Във Фейсбук, на страницата на ПГЕЕ-Пловдив (Професионална гимназия по електротехника и електроника) откривам, че г-н Калин Христов, инженер, преподавател по специалните предмети в училището, който беше уволнен внезапно от директорката Ст.Анастасова през юни месец миналата, 2013 г., е написал следните многозначителни думи:Скъпи момчета и момичета, уважаеми колеги, както се казва: настъпи часът на истината! Печеля делото за уволнението ми от г-жа Анастасова! Надявам се това да не предизвика нови лоши помисли у нея!
Забелязвам, че това изказване на г-н Христов - което възприемам като подадена за помирение ръка! - е харесано от мен, Лилия Талева, Даниел Стоянов, Radoslav Daskalov и от още 22 други човека; търся сред тях г-жа Анастасова, тя иначе присъства във Фейсбук, уви, нейното име не фигурира сред тия хора, на които е харесало изказването на несправедливо уволнения преподавател. Щеше да е чудесно да присъстваше и нейното име там, но за жалост то не присъства. Понеже доста време е минало от апела на г-н Христов (значи причината да не присъства името й в този списък най-вероятно не е тази, че тя не го е забелязала), то явно г-жа Анастасова, предполагам, е решила да обжалва съдебното решение за отмяна на нейната заповед за уволнението на инж. Христов. А това вече показва, издава и демонстрира същината на най-базисните човешки и управленски разбирания и подходи, от които най-вероятно тя се ръководи: нашата ръководителка явно не споделя убеждението, че истинското в човешките отношения е взаимното доверие и разбирателство, а не грубото администриране, свеждащо се в крайна сметка до погазване на нечие достойнство, а пък също така и на повелите на самата човечност. Не знам, така изглежда това, така може да се тълкува един подобен жест: ние, хората, понеже имаме съзнание, всичко подлагаме на осмисляне и тълкуване. Щото ни е потребен смисъла на всичко, затова ни се налага да мислим и тълкуваме всичко. Тъй че фигурите, дето са поставени във фокуса на общественото внимание, би следвало да се съобразяват с това водещо обстоятелство на живота ни, а не съвсем да го игнорират.
Понеже моя милост (аз също съм преподавател от същото това училище, но понеже през последните години влязох в доста спорове с г-жа Анастасова, та по нейно настояване, предполагам, съм... изгонен от тази Фейсбук-група, което значи, че там не мога да кажа и напиша нищичко; по тази причина, понеже все пак искам да кажа нещо (и също така имам да кажа нещо важно - по моя преценка!) решавам да споделя изказването на г-н Христов на своята страница във Фейсбук, по този начин моето становище ще бъде видяно от много хора, а пък ето сега го публикувам и в блога си, та да го видят още повече; значи ето какво счетох, че съм длъжен да кажа в такава една ситуация - и затова го казвам без увъртания, директно, изцяло искрено и честно:
Всеки допуска грешки, безгрешни хора няма. Когато докажеш някому, че е сгрешил, той би следвало да ти е благодарен, че си му помогнал да осъзнае грешката си; ако те намрази вместо да ти е благодарен, това вече си е изцяло негов проблем; твоята съвест обаче е чиста - понеже си направил нужното да му помогнеш, а че не си бил разбран, това вече е нещо, което не е твой проблем... Тия, които когато грешим ни хвалят, ласкаят ни вместо да ни критикуват, такива ни желаят злото, те ни помагат да се провалим; трябва да си обезумял, трябва да си пълен идиот ако харесваш своите ласкатели и ако мразиш критиците си; но за жалост има много хора, които се поддават на ласкателствата и на глупавата ненавист към критиците си...
Това написах там. Казах някои неща по принцип, не специално насочени към конкретния случай или към конкретната особа, а, повтарям, съвсем по принцип. Тия неща са принципни, имат значение за всеки човек, при това са пределно прости, всеки зрял човек би следвало да си дава сметка за тях. Та затова ги казах, просто ги напомних, ако някой ги е забравил, да ги има пред себе си. Може пък на някой това нещо да помогне, знае ли човек? Тази ми е надеждата, затова пиша такива неща, затова се изказвам по толкова деликатни нравствени теми. А не че искам, видите ли, да "злепоставям" някого, не защото съм му "враг", не, аз врагове нямам, аз като философ възприемам всички хора като същества, търсещи истината - и имащи съдбовна потребност от нея. И затова, според силите си, се опитвам да им помагам. Който се възползва от моята подадена ръка, такъм, да се надяваме, ще спечели; който ме възприеме като "враг" и ме намрази заради това, което опитвам да правя, нека да ме мрази, щом това толкова му харесва, изборът си е негов.
Това исках да кажа. Лека нощ на всички! Бъдете здрави и усмихнати!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар