Налице е едно огромно пространство на наистина важните въпроси и това е полето за действие на философията

Тук - виж За онова, което не разбираме, за него следва да се въздържаме от съждение - може да се кажат много неща, но ще се огранича до няколко бележки:

Първо, Лоурънс Краус може да се смята за велик учен, но в действителност това не е така, защото съвременната физика и космология се развиват в съвсем погрешна посока и основата на това порочно развитие е заложена именно от Айнщайн, който също е една надценена фигура. Това, че една теория е разпространена и общоприета, съвсем не е достойнство и не е никаква гаранция, че е истинна и това се отнася за ТО на Айнщайн и съвременната космология на „Големия взрив”. Моят съвет към физиците и космолозите е прост: да се върнат към здравия разум, който изключва фантасмагории като ТО и Големи или малки взривове. Съвременната физика и космология са математически игрички без отношение към реалността.

Второ, между наука и философия съществува известна връзка дотолкова, доколкото някога спекулативни философски разсъждения като античния атомизъм например с времето са станали емпирично проверяеми и така са преминали от сферата на философията в сферата на науката (физиката). По принцип много дисциплини, които някога са се смятали за част от философията, постепенно са се отделили от нея и са станали частни (емпирични) науки. В този смисъл периметърът на философията наистина с времето се стеснява, но да се мисли, че тя ще изчезне или че е излишна, е едно голямо недоразумение. Независимо от напредъка на науката философски въпроси винаги ще има. Нещо повече: истински интересните и важни въпроси са именно философските.

Трето, много от положенията на космологията носят извъннаучен, спекулативен характер, понеже не са проверяеми нито чрез експерименти, нито чрез наблюдения, а екстраполацията на ограничените знания, придобити в едно ъгълче на Вселената, каквито са Земята и Слънчевата система, върху ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА по необходимост носи спекулативен и в някаква степен философски характер. Краус явено не е докрай наясно със спекулативния характер на своята дисциплина. Нещо повече: ние въобще не можем да бъдем сигурни в истинността на повечето научни теории и положения. Историята на науката показва, че повечето теории след време са били оборвани и че са много малко „вечните” научни истини, които се повече или по-малко неоспорими.

Четвърто, за повечето учени наистина не е необходимо да имат философски поглед върху своята тясна дисциплина, но това в никакъв случай не е вредно. Специално философията на науката наистина има претенцията да бъде „метанаука”, т.е. „наука на науката”, да установи какво правим по принцип, когато се занимаваме с наука. Това са важни фундаментални въпроси. Вярно е обаче, че един съвременен философ, особено от “аналитичното” течение, е добре да е запознат и дори трябва да е запознат с основните теории и изводи на съвременната наука. В рози смисъл противопоставянето на наука и философия е неправилно и контарпродуктивно.

Пето, науката не може да се смята за всесилна, това наистина е прекалено претенциозно. Напротив. Витгенщайн казва:

„Ние чувстваме, че дори всички възможни научни въпроси да са получили своя отговор, нашите жизнени проблеми още въобще няма да са засегнати.”

Т.е. налице е едно огромно пространство на НАИСТИНА ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ И ТОВА Е ПОЛЕТО ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА.

Шесто, много от фундаменталните науки нямат непосредствено практическо полза и това се отнася и за космологията. Само че още Аристотел е казал, че най-велики са духовните занимания без непосредствена практическа полза. Това се отнася и за философията. Тя е именно една такава теоретична дисциплина, която обаче въпреки своя абстрактен и спекулативен характер понякога може да има и важни практически последици, например да направи нашия живот по-осъзнат и с това по-добър.

Написа: Стоян-Хлопаща дъска

P.S. Чакам компетентен коментар напр. от г-н Трашов колко налудничаво е написаното от мен и как то е плод на конспиративно мислене и КГБ. Истината впрочем е, че аз имам строен, но същевременно и реалистичен светоглед, и то не само в областта на философията, но и в областта на геополитиката. Само че в политиката и геополитиката сякаш всички са компетентни, докато тук нещо не се виждат много коментари за отношението на философия и наука.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...