Отзив на "яростна читателка" за новата ми книга "Преживяното в ерата на комунизма"

Наскоро излезе (в твърде ограничен, направо "бутиков" тираж) нова моя книга със заглавие ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, представляваща сборник или поредица есета именно за онова, което сам съм преживял, като се почне от най-ранните ми детски спомени, та се стигне до възприятията ми когато съм бил вече съвсем зрял млад човек.

Днес на едно място получих първия отзив; пише ми една най-първа читателка на тази моя книга, името й е Жана Илиева; коментарът на тази дама е твърде интересен; а под него можете да прочетете и няколко изречения от мен, с които съвсем бегло отговорих на иначе така прочувствените думи на толкова любезната читателка:

Г-н Грънчаров, прочетох донякъде есетата от сборника Ви "Преживяното в ерата на комунизма". Казвам донякъде, защото е истинско мъчение - да се проследят преживяванията на дълбоко объркан човек. Яростта измести съжалението ми към Вас.

Единственото добро, което се затвърди е, че си давам ясна сметка защо така чаканите и дошли уж демократични промени преди повече от две десетилетия, дадоха толкова нефелни резултати. В претенциозно определените като есета историйки, пълни с противоречия - от това, че комунистите са били лентяи преди 9.ІХ.1944г., киснещи по цял ден в селската кръчма... но дядо Ви(!), комунистът Владимир е "интелигентен" тухлар, спасен от роднина-съдия по време на Септемврийското въстание; разказът Ви, как дядо Ви се е застъпил за още един от осъдените тогава - Киро Лазаров, негов приятел; коментарът Ви, че не Ви се проверява сега дали останалите осъдени са били убити(?!); възмущението на дядо Ви след Девети септември, че същият Киро Лазаров, в качеството си вече на министър, не е му е дал заради този жест народна пенсия на активен борец; беглото споменаване на студентските Ви години в Санкт Петербург(тогава беше Ленинград и изпращаха за студенти деца на партийни активисти!); баща Ви, частният строителен работник, прекарващ зимите с вино и пържоли до печката (Боже, става въпрос за петдесетте години на миналия век(?!), колко хора можеха да си го разрешат!)... до седесарството Ви след 1990 година!

И когато такива като Вас правят опити да разкажат историята, с обърканата си мисъл на галеници на тоталитаризма и недоуспели да се вредят в новата власт, ми става страшно! Преди властта е моралът, г-н Грънчаров...

А ето сега и моята реплика на това иначе твърде многопосочно читателско мнение:

Г-жо, благодаря Ви за коментара; за мен той е много важен, понеже реакцията Ви е многозначителна. Ще кажа само това: животът, самият живот, г-жо, е противоречие, той обединява несъвместимото за разсъдъка, а Вие гледате на записките ми прекалено разсъдливо и разсъдъчно. Това си е Ваш проблем, но той Ви обрича на неразбиране на смисъла; а приписвайки на мен "обърканост" само издавате и признавате своята; примерно, търсейки "противоречия" - и то формални, съвсем разсъдъчни - в записките ми, попадате на най-несъществени подробности.

Пък и злоумишлено си правите "изводи", които нямат общо с реалността; примерно, твърдението Ви, че в Русия по времето на комунизма били пращали "деца на партийни другари" е голословно; аз съм бил там и зная какви пращаха; пращаха и деца на партийни другари, но не само; на някои партийни другари децата им ги пращаха в "прогнилия Запад", а пък в Русия пращаха и деца на обикновени хора, какъвто е моя случай; пратиха ме само защото, първо, децата на партийните другари отказаха да идат, второ, защото, като нямаше кой да пратят, взеха, че пратиха отлични студенти като мен, пък макар и с обикновени родители.

Както и да е, давам само пример, че голият разсъдък, на който залагате, съвсем не може да схване естеството на живота, на т.н. "жив живот". Не залагайте толкова на него. От друга страна комунизмът се провали най-вече защото влезе в противоречие със същностни изисквания на самия живот - и на човешкото като такова, от друга страна.

Обичащите комунизма това обаче никога няма да го разберат, камо ли пък да го признаят. От което обаче истината съвсем не страда :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.