Ето защо нашите ученици са отвратени от всичко: и от ученето, и от четенето, и от учителите, и от училището, и от духовните неща по принцип - от абсолютно всичко!

Това, което трябва да научим, го научаваме като го правим.

Аристотел

ДОБАВКА: Да, в познанието като "правене" ние постигаме знанието, този е верният път. Онова, което сам си открил, никога няма да го забравиш. Онова, което някой друг ти го е казал или ти го е дал наготово, го забравяш в следващия момент. Между познание, откриване и научаване има съответствие, пълно тъждество. Не е истински научено онова, което не си го открил сам. То и няма кой знае каква стойност, щото е "книжно" или "мъртво" знание - докато другото е живо знание.

Ако учителят направи така, че учениците сами, стъпка по стъпка, да достигат до своите малки открития, то само тогава той си изпълнява мисията. Пълноценното, същинското учене не е пасивно възприемане на дадени в готов вид знания и истини, а самоотвержено търсене на тия истини и знания в един реален, жив познавателен и изследователски процес, в резултат на който сами откриваме въпросните знания и истини. Без творчество също няма учене, научаване и знание. Тия неща все са свързани в едно цяло.

Без познание - сиреч, без изследване, без търсене, без преследване на истината - няма знание. Учене без изследване и познание е насилие над душата, т.е. е страшна мъка и скука.

Сега схващате ли защо нашите ученици са отвратени от всичко: и от ученето, и от четенето, и от учителите си, и от училището, и от духовните неща по принцип - от абсолютно всичко?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.