от дилеми, които при вас едва ли биха се породили? Героите на Достоевски не застават пред камерата удома си с новогодишни обръщения, продължаващи 1 час. Нима това не е грандомания? Питам се, ЗАЩО не предложихте записа си за национален ефир? И без това в последните няколко години на Роската Плевела някак не му се получават обръщенията към народа, вие спокойно бихте могли да го заместите. По този начин в програмата на БНТ би стояло следното за вечерта на 31.12, например:
22:00 – 23:00 Новогодишен концерт
23:01 – 24:30 Обръщение на Ангел Грънчаров към българския народ под наслов: „Нека бъдем човеци! Нека унищожим академизма! Свобода за селянията и простотията в образованието! Фолкпевиците също имат уникално и свободолюбиво мнение!“
Единственият ви опонент, в случая на час и половина говорене на умнотии, би бил (и тук поставям условно наклонение, тъй като вие сте много по-словоохотлив от него) единствено проф. Юлиян Вучков. Е, наистина при него го няма онзи сплин, който вие се опитвате да вградите в образа си, онази низина, с която се гордеете: „Аз съм от село, аз съм без образование, но ще ви кажа сега какво е моето мнение!“ – нещо такова се случваше по времето, в което вие сте живял и което открито презирате.
Г-н Грънчаров, не мога да разбера какво лошо има в това млад човек да познава миналото на своята майка, на своя баща, на своите баба и дядо? Поколението, за което пишете и което си мислите, че е толкова ценно, всъщност няма никаква идея от това що е „комунизъм“, „ленинизъм“ и „социализъм“ и съществува ли евентуално разлика между понятията. Да, аз не се срамувам, че познавам миналото на страната си. Дори съм на мнение, че това минало трябва да се познава (натъртвам на трябва!). По-странното е друго.
1.Вие не сте познат като дисидент? Интересно ми е, по какъв начин открито сте заявявали неприязънта си към политическия режим пред 1989 година? За мнозина днес вече е лесно да парадират с изречението: „Аз ненавиждам комунизма и всякакви „изми““. Вариантите са няколко, г-н Грънчаров:
А) не сте имал смелост и доблест открито да заявявате онова, което мислите. Бил сте мишка (не Мишкин!) или плъх и спокойно сте живуркал (цитирам ви с тази думичка, моля да ми простите за жаргона) докато т.нар. „изъм“ не е приключил.
Б) друга възможност е да сте влязъл в ролята на доносник. Такива има много. За съжаление, за ваше съжаление, няма как да обвините височайшата ми личност в подобно подозрение, тъй като съм роден две години преди края на толкова мразения от вас период. Е, което не пречи на болния ви мозък да ме направи едно бебе, което е шпионирало майка си и баща си и ги е клеветело. Няма да се учудя на вашите спекулации.
2.Бил сте дисидент и аз, като неграмотен човек, не знам за това. За което още сега мога да поднеса извиненията си. Тогава тезите ви колко много мразите „изми“-те вече ще бъде логична. Но да бъдете дисидент 20 години след 1989 година ми е някак странно.
Приключвам тази тема с повторението: аз не се срамувам да знам какво се е случило. Нима познаването на фашизма като историческо явление те прави фашист? Хахахахаха, тук отново няма да се учудя как бихте могъл да извъртите тезите си. Но и не ме интересува.
Нека преминем към „некласическия“ език на философията. Като начало тезата ви е адекватна, г-н Грънчаров. Няма да се правя на историк на философията за да посочвам пример по какъв начин академизмът и академичният език загубиха своята стойност и ценност; няма да се спирам на „езика“ на Хайдегер и идеите на Витгенщайн от неговия „късен“ период. Вие обаче бъркате онова, което битува като обща интенция с вулгарния и циничен език. Съжалявам, но дори един нормален филолог (който не е е академик, спокойно, не се потете от нерви сега, г-н Грънчаров!), след като прочете списанието ви или по-точно частта, в която вие пишете, ще бъде изумен от стила ви. Опитайте, само че, моля ви, дайте го на някой човек, който не ви познава.
Г-н Грънчаров, вярвам (или вярвах!?!?) че сте умен човек. Когато ми говорите за „галоши“ и стандартни философски езици и кое от какво се влияе, ви питам (на което държа да ми отговорите!): вие чел ли сте Хабермас и Фуко (няма да питам за „Битие и време“ – за сега вие сте само герой от аналитиката на Das Man и затова не бихте ме разбрали) и идеята за дискурс? Знам колко академично ще ви прозвучи понятието „дискурс“, но ако някога сте отварял друго освен собствените си книги, то ще видите какво се опитват да направят тези хора и за какво говорят. Вярвам, че вместо да пишете няколко дни в блога си, бихте си намерили нещо от Хабермас и бихте прочел мъничко.
Относно употребата ми на Хегел. Като начало не мисля, дори съм убеден, че вие не познавате като специалист творчеството на Платон. Нека не навлизаме в темата за старогръцкия, защото (о, боже господи каква изненада!) от около половин година надменната ми особа поне се опитва да добие представа от този език. Така, след като вие не сте в ролята си на специалист (че как, иначе ще изпаднете в противоречие със себе си, специалистите са си академици!), недейте да се чувствате спокоен в интерпретацията си на Платон. Онова, което исках да ви кажа, г-н Грънчаров, е, че каквито и пост-хегелови диалектики да се опитвате да изведете, то опитите ви ще бъдат напразни. Използвах Хегел (явно пак някой не си е прочел История на философията и онова, което Хегел казва за Платон) за да ви покажа, че след него диалектиката умря! Съжалявам! Моите съболезнования за диалектиката. Ако са ви учили на диалектически материализъм, то проблемът си е ваш. А защо умря диалектиката, това мисля че и вие, познавайки процесите във философията на 20 век, и сам ще си отговорите.
Моля ви, не съдете за нивото на философското образование у нас. Съгласен съм, че то не е добро, но ви питам, нима от всяко дърво става кавал? Нима един Хегел или един Хусерл се раждат всеки ден? Хахахахахах, заповядайте в университета да разберете какво е нивото на образование. Мога да ви гарантирам, че студентите са с по-висока философска култура от вашата. Така, споменах Хусерл. Кой ви вкара в главата идеята, че Хусерл е тичал от списание на списание да си предлага статиите? Като начало човекът е имал проблема, че никога не е бил доволен от онова, което е написал. Като второ, за него (поне докъм 1930 година) философията трябва да бъде НАУКА! – с това ви казвам, че ако Хусерл бе прочел псевдонаучния ви изказ, той дори нямаше да ви забележи, нямаше дори да се изсмее. Хахахаха, надявах се че поне историко-философска култура притежавате. Г-н Грънчаров, когато Хусерл получава наброските на онова, което ще бъде „Битие и време“ (не някоя от вашите книжки!) то за него... това не е философия. Да, според Хусерл Хайдегер се е объркал тотално и е писал някакви си неща, които обаче не са философия! Защо? Защото философията се пише на научен език. С неграмотния си коментар само показвате колко малко познавате философията, за която имате наглостта да пишете. Прочетете, моля, прекрасния превод на Хусерл – „Философията като строга наука“.
Сега да ви обясня с примерчета прости как вие пречите. Като начало хората, които обвинявате в академизъм наистина не всички са цвете за мирисане. Съгласен съм, сред стойностните хора, винаги има и плява. Не мислете, че за мен всички „S“ са „P“ по отношение на академичния живот. Но дори и тези хора се стараят да правят нещо много по-стойностно и имат среда, която им помага да израснат. Като второ един човек не пише всеки ден в блога си. Интересно ли ви стана? Да, писането на сериозен текст не е говорилня, в която една сутрин се събуждаш кисел и пишеш еди-как си, втора сутрин се събуждаш щастлив и пишеш за морала и лесбийските бракове, просто защото си на кеф. Не, тези хора ходят да четат КНИГИ! Книга вие отварял ли сте? – не питам за вашите собствени или за бровете на сп. ИДЕИ? Следователно тези хора не могат (подобно на вас) всеки ден да бълват текстове със случайните си мисли за галоши.
И докато такива хора се опитват да бъдат смислени, да говорят смислено, то отвсякъде тази празнина се запълва от какво? От Вас! Вие сте синдромът на „Златки“-те, с друго не мога да ви сравня. Именно затова вие пречите. Всеки ден бълвате боклук и хората започват да си мислят че това трябва да бъде философското говорене. Простете, но все още мисля (и винаги ще го мисля), че вашият начин на изказ никак не е философски. Той дори има още много, ама много да учи за да стане такъв, колкото и вие да оприличавате философския език на галоши.
И недейте да ми говорите за „богато понятие за процеса на световната философия“:
1.Защото с недомислените си коментари вие самият показвате, че нямате не понятие, не идея, нямате дори материал, за да си сглобите колибка и да се затворите в нея като човека от подземието.
2.Защото вашата „световна“ философия всъщност е философията на Гърция и на Западна Европа. Това се разбира под „философия“. А друг е факта, че ние пренасяме това понятие върху едни т.нар. източни учения. Не мисля, че философията се раждала по уникален начин в Америка, не мисля, че тя се е раждала в Турция или в Африка, затова недейте, и то на стари години, да ми дърдорите за „световна философия“!
Нека да се уточним и за още нещо. Онези т.нар. от вас „плазмодии“, хахахаха, не са някакви марксистко-ленински преподаватели от вашето време, г-н Грънчаров. Мога да ви спомена, че първият ми научен ръководител бе проф. Валентин Канавров: един човек, на който вие и след милион прераждания, отново не бихте могли да стъпите на малкия пръст. Другият ми научен ръководител е проф. Александър Кънев: човек, който също многократно е надскочил онова, което се случва като мислене и манталитет в България. Най-малкото, ама съвсем най, най, най, най-нищожното, г-н Грънчаров, тези хора знаят по няколко езика, тези хора освен професори, са и много по-толерантни и приемащи чуждото мнение, за разлика от вас. Открито заявявам, че съм горд, че имам честта да познавам и двамата!!! Тези хора не се заснемат в блога си, за да говорят по един час колко са велики. Ако не ми вярвате, моля, вземете и отворете някоя книга от тях. Или отидете и чуйте една тяхна лекции, стига да бъде на нивото ви. Гарантирам ви, че има на какво да се научите! Не се срамувайте, че не знаете! Освен във философския факултет и в други такива има много стойностни хора. Спрете да оплювате по жалък начин нещо, в което сам не сте успял да се превърнете. „По делата им ще ги познаете“ – така е казано. И някак ми звучи жалко от един нереализирал се човек като вас да нарича научния ми ръководители (без дори да знае името му) с каруцарския термин „плазмодии“. Най-малкото тези хора биха могли да ви осъдят (въпреки че едва ли някой ще ви обърне внимание!) за глупостите, които говорите за тях! Не ви приляга тази дребна и женска злоба, г-н Грънчаров. Не ви приляга...
Това за какво се напъвам, не берете грижа. Дали имам талант да пиша, също не берете грижа. Жалкото е само, че вие сте човек, който не си е тръгнал сам и доброволно от университетската система (ако някой някога е направил грешката да ви допусне в нея), а е бил отритнат. Знам, че сигурно боли да виждате, че признанието, което жадувате, някак не ви се отдава. Може би няма да ви се отдаде и след смъртта. Жалко е. Вие пикаете срещу вятъра и обиждате с „галоши“ и „плазмодии“ много по-ценни и стойностни хора.
Чакам да разбера две неща (най-малкото): 1. АГЕНТ ЛИ СТЕ БИЛ, Г-Н ГРЪНЧАРОВ? И 2. КОГА И КАК ВИ ИЗХВЪРЛИ УНИВЕРСИТЕТСКАТА СИСТЕМА? Споделете. Спрете да търсите проблеми в другите, да виждате врагове и неприятели, болни души и слаби психики – опитайте се да помогнете на самия себе си...
С голямо съжаление към една нереализирала се и злобна душа!
Николай Узунов, докторант от ФФ на СУ "Св.Климент Охридски"
КРАТЪК ОТГОВОР НА Г-Н ДОКТОРАНТА: Драги г-н Узунов, убихте ме, направо ме заклахте, аз се задуших направо от овладелите ме силни емоции, аз вече нямам сили да живея - след този тъй жесток, ала въпреки всичко доста весел погром, който ми устроихте! Е, вярно, на моменти щях да се задуша от смях, но това, предполагам, е естествена реакция на приложената от Вас в текста неръкотворна сякаш и съкрушителна ирония; предполагам, въпреки неграмотността си, че е съвсем естествено човек да се смее когато тъй умело се опитват да го иронизират, нали така, ако греша нещо, поправете ме? За момента нямам сили от овладялата ме екзистенциална скръб, примесена с упоменатото неудържимо веселие, та да отговоря на Вашия непостижим епистоларен шедьовър, с който тъй щедрата съдба ме надари, но все пак Ви благодаря за добрината да излеете на хартия всичко, що таи сърцето Ви.
Тъй като между другото гледам, че моята скромна персона явно е станала за Вас нещо като идея-фикс, понеже в тази връзка даже се опитвате да проучите миналото ми и дори ми задавате някакви въпроси, касаещи дискредитиращи ме (евентуално) факти от моята биография, та в тази връзка си позволявам - простете за нескромността! - да Ви препоръчам да се обърнете към моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД; тази моя книга има в някаква степен и автобиографичен характер, там ще откриете отговорите на тъй живо вълнуващите Ви въпроси дали моя милост е била "дисидент" преди 1989 г., как съм бил, по Вашия израз, "изритан" от Университета и прочие. Приятно четене!
Ако, четейки книгата ми, Ви овладеят нови и нови емоции и свързани с тях въпроси, моля, не се притеснявайте, задайте ми ги смело, ще Ви отговоря непременно. Бъдете здрав! Не се вълнувайте толкоз, щото сте млад човек, младите хора, както и подобава, се вълнуват на Вашите години от съвършено други емоции, щото младостта е време на любовта, а пък ето Вие, заради тази пуста философия и докторантура, сте се захванал безпощадно да громите стари безобидни философи като мен! Съзирам нещо крайно неестествено в тия Ваши неудържими страсти и понеже от години се занимавам и с даване на психологически консултации, си позволявам съвсем добронамерено да Ви дам и този малък съвет. Гонете момите, драги докторант Узунов, не си проспивайте времето с такива покъртителни глупости! Бъдете философ, дето умее да се радва на живота, майната й на академичната философия - каква полза от нея ако станете пълен нещастник в екзистенциално и личностно отношение?! Хайде чао, не се сърдете за съветите ми, ами вникнете малко в тях, а ако има нещо, питайте! На Вашите услуги съм. Колеги (тъй да се рече и все пак) сме, трябва да си помагаме! Приятно четене на книгата ми, която ще Ви отговори на тъй животрептящо вълнуващите Ви въпроси около моята особа! Хайде чао, че пак се отплеснах, нали знаете, годините никому не прощават. Затуй гонете момите, разбрахме се, нали?! Ще сте ми благодарен един ден за този съвет...
С поздрав: Ангел Грънчаров, българският философски Азис, философстващият Сашо Роман, събратът на Митю Пайнера и на Митю Пищова, ала на чисто философското поприще, братът на всички български Златки и дори на самата Сашка Васева - моето семейно родословие, види се, е голямо! Ах, какъв щастливец съм аз! Златки мили, Васки, Сашки и Цури драги, елате при мен, пиленцата на братко!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар