Истината ни прави свободни

четвъртък, 3 април 2014 г.

Някои възгледи на Ноам Чомски за ситуацията в образованието




... Има някои начини на преподаване, които просто унищожават любопитството и интереса на всеки нормален човек, независимо от материята. През 2012 г. „тестово ориентираните” програми притъпяват умовете: те подкопават всяка вероятност децата да поискат да учат или да придобият уменията да продължат сами...

... Някои предучилищни програми по природни науки са много успешни; те показват на децата колко вълнуващо е да откриеш нещо ново и защо трябва да продължат да го правят. А не само да запаметяват чутото...

... На всички ни се е налагало да се готвим за тестове, за които не сме давали пет пари: учиш за теста, справяш се добре на него и две седмици по-късно напълно си забравил за какво иде реч. Това е същината на преподаването като подготовка за изпити: то е точно обратното на образованието. Не че тестовете не са полезни, за да разберем как върви работата, какви са евентуалните проблеми и т.н.; но когато се превърнат в същина на учебната програма, те са точно обратното на идеята за образование. Впрочем, трябва да си даваме сметка, че каквото и да мислят отделни хора по въпроса, в САЩ тези мерки не са начин за усъвършенстване на образователната система, а за нейното разрушаване...

... Един от хората, които са писали много добре по въпроса, е Даян Равич: тя е сериозна и колкото повече научава, толкова по-критична става. Правила е сравнения между американската и финландската системи: Финландия има една от най-успешните образователни системи в света. Тя изтъква, че една от главните разлики е не толкова в заплатите на учителите, а просто в уважението към тях. А „Без изоставащи деца” показва неуважение към учителите. Според тази програма, ти не трябва да преподаваш, а само да бъдеш пъдарят, който кара децата да натъпчат материала в главите си, да го повърнат недосмлян, да минат изпита и да продължат нататък. Това не е преподаване, а само поредният знак за неуважение към учителите: не можеш да подходиш творчески, за да стимулираш интереса на децата, защото така ще ги откъснеш от тестовете...

... За всеки човек и на всяко ниво е важно да култивира способността си да мисли самостоятелно. Да изследва, също като шестокласничката, която искала да разучи някаква друга тема: трябва просто да насърчаваме тези елементи от природата на човека. Всяко дете ги притежава. Затова децата непрекъснато задават въпроси, дори могат да подлудят с тях родителите си, защото искат нещата да имат смисъл, да ги разберат и т.н. И това може да се насърчава у детето от най-ранна възраст до студентската скамейка. Тогава не е толкова важно какво ще научиш, защото ще умееш да учиш онова, което е важно за теб. Всъщност, тук, в Масачузетския технологичен институт, имаме една сентенция по въпроса. Имало един световноизвестен физик, който преподавал на първокурсниците, и когато го питали: „Какъв материал ще покрием този семестър”, винаги отговарял: „Не е важно какво ще покрием, важно е какво ще откриете вие”. Ето това е образованието. Щом култивираш този талант, ти си готов за всякакви предизвикателства. Има някои неща, които трябва да научиш, например аритметиката и други подобни, но като цяло, трябва да се научиш как да развиеш способностите си или просто да им позволиш да разцъфнат, защото… Те са готови да посрещнат следващото предизвикателство, каквото и да е то. Дори да е нещо ново, за което никой досега не е помислял...

... неговата (на Бъртранд Ръсел, бел. моя, А.Г.) концепция за хуманистичното образование, която много напомня на Джон Дюи в Съединените щати и датира още от Просвещението. Това са ключови просвещенски идеи: същината на човека е да създава, да изследва света самостоятелно и в солидарност с другите; и тези му способности трябва всячески да се култивират в училище. Аз самият съм учил в училище, основано на принципите на Дюи.

Ариан Робишо: И как беше?

Ноам Чомски: От около двегодишен до гимназиална възраст. Изкарах страхотно училище: никакви изпити, никакви класации… Когато все пак имаше тестове, никой не им обръщаше внимание. Предполагам, че учителите са ги гледали, но аз не знаех дали съм добър ученик, докато не стигнах горния курс. Гимназията ми беше от класически тип, всичко регламентирано, но дотогава въпросът изобщо не беше на дневен ред. Аз и всички останали знаехме, че съм прескочил една година, но никой не обръщаше внимание на това. Просто бях най-малкият в класа. А когато собствените ми деца тръгнаха на училище (в предполагаемо качествени училища в предградията на Бостън), докато стигнат трети клас, вече деляха съучениците си на умни и глупави… Училището, в което ходех аз, просто те насърчаваше да дадеш най-доброто от себе си. И толкова. Без други класации.

Превела от английски Зорница Христова

Ариан Робишо преподава в Департамента по основи на педагогиката на Университетът на Монреал, Канада. Преводът е направен по изданието Radical Pedagogy (2014), ISSN: 1524-6345.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ