Кого обича и кого мрази масовият българин

Дискусията по предимно нравствени проблеми, която моя милост се постара, тъй да се рече, да оптимизира - виж Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?! и също Дискусията за адреса на службата, която раздава пари за мръсни медийни поръчки, взе да придобива екстремна форма - придоби епичен размах; който иска, да надникне, та да се възхити от гледката на това "какви деца е раждала, раждала, ражда и сега, българска майка юнашка"; прочее, изказани бяха и твърде смислени мнения на фона на дюдюкащата простотия. Тая заран, за да придам нови екстремни и дори епохални висоти на дискусията, дръзнах да напиша там следния коментар:

Тимон Атински явно не е бил любимец на тълпата, а пък, знайно е, тълпата винаги не обича ония, които я превъзхождат; тълпата не обича личносттите, щото непрекъснато я дразнят. Личността дразни тълпата със самото си съществуване. И точно на това основание, един вид заради собственото си самоуспокоение, тълпата е нарекла Тимон "мизантроп", приписвайки нему собствената си ненавист и злоба; тук принципът пак е все този, именно "Крадецът вика: дръжте крадеца!". Злобната, подивялата от злоба заради жизнената си непълноценност тълпа мрази личностите и само по тази причина личността бива определяна и назовавана и "човекомразец", и "злодей", и как ли не още.

И точно така се е появила някаква митология на тълпата, на безличното мнозинство, на мнозинството, състоящо се все от безличности, което няма как да харесва личностите, напротив, харесва безличностите, такива като него самото. Смятам, че случаят и с Костов е същият: ако не мнозинството от народа го мрази, със сигурност го мрази мнозинството от т.н. ни политически елит; Костов е нещо като "бела врана" сред него. Да не говорим пък за това как го мрази нашия, простете, "журналистически" елит, вечно готов да прислугва на властта - и на тия, дето плащат. Респективно у нас най-обичан е Боко, а пък безличности като Желю и Гоце са дотам безлични, че тях даже не могат да ги обичат, камо ли пък да ги мразят; те са просто безразлични на всички - именно заради крещящата си безличност.

Ето тук е проблемът и на нашия така любезен д-р Филипов. Той не трябваше да споменава Тимон Атински и не трябваше да нарича Костов "човекомразец", щото стана така: хвърленият по Костов камък, подобно на бумеранг, се върна и прасна самия доктор по темето. Ето в какво е същината на проблема: по-горе някой много точно забеляза, че докторът има тая слабост: иска да се хареса на всички и се старае всички да го обичат. Затова той няма позиция, а се занимава със спорта "плюене": плюе уж всички, вдъхновяван от байганювия принцип че всички били маскари; такова едно поведение може да се определи като израз на ценностен дефицит или ценностен нихилизъм. Нямало нищо свястно и добро на тоя свят, а всичко било прогизнало от мръсотия - според тоя популярен възглед.

Тая теория, прочее, е твърде полезна и изгодна за истинските злодеи и маскари: като приравниш към тях всички останали, вината им се разтваря и губи; тях ги е страх точно от това да не би, не дай Боже, народът един ден да осъзнае кои именно са действителните маскари и злодеи, да ги идентифицира сред аморфното "сите са маскари", да ги посочи с пръст като маскари и злодеи и да се надъха срещу тях; затуй именно за дадени сили е твърде изгодна и полезна теорията "Всички са маскари", а пък ония, които, подобно на д-р Филипов, я прокарват така усърдно, няма проблем да не получат благодарността на заинтересованите под формата на красиво сдиплени в пачки банкнотки.

У нас всички мразят Костов: като се почне, ето, от безличието, от политическия хамелеон Желю, от Гоце, разбира се, мине се през Тошо Тошев-Бор, Кеворкян, Славито, цялата политическа гмеж от безличности, да не изброявам имена, Боко Тиквата, естествено, също най-всеотдайно мрази Костов и не пропуска да го ръфне сякаш е изгладняло софийско псе, всички, направо всички, с една дума, целокупният ченгесариат също мрази Костов, ето, даже и нашият иначе любвеобилен д-р Филипов, виждаме, се присламчва към цялата тая антикостовистка напаст, сред която всички различия избледняват, а ги обединява едно: ненавистта спрямо Костов, "мизантропът"! Сега, вярвам, се разбра кой е коренът на иначе необяснимите изблици на доктора срещу Костов, които наистина стоят като кръпка върху чисто нов костюм, ала ето, докторът, уж представящ се за "стилист", се прави, че не забелязва това.

Чета коментарите и имам чувството, че сред обожателите на доктора сякаш най-активни са активистките на пенсионерските клубове, състоящи се все от червени бабички; точно тия, предполагам, и питаят най-силни любовни чувства към него. Фърлят се като матросовки пред амбразурата, за да го защитят с морни тела; една лоша дума, изречена срещу него, не прощават. Хулят със такава страст, че човек може да си помисли, че не е в блог или в сайт, ами е попаднал на събрание на ОФ-клуб от 40-те години; ето, такива като мен и други, които не споделят "всеобщата" ненавист към "мизантропа" Костов, биват обявени за врагове и ако им паднем, с удоволствие биха ни разкъсали, а пък останките ни биха ги дали за храна на гладните софийски кучета. Такава е атмосферата тука, показваща логичния край на евтиния популизъм, който не се свени да изповядва любимецът на масите доктор Филипов.

Вярно, който се зафане да плюе Костов, мигом ще стане любимец на медиите, ще почне да дефилира неуморно из сутрешните блокове на телевизиите, ще зафърчи от медия в медия, подобно на такива телевизионни навлеци като Г.Лозанов или Андрей Слабаков, от които спасение няма. Ето два примера: д-р Николай Михайлов, докато беше "костовист", никъде из медиите не беше канен; щом се зафана с плюене на Костов, веднага стана телевизионна звезда и сега не минава кампания срещу Костов, в която той да не е на най-предната линия; същият е примерът на Явор Дачков, беше най-ненавистен когато се представяше за "костовист", а пък като възропта срещу Костов, мигом стана телевизионен любимец, и зам.-главен редактор на най-богат вестник го направиха, и към него рукна, предполагам, буен златен поток. За Барекова да не говорим, стана най-ярката звезда на небосклона на родната ни парцалистика. За да тръгнат из медиите и да станат любимци на масите се отказаха от Костов и четиримата лакомници за власт, слава и почести, да не им изброявам имената, че не заслужават. Изглежда от такива светли примери се вдъхновява нашият д-р Филипов и затуй не пропуска и той да ръфне Костова, та белким го забележат и белким и той влезе в големата далавера.

На времето, в едни още по-диви времена от нашето, когато положили на кладата Ян Хус (а според други сведения - Йероним Пражки) и я подпалили, а огънят почнал да лизва нозете му, той видял една бабичка да бърза, та да не закъснее да хвърли в огъня съчките, които носела в престилката си; и тогава Ян Хус, виждайки това, промълвил паметните думи "О, sancta simplicitas!" ("О, свещена простота!"), които са много подходящи и за нашия случай. Докторът Филипов ми прилича на тая именно бабичка със своята припряност да се нареди и той сред оплювачите на Костов - и да угоди на простотията, която не само царува у нас, но даже достигна и до властни позиции. И която той, представете си, иска да ни убеди, че уж презирал, ала на която, както биде доказано, най-самоотвержено служи...

Подобно писане с цел да се угоди на вкусовете на простотията и на ширещите сред нея настроения аз се считам в правото си да го определя като чалга-"журналистика" или дори като чалга-"литература". Моралната му нечистоплътност е основанието ми да процедирам така. Язък за дарбата му на майтапчия - това се отнася за "народния трибун" д-р Филипов...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)