По повод на ето тази информация: Всеки ученик с пин код
Аз пък много искам всеки чиновник да има индивидуален баркод, татуиран на челото - за да може да се следи дали ходи редовно на работа и дали работи (ще трябва и работа да им се измисли де; за хора с подобен интелектуален потенциал чукането на камъни и асфалтирането на улици е добра перспектива). Предлагам и да се разпуснат училищата и в тях да се въдворят чиновниците. Преминаването ще е много леко, защото броят на държавните служители горе-долу е равен на учениците, които все още им ходят на училище.
Наглостта им е безмерна защото прикриват абсолютната си морална и умствена импотентност (защото това е причината непрекъснато да бълнуват за контрол, като че ли става дума за овце или роби) с абсурдното "директива на ЕС". Това малоумие е в основата и на напълно естествената погнуса на мнозина от всякаква асоциация с ЕС - защото абсолютно всеки чиновнически грабеж, насилие и скудоумие се облича в позоваване на несъществуващи "европейски изисквания".
Хитът в съобщението е "За целта държавата ще изгради национална система за проследяване на дeцата в риск." Имам една новина - нужда от такава система няма, защото вече е изградена: това е училищната система. Всяко нещастно същество, станало обект на политиката на тези скотове и престанало да бъде субект със собствени права и достойнство, вече е в риск от загуба на способността да мисли със собствената си глава; и си е там, няма нужда да бъде проследявано.
Коментира: Явор Ганчев (изцяло споделям позицията му, А.Г.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар