Денят на Земята е. Боже-е, колко съм щастлива тази вечер! Благодаря Ти, Господи, че Земята все още я има! Не си я раздробил на величествени грамуди, не си я насякъл на огромни цепнатини, не си я залял с вълни от океана, дори не си я разлюлял в земетресения! Все още, де!Благодаря и на Правителството, че не ме е довършило още (а само ме е разболяло)! Дори имам цели 30 лева и стотинки до пенсията! И на Орешарски даже благодаря - за орехите, които събрах това лято от един крайпътен безпризорен орех, при една срутена, изоставена къща. Никога не сме имали толкова орехи в къщи, дървото беше мнооого голямо. Като няма на кого да благодаря, нека да е на Орешарски, да види че не само омраза го преследва. Защото, нали, можеше да бъде приватизирано въпросното дърво, можеше да ме осъдят без да знам дори и сега да съм в затвора. Иди им разправяй после че аз крада несъзнателно, весело, както крадат птиците - това беше цитат по Виктор Юго, отнасящ се за Гаврош.
Ето, спах в късния следобед четири часа, ще мога да премина в лятното часово време будна, като се занимавам с любими неща! Вечерях добре, от обед бе останала мусака, в която се чувстваше вкуса на месото, тъй като бях сложила цяло пакетче кайма от 1 лев! За десерт си намазах от домашния ми конфитюр от кайсии върху крайшниче от мек, плътен типов хляб, който нито беше мухлясал, нито изсъхнал, нито се ронеше на трохи! Не се разпадна и дори чувствах аромата му заедно с този на кайсиите!
О, щастие! О, миг, поспри!
Затварям радиото, защото долових така, мимоходом, за някаква разкъсана жена от 2 прескочили оградата питбула като първа новина, а като втора, загинал шофьор в пътна катастрофа в ледените води на Чая по пътя Смолян–Пловдив. Спрях и телевизора след като бях осведомена по централните новини, че в Перник имали големи проблеми със събирането на боклука. Хайде няма нужда, аз новините ще си ги видя във фейсбук от сайтовете на емигрантите. Те по-бързо и вярно научават какво става в България от нас, живеещите тук.
Така-а! Сега няма да пречат на щастието ми разни информационни канали. Иначе, ако бях гледала телевизия, трябваше да търся пак релаксиращи клипчета с трайност 1-2 часа - в зелена гора, с птичи песни и бълбукане на вода от ручей - използвам ги при горещо време, а тази вечер, тъй като захладня и задуха, сигурно щях да търся един клип с огън и дърва, които пукат. Все пак успяха да ме изведат от леката еуфория, тези средства за масова информация, е-ех, преди малко ми се танцуваше и даже бях почнала мислено вече, като си тананиках песен на Карло Сантана, в която ритъма беше мъжът, а жената беше мелодията. Така е правилно, мъжът задава тон, ръководи, той е основата, определя правилното разумно темпо, а жената на този фон извайва артистично и емоционално красота, под формата на различни мелодии. Не съм напълно уверена че съм добре на ниво чувства и емоции, но... такава съм си аз.
Сега да се настроя за художествени самодейности или философски разсъждения по някои есенциални екзистенциални въпроси. От по-лесното, към по-трудното, да си съставя план, като организиран човек.
Едни компютърни рисунки като начало, вдъхновена от пролетните цветя в градината ми, събрани в един букет лалета най-горе, бели нарциси на средно ниво, в ниското зюмбюли и целия този бомбастичен букет, забулен от всякъде от облачета напъпил люляк - в зелена ваза, но без масата. Винаги ми е трудно с прозаични предмети, не мога някак си да нарисувам маса. Ще видим на какво ще я сложа вазата - когато му дойде времето. Ето какво се получи:
После ще погледам скулптурите и пластиките, които съм снимала в Цюрих, все отлагам това. Искам да разбера какво говорят тези геометрични форми и фигури, какво е посланието на авторите им. Тръгвам от наименованието, което им е дадено и може да разбера нещо, а може и да не разбера. Това е все съвременно изкуство, не е като да експлоатираш педагогически някоя картина от 17-ти, 18-ти или 19-ти век и да обясняваш на учениците си красотата, която виждат, с цел хем да станат чувствителни към нея, хем да научат френски език. Обичам да използвам автентични документи!
Да се върна на въпроса - ако сметна че съм отгатнала замисъла на някое заснето произведение на изкуството, може и да запиша изводите си. Моят фейсбук-приятел Грънчаров смята че ми се получава с писането. Знам ли? Ако е така, защо никой не ми го е казал досега? Аз все съм си понаписвала я стихове, я проза, откакто се помня. Близките ми ме гледаха озадачено като се занимавах с това. Така и не разбрах одобряват ли ме. Самата аз не исках да бъда от типа разсеян-чувствителен-зареян някъде човек, противопоставяла съм се винаги на тази половина от мен, исках изцяло да я прогоня, но тя си остана, макар и скрита и отблъсната, някъде в мен дълбоко, като даденост, от която не можеш да избягаш.
Къде ли да отворя сега да разгледам архивираните снимки от Цюрих? То там забележителностите са буквално едно до друго. Разхождам се и се спирам на всеки ъгъл да видя нещо - архитектурни шедьоври, исторически площади, църкви... Но най-много са произведенията на изкуството. Срещам ги и на най-отдалечени от центъра улици, в така наречените „села” около езерото, в дворовете на административни сгради, паркове и забележете, в дворовете на много частни къщи. Откъде ли е дошъл този вкус към красивото у тези швейцарци? Така ще възпитат и бъдещите поколения, това наистина е завидно!
Ето, на гарата примерно, три неща привличат вниманието на новодошлите.
„Философското яйце” на Марио Мерц.
Това е доста метри правоъгълна композиция, сложена през 1992 година, преди изхода към влаковете, от вътрешната страна на хола на гарата, доста високо. Неонови тръби образуват червени спирали, а триизмерни животни висят в празното пространство. Всичко това е в голям контраст със строгостта на класическата архитектура на самия салон на гарата. Цифрите са в чест на италиански математик и философ от Средновековието, който разкрил че природата се подчинява на математически правила, което успял да формулира в цифри. Това станало известно в Пиза през 1202 г. - серия от цифри разкрива прост модел, според който едно число е равно на сбора от 2 предхождащи числа. Оставям на някой, обичащ математиката да обясни това, защото ми е трудно за обяснение. Авторът Mario Merz се вдъхновил от Leonardo Fibionacci. Фамилията на последния произлиза от Fils de Bionacci - италианците обичат да правят такива съкращения, сливайки в едно две отделни думи - превода е Синът на Бонаджи. Според мен Мерц иска да изрази невидимата мощ на естествената и духовната енергия по някакъв универсален начин. А може би червените линии символизират чрез релсите линията и динамиката на живота. А животните в този случай илюстрират непрекъснатото сновене насам-натам в живота, както при пристигането и заминаването на една гара.
Прочетох за този автор че учил медицина в Торино, участвал в движението „Справедливост и свобода” през 1945 година, поради което влязъл в затвора и точно тогава се заинтересувал от изкуство. Рисувал с маслени бои, после открил в предметите метафора между природа и култура, създал известни до днес светещи предмети и събирал в една творба неонови тръби с най-всекидневни предмети, като бутилки или чадъри. Какви асоциации, какъв ум! Другите двама автори на произведения от гарата на Цюрих са още по-интересни. Единият от тях на наша българска почва със сигурност биха пратили в психиатрия. Но в Швейцария да си различен не пречи на никого, става точно обратното. Ще ви разкажа за тях.
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар