Да почнем да си възвръщаме респекта пред истината, без който за нищо не ставаме!

Попаднах на статия, написаното в която поразително много напомня моите собствени преживелици в качеството ми на български учител, за тях аз пиша от много време, имам предвид статията със заглавие Учителят: между възмущението и страха, неин автор е г-н Валери Видас, представен като български учител и писател, преподавател в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов” (аз пък съм преподавател в Пловдивската професионална гимназия по електроника!). В тази връзка искам да напиша днешния си коментар, но преди това ми се ще да спомена за един показателен епизод от дискусията по тази статия, която се проведе във фейсбук-страницата УЧИТЕЛИ; там именно между другото си обменихме следните реплики, които ми дават повод за днешното си разсъждение:

Boris Ivanov каза: Браво на автора! Истина, истина и пак истина! Въпреки че много от коментиращите тук в групата колеги (по различните теми) не искат да я подкрепят, за тях, "капацитетите образователни", в училищата и учениците, "милите", всичко е ОК! Да, ама не, колеги, това е кристалната истина за нашето настоящо училище. Аман от блюдолизци в тая държава, а учителската гилдия бъка от такива! Затова и нищо не е наред в системата! Ако някой каже, че "Царят е гол", повечето мълчаливо се съгласяват, а "капацитетите" училищни започват яростни атаки срещу дръзналия да каже ИСТИНАТА! Наистина жалка картинка!

Галина Цанева каза: За съжаление е така!

Ангел Грънчаров каза: И авторът г-н Видас, и Вие, г-н Boris Ivanov, сте напълно прави - за съжаление; но истината трябва да се знае; затова се радвам, че има такива хора като Вас, които я съобщават смело, без увъртания! Моите поздравления!

Мария Тодорова-Сандева: Истината... е някъде по средата...

Ангел Грънчаров каза: По средата са половинчатостите, а половината истина, наполовина примесена с лъжа, не е истина, г-жо Сандева. Нужна ни е цялата истина. Проблемът ни е че се задоволяваме с половинчатости, а не с цялостно истинните, напълно верните неща, мисли, преценки и пр.

Мария Тодорова-Сандева каза: Аз не искам да влизам в полемики с Вас, г-н Грънчаров, но чия е цялата истина, съм убедена, че и Вие не можете да ми кажете. А поетизираната "истина" наричам по-скоро болка...

Ангел Грънчаров каза: Питането "Чия е истината?", простете, ми се вижда крайно чудато и неоснователно: ако нещо е истина, то е истина за всички - и в този смисъл е истина НА всички. Няма "моя" и "твоя" истина, на много хора оттук иде затруднението им да схванат що е истина, те я бъркат с мнението, истината е онова, което важи за всички - даже и за тия, които съвсем не я разбират и затова, видите ли, не я били "признавали". Не истината обаче се нуждае от нашето признание, а ние от нейното. А учител на младите да не се интересува от въпроса за истината и да не желае да "влиза в полемики" за нея, простете, е скандално: та нима има нещо по-важно за нас, учителите, от истината, нима има нещо друго така значимо, на което ние би следвало да възпитаваме своите ученици - освен в преклонение и респект пред истината?!

Та виждате от този откъслек от нашата дискусия, който аз тук използвам за своеобразно въведение, че и днес ми се ще да поставя "вечните теми" за човешката глупост, за истината, за тържеството на тъй сладката лъжа, щото, видите ли, истината у Нашенско се възприема като "горчива", неприятна и пр. “Искрените думи не са приятни, приятните думи не са искрени.”, това са думи на Лао Дзъ. Апостол Павел пък говори ето как: "Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.". Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото по-фалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш. "Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели", древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то най-решително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото "турско робство", т.е. от древни времена, от средните векове поне). Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ; а народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство, такива народи не само че понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и най-недостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме - и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?!

А пък народите, сред които лъжата и лъжците са на почит, такива народи наистина са в най-унизително и дори бедствено положение - като нашия, примерно. Паралелно с разпространението на почитта към истината в съзнанията започва да расте и благоденствието на един народ; ето затова у нас, непременно държа да кажа и това, и образованието ни е крайно негодно и калпаво, щото не възпитава младите във всеотдайна преданост към истината, към добродетелно служене само и единствено на истината, напротив, образованието у нас е развращаващо, то насажда какви ли не лъжи и митове за нас самите сред младите, то също така и въздейства на младежта изключително деморализиращо, като ядро на ширещата се у нас деморализация, по моята преценка, е точно тая нашенска поголовна отдаденост на лъжите, на полу-истините, на увъртанията, на ментетата и прочие. У нас истинските неща съвсем не ги ценим, ценим само фалшификатите, далаверите, ментетата, измамите, фалша и прочие; ценим също така най-много, казах вече, но ще повторя, лъжците, измамниците, тарикатите, тия, дето успяват най-добре и най-ефективно да шашнат малоумниците, наивниците, балъците - а с такива у нас е така пълно, че вече се питам - изобщо останаха ли други?! Ако са останали, за жалост са твърде малко, са едно нищожно малцинство, което и определя безнадеждността на течащата пред очите ни българска трагедия.

Защо истината има такова велико и мощно, направо магическо въздействие върху душите ли? Ето защо, то Спасителят отдавна го е казал, ама кой да се вслуша в него: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", да, истина и свобода са неразделни, истина и свобода съвпадат, без почитание на истината няма свободни хора, а има само най-жалки роби. А робът, истинският роб нищо не може да постигне докато не се освободи от предаността си на робията, явяваща се извор на всички негови беди и проблеми. Та така, ний в мнозинството си явно сме все още роби, щом не почитаме истината, щом предпочитаме лъжата, а какво особено може да постигне един народ, съставен предимно от роби? нищо не може да постигне, нищо няма да постигне. нашият главен проблем, тръгващ от предаността ни към лъжата, види се, прерасна в един друг: не обичаме свободата, да, робите не могат да обичат свободата, те мразят свободата, те най-малкото са безразлични спрямо нея, а пък безразличието към истината поражда безразличието към свободата. А пък безразличието към свободата вече поражда и безразличието към живота, към автентичният, към истинския живот, щото без свобода и без истина няма и не може да има пълноценен живот, сфащате ли сега за какви небезобидни, а направо съдбовни неща ми се ще да поговорим днес?

Пиша тия работи и ми е дори малко неудобно, щото аз същите тия неща постоянно ги разказвам на учениците си, имам чувството, че съм им съвсем омръзнал с тях, но ще продължа да ги тормозя с тия неща, ще продължа да бъда като досадна оса или конска муха, или като твърде неприятен комар, който все едно и също прави, а именно: опитва се да помогне на учениците си да развият у себе си едно автентично съзнание за свобода. Е, сами си правете сметка в тази връзка защо съм станал толкова ненавистен, че напоследък спрямо мен "ръководните фактори" вече водят открита война, щото са ме възприели и обявили за най-опасен враг и за крайно вреден човек. И, знайно е, тия ръководни фактори правят нужното да ме отстранят от блатото на благоденствующето болгарское училище, което наистина прилича на най-застояло блато, излъчващо зловонни и отровни изпарения - и всичко заразяващо с тях. Такова е според мен съвременното българско училище, а такова не трябва да бъде, престъпление е да се примиряваме с това, че е такова - и да не ни пука особено от това. Както обикновено правят все същите тия ръководни фактори, като се почне от най-ниския, примерно, от един училищен директор, и се стигне до най-висшия, до министъра, до управляващия държавен лидер - да сте чули тъй ученият и хрисим премиер Орешарски да се е трогнал нещо за състоянието на образователната ни система? Не се е трогнал и не се предвижда да се трогне, образованието и училището отколе е деветата дупка на кавала в очите на нашите първенци. Ами Бойко Борисов да се беше трогнал нещо за състоянието на българското училище и образование? не, няма такова нещо, той се беше трогнал предимно за рязането на лентичките при откриването на тъй бурно строящите се по негово време магистрали.

Но да не се отклонявам, щото зачекнатата тема е грандиозна. Ще ми се да успея да кажа нещо по-съществено по нея. Много неща ми се ще да кажа и напиша, ала ще ми се наложи да подбера най-важното - и най-същественото. Щото няма как да говоря или да пиша безкрайно. А трябва много да се говори, да се пише, да се обсъжда, белким почне да се поражда нужното ни съзнание за тази фатално нужна ни промяна. Най-важната промяна обаче, от която започват всички други промени, е промяната в съзнанията, в душите на човеците. Оттук започва всичко. Училището би следвало да работи по тая най-съществена промяна в душите и в господстващия и разпространен печален манталитет. Да, ама то не работи за истински важното, а пропилява времето на младите за дреболии, за глупости. Да, общо взето съвременното българско училище е устроено така, че занимава младите предимно с дреболии и с глупости, а за истински важното и същественото съвсем не им говори - с него съвсем не ги занимава. Говоря за определящата всичко останало тенденция. Е, може и с нещо що-годе съществено дадени учители да занимават учениците си, но тогава те са "нарушители" на програмите и "престъпници" - като мен самия. Да, има и такива учители, които са способни да нарушат презрения си комфорт пред ръководните фактори и затова си навличат какви ли не беди - понеже единственото, което искат, е да са полезни на учениците си. Истински полезни да са на учениците си, на младежта - такива не ги вълнува това да бъдат гледани с добро око от съответните властващи фактори, които именно и разпределят благинките (заплати, порциите на "допълнителното материално стимулиране" и прочие). Да, има и учители-"таксидиоти" и идеалисти, които работят тъкмо за истински важното, а пък глупостите и дреболиите на официалните държавни програми са си позволили да ги пренебрегнат.

Пренебрежението към истината и преклонението пред лъжата и лъжците си вървят ръка за ръка с уважението на глупостта, със служенето на глупостта (и простащината), с насърчаването на глупостта и глупостите сред младите хора. Системата явно е настроена така, че глупостта и нейните поклонници и служители да са най-почитани, а пък умните и достойни хора, дето не цепят басма на глупостите и на глупаците, неминуемо стават най-ненавистни. На учителите, да речем, им е наредено да се занимават най-вече и предимно с глупости в рамките на господстващата тоталитарна образователна система на всеобщото монополистично държавно образование. Ще дам примери, за да не се окаже, че съм голословен.

Примерно, учителите са поставени в положение да водят титанична война с т.н. "неизвинени отсъствия". Учениците не щат да търпят скучните уроци и часове, нямат сили да ги издържат и са склонни да бягат от тия мъчения, нали така, нормално е, след като те не се търпят. Защо не се търпят, защо нормален човек наистина не може да изтърпи някои дидактики, "урочни единици", стилове и методи на преподаване в рамките на авторитарната командна и репресивна образователно-училищна система и пр. е отделна голяма тема, която сега не ща да зачеквам. За да принудят обаче учениците все пак да посещават часовете и да търпят издевателствата, учителите са заставени да пишат "неизвинени отсъствия" - сладите ли ми мисълта? Учениците пак ще избягат когато съвсем им писне, е, вярно, може класната да те хока че си избягал от час, ама се вижда, че и на нея й е писнало да участва в тази крайно глупава игра. Защо е глупава тази игра ли? Нима не съзнавате защо е глупава? Ох, милите, те не съзнават?! Е, ще ви кажа защо е така глупава тази игра.

Първо защото народът го е казал отдавна, ама кой да се вслуша в народната мъдрост: "Насила хубост не става!", нали така го е казал народът? По принуда, по насилствен начин нещо добро не може да се постигне, а и да се постигне, то се обезсмисля изначално тъкмо защото при такива неща няма как да се роди смисъл или ценност - поради липса на условието за тия неща, именно изборът, свободата, доброволността, самостоятелното решение. Ученикът не стои в клас защото сам съзнава, че трябва, че него лично това му е изгодно, е за предпочитане, не защото той го е избрал, е, той стои по принуда, питам се обаче къде е смисълът? Няма смисъл, щото като стои в час, такъв ученик, дето не знае защо е в час (или знае че е в час заради едно-единствено нещо: да няма "неизвинено отсъствие"), та значи такъв ученик какво ли ще прави в час като стои там не защото го е избрал, а защото са му го наложили? Ами ясно какво ще прави в рамките на тази глупава система: по цял час ще се занимава с глупости. И понеже това, с което се опитва да го занимава съответната упорита учителка, в неговите очи е чиста глупост, то си изобретява свои собствени оригинални глупости, с които си се занимава в час, примерно бъбри си с другите такива нещастни като него самия събратя по съдба, или си мисли за нещо съвсем друго, което го вълнува и затова е "съвсем разсеян", или измисля разни други простотии, от скука и от натрупано напрежение, примерно почва да се заяжда с учителката, да я тормози, да я подиграва, да я прави на луда, да й отмъщава за нещо, което само той си знае какво е (а често и сам не знае това!), и прочие, учениците в туй отношение са съвсем изобретателни, това поне не може да им се отрече. Следите ли ми мисълта? Почвате ли да схващате очертанията на чудовищния абсурд, в който са принудени да участват всекидневно всички ученици и учители на злощастната ни республика? Ако не схващате, ще ми се наложи да ви кажа, с оглед да схванете.

Значи първо една част от учениците, понеже все пак предпочитат да поставят нещата "на чисто", няма да влязат в такива ужасни часове-лудници, в които учителките водят титанична война с умиращите от скука и затова така простеещи агресивни ученици. Такива ученици ще избягат от час и ще си "извинят" часа с фалшива "извинителна бележка", която, както се твърди, върви евтино, върви 50 стотинки на парчето или най-много левче; от друга страна можеш сам да си произвеждаш фалшиви извинителни бележки, "написани от ръката на твоя родител", щото системата разрешава и родителят да извинява отсъствия "по семейни причини"; е, има и дащни родители, които сами пишат и подписват такива бележки за фалшиви семейни причини, по които бил отсъствал техния син или дъщеря от час. Учителките прекрасно знаят, че тия всичките бележки са предимно фалшиви, но въпреки това извиняват отсъствията им, щото иначе, ако не го правят, системата ще рухне. И ето, оказва се в един момент, че всички се занимават предимно с глупости, принудени са да се занимават предимно с глупости. А който се занимава предимно с глупости и не реагира никак на това, в един момент е застрашен да се превърне в... какво мислите? леле, не се сещате ли? Ами в глупак ще се превърне, щом се занимава постоянно с глупости и в един момент даже е почнал да забравя, че това са само глупости. Играта в абсурдното училище или в училището на абсурдите трябва да се играе уж сериозно, нали така. И какво става в крайна сметка?

Е, има ученици, които, да предположим, искат да учат. Да, ама те няма как да учат заради постоянните разправии между учителите и агресивните, простеещите и хулиганстващи ученици, дето са такова мнозинство, че в един момент се чувстват в правото си да се разпореждат какво ще става в часа. В крайна сметка всичко отива по дяволите, нали така? Часовете са пълни лудници, в които почти няма време и съвсем няма настроение за истински занимания с истински важните и съществените неща: учене, търсене, изследване, упражняване в мислене, в преследване на истината, разпространяването на жизненоважни ценности, идеи, умения и прочие; не, за тия истински важни неща просто няма време, а всички участват в един най-пошъл спектакъл: учителките се мъчат да тикат в главите на учениците "поне най-елементарните знания", учениците пък се дърпат и не щат да предоставят главите си за една такава противоестествена употреба, те, прочее, са си в правото да си пазят своите глави от такава една наистина противоестествена употреба, щото човешката глава има едно друго предназначение: да мисли, да търси истината, да опитва да разбира, ей-такива неща, за които съвсем няма време и настроение в днешните училища на абсурдната и изцяло сгрешена образователна система, която принуждава и учители, и ученици да се занимават предимно с глупости. Да живеят предимно като глупаци, да се държат като глупаци, а в един момент това даже почва, предполагам, да им харесва, да, шоуто си заслужава, нали така? Е, на този фон някои учители, дето се мъчат да правят нещо истинско, изглеждат като бели врани или като черни овци, но това си е в реда на нещата. Такива "странни птици" трябва, разбира се, да бъдат изгонени, за да не смущават с нещо идилията на пълната лудница. И какво излиза в крайна сметка? Надявам се, схванахте. И защо тогава продължавате да си дедите спокойно на мястото?

Не е ли вече дошло времето да грабнем тоягите и да изгоним ония ръководни фактори, която не само че търпят такива безобразия, но и не правят друго освен да принуждават учители и ученици да правят и да се занимават предимно глупости, а за истински важното и същественото, онова, за което всъщност съществува училището, в него изобщо да няма нито време, нито място, нито настроение, нито нищо?! Да, питам пак: не е ли дошло вече времето ний, възмутените родители и граждани, да грабнем тоягите и да изгоним от топлите им местенца ония ръководни фактори, дето не само че търпят тия безобразия, глупости, лудници и абсурдни училищни чалготеки (то и нашите училища са вече чалга-заведения на пошлостта - ама вие и това ли още не сте разбрали?!), ами и ни заставят всекидневно да участваме в тях, а пък ний търпим ли търпим?!

Исках да пиша за още много неща, много ми е накипяло, но се поизморих да пиша, пък почна и да ми писва да пиша. Затуй, за да не стане прекалено дълъг този текст, ще ми се наложи да спра тук, а пък като си почина, може и да го продължа, така става ли? О`кей, да направим така, живот и здраве да е някога може и да продължа. Пък може е да не продължа. То и да пишеш, и да окаш, и да виеш, каква е ползата, какъв и смисълът?! Нима някой ще те чуе? Нима някой ще се позамисли? Нима някой ще рипне нещо да направи, щото не се търпи вече? Неее, нищо такова няма да се случи, нали така? Ето, аз писах, писах какво ли не, писах жалби, писах открити писма, писах до министри, до омбудсмани, до премиери даже писах, до президенти писах, оплаквах се, жалвах се, протестирах, оках, виках, стенех, какво ли не правих, нищо не постигнах: само дето станах хептен "черна овца", при това подлежаща на немедлено (руска дума, означаваща: "незабавно", пиша я, щото ръководните фактори у нас много обичат руския язык, затуй го правя, малко поне да им се подмажа и да ги омилостивя някак!) заколение. Това стана, това постигнах. Сега тия дни очаквам моята любима ръководна факторка да нанесе своите последни убийствени удари, дето ги е намислила, щото тя е човек, дето няма до се остави да загуби войната, дето води от години срещу мен - и която вече достигна до съвсем гротескни форми. Та аз тия дни съм в очакване. Ще видим какво е изобретила, за да си отмъсти вече окончателно и безвъзвратно. Туй е любопитно да се разбере. Ще чакаме. Ще видим.

Чао! Бъдете здрави! И се опитвайте поне малко от малко да си възвръщате респекта пред истината, без който за нищо не ставаме - ето това ми се ще да ви пожелая. Дано ме разбрахте, отчасти де, щото то "пълна истина", както казват немислещите, "не съществувала". Прочее, тия дни с моите ученици от всички 11-ти класове говорихме за истината, много интересни неща постигнахме в тия наши разговори и обсъждания, даже и аз съм удивен, но ако имам време и настроение може и да опиша какво си казахме и какво се случи, ако нямам време и настроение няма да разберете - и тия ценни неща ще бъдат безвъзвратно загубени за историята и за човечеството. Аз навремето затова правех видеозаписи на моите часове по философия, но властта рипна да ми забранява, щото това било "крайно опасно", "незаконно" и не знам си какво още. Сещате ли се сега защо забраниха и това? Помислете малко. Не е трудно. Ще разберете ако помислете повечко. Късмет!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...