Истината ни прави свободни

сряда, 9 април 2014 г.

За великата и страшна истина за живота, която човечеството не може да понесе

С учениците от 11 клас, на които помагам да учат философия, достигнахме темата, формулирана от мен ето как: "Как аз разбирам живота?". Имам доста интересни наблюдения за това как протича обсъждането по тази толкова интригуваща тема.

Първо, поставил съм темата в една умишлено подвеждаща форма: този въпрос не се свежда до това да опиташ да представиш своите "представи за живота", щото по начало нашите представи за това или онова са съвсем недостатъчни или бедни; обучението по философия пък се свежда до това да осъзнаеш сам тази недостатъчност, тази бедност - и да се постараеш да постигнеш нещо истинско, по-значимо, по-богато. Ще ни се наложи да потърсим истината за живота, сиреч, да направим нужното щото в съзнанието ни да се роди една идея за живота, която да съдържа неговото автентично естество. Това, разбира се, е трудно, особено пък за млади - не живели достатъчно! - хора, но за сметка на това е истинско. Винаги следва да се опитваме да се занимаваме с истинските неща и то по истински начин - в противен случай не си струва усилието. У нас, в България, сме привикнали обаче да се занимаваме предимно с неистински неща, с псевдопроблеми, и то по най-неистински начин: у нас всичко ни е предимно менте. Е, аз правя нужното, което ми е по силите обаче, това да не е така - поне що се отнася до обучението по философия, което предлагам на моите ученици.

Пак, разбира се, не "преподавам" почти нищо по тази тема, в момента, в който я въвеждам. "Дефиниции" за живота няма, пък и да има, те не служат за нищо. Няма и "общозадоволителни представи" за живота, пък и да има, те са негодни, не стават за нищо. Животът е велико тайнство, което трябва да бъде разгадано. Този, който ни е дал живота - а кой ли е Той? - ни го е дал, предполагам, за това да разбере доколко сме достойни за този неоценим дар. Той ни изследва за да разбере какво ще направим с живота си. То е нещо като голямо имане, дават ти го за да видят дали ще го пропилееш, дали ще го умножиш. И по този начин се разбира ти самият колко струваш. И дали ставаш за живота.

Животът предявява към нас определени изисквания, които сме длъжни да осъзнаем. От нас се иска да бъдем верни на живота. Но как да го постигнем това, какво то означава? "Вярност към живота" - как да разбирам това? А може ли пък животът да бъде "обяснен"? Как да постигнем дълбокото вътрешно естество на живота, как да не допуснем да се разминем с него - ето такива "странни" въпроси поставям на учениците си. И също така в помагалото по философия, което съм написал, също има предимно поредици от най-интригуващи въпроси, за които си струва човек да се позамисли. Щото това не е проста работа - да си човек, отдаден на живота, овладян от неговата велика тайна. Разбира се, във всеки клас, според настроението и ситуацията, казвам съвсем различни уводни думи. Ако учениците са хитри, могат да ме предразположат да им кажа значително повече неща. Аз сам ги подтиквам към това, като им казвам, че съм нещо като, видите ли, "експерт по живота". Най-малкото защото съм написал много книги, на които темата е животът. Примерно ето някои от заглавията на тия мои книги: "Изкуството да се живее", "Тайнството на живота", "Изворите на живота"...

Е, разбира се, като почна да говоря, учениците, понеже са настроени консумативно, почват да слушат. Разбира се, бързо се изморяват: щото им е втръснало от туй консуматорстване. Преситили са се от него. Затуй изходът е един: да говориш вкратце, колкото може по-кратко, докато учениците са будни, докато не са се изморили. Издебваш момента, казваш това или онова, което преценяваш за важно и подходящо към момента, пък след това ги оставяш в ситуация на пълна неопределеност - с оглед да бъдат импулсирани сами да търсят. Щото все пак на тях им е съдбовно необходимо тяхното, при това съвсем лично, сиреч, личностно "окрасено" разбиране на живота. Точно него никой не може да им го даде наготово. То си е тяхна лична отговорност.

Вчера например в един клас един ученик почна да говори какво е прочел за Шопенхауер, основоположника на модерната философия на живота. Каза нещичко, ала не можа да го изясни задоволително. Примерно употреби термина "воля за живот", ала не можа да каже какво е това. И даде погрешно тълкуване. Обърка "волята за живот" с обикновената воля, с това, което ний обикновено мислим, че е волята. А именно: "избор на цел" и работа по постигането й. Бъркат волята със съзнанието и пр. Това е една поголовна грешка.

Аз почнах да им говоря за Шопенхауер. С цел да ги заинтригувам. Разказах им за това как написал съвсем млад своята основна книга "Светът като воля и представа", как дал ръкописа на Гьоте за мнение, как след седмица, като се запознал с текста, "господин министърът" Гьоте извикал младия Шопенхауер и му казал точно онова, което той се надявал да чуе: че тази книга съдържа една велика, ала страшна истина, която човечеството не може да понеже - и затуй съветва младия автор да изгори ръкописа, да унищожи книгата си! Шопенхауер обаче веднага след това отишъл в печатницата и дал ръкописа за печат. Казвайки това, забелязах, че учениците ме слушаха с интерес, някой дори с отворени уста!

След това разказах историята на вече издадената книга на Шопенхауер: как десетилетия тя си стояла в книжарниците и складовете недокосната от ръка на читател, как първите й читатели станали... мишките, как обаче Шопенхауер сам бил предвидил тази участ на книгата си, щото още в предговора й написал: "Тази книга е написана за хора, които още не са се родили, но тя търпеливо ще дочака онова поколение, чиито необичаен начин на мислене съответства на идеята на моята книга", не цитирам точно думите, но смисълът е горе-долу този. Казвам това и чувам, че учениците почват в един глас да ме молят да им кажа коя е тази "велика и страшна истина за живота", която хората не могли да понесат. И аз им казвам, че щом толкова ги интересува нека сами да открият, нека сами да се зачетат, нека сами да разберат. Питат ме как е заглавието на книгата и аз казвам. Някои си записват заглавието. Казвам им, че тази книга през комунизма беше забранена. За да ни предпазят от тази именно велика истина за истински пълноценния живот. Подхвърлям, че аз лично съм имал късмета да прочета тази книга през студентските си години - и в резултат на въздействието й станах съвсем друг човек. Силно заинтригувани, учениците почват да ме молят накратко да им кажа "същината". Отказвам, разбира се.

Това е. Бързам за работа. Имам първи час. Друг път може и да продължа. А може и да не продължа...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ