Нека светлината на чудото на Възкресението и на съдържащата се в него велика Истина озари и просветли живота Ви

Великден е. Трябва да се опитаме да се потопим в духовния смисъл на този наистина велик ден. Иска се подобаваща настройка на душата. Един иподякон (ученик в семинарията в София) написа на едно място ето тия възторжени думи, които ми харесаха и затова си позволявам да ги отправя и Вам:

Христос воскресе! С Вас Бог! Желая Ви светла седмица и ярко просветление след светото Възкресение Христово! Радвайте се, защото Христос възкръсна!

Какво да добавя от себе си? Иска ми се да намеря вълнуващи думи, които да могат да трогнат дори и душата, която е съвсем безчувствена, която е със закоравяла чувствителност спрямо духовното. Спрямо свръхчовешката, непосилната за човека мъдрост, съдържаща се в историята на нашия толкова човечен Бог Исус Христос, който умря в ужасни мъки - за да изкупи греховете на обезумялото от безразличие към Истината човечество. И ни даде един впечатляващ нравствен пример: да, представете си, ония, които обичат със сърцето си Истината, биват тормозени, бити, плюти, замеряни с камъни, разпъвани дори на кръст! Не само тогава, но и сега, всеки ден, а пък на лъжците всички умилително ръкопляскат! Но за нея, за Истината, за тържеството ù трябва да сме в състояние, трябваме да можем да възпитаме у себе си такава твърдост на духа, че да можем да понесем всички изпитания; защото нашият Спасител е казал ето тия най-велики, пребогати със смисъл думи:

Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!

Любов към Истината и към Свободата ни завеща нашият толкова човечен Бог, Учител и Спасител Исус Христос. Това е същината, най-точния смисъл на неговото Велико Учение. На основата на Истината, съдържаща се в неговото Учение, човечеството, водейки битка за свобода векове наред, достигна дотам днес да живеем в свят, устроен според принципите на свободата и човечността. Живеем в една вдъхновяваща цивилизация на свободата, каквато е християнската, дала пример на цялото човечество. Не че няма съблазни и конфликти в този наш така пъстър свят, битката за човешко съвършенство, за тържеството на доброто продължава, но Христовата религия, именно религията на свободата и на любовта, ни дава надеждата, че този е верният път: за свободата си трябва да се борим всеки ден! Тя не е дар, а човешко творение и завоевание!

Човекът е човек доколкото не само чувства свободата си, но я показва и на дело, във всяка своя постъпка е свободен - и знае, че така трябва, че това е наш пръв човешки дълг. А пък свободата е тази, която поражда човешкото достойнство: истински свободният е достоен, не някой друг. Както писа един голям мислител на ХХ-я век, в който човечеството води грандиозни битки за свобода срещу най-големите, срещу най-злите ù врагове - комунизмът и национал-социализмът - ние, хората, човеците, сме осъдени да бъдем свободни! Да, най-благодатната присъда е тази: да бъдеш съдбовно привързан за собствената си свобода! Да не можеш себе си да представиш извън нея, а какво остава за живота ти. Да си пристрастен всецяло към свободното и достойно съществуване. Защото на свободата си дължим всичко. А заради нея си заслужава и да се мре! Както умря за свободата ни нашият вдъхновяващ с примера си Учител - Христос.

И така, приятели: нека светлината на чудото на Възкресението и на съдържащата се в него велика Истина озари и просветли живота Ви. Носете светлината на Възкресението дълбоко в душите си, там, където е съкровищницата на най-доброто, което имаме. Повярвалият в чудото на Възкресението човек е преживял най-съдбовен духовен поврат и вече не е същият; пред него са се открили всички хоризонти на свободата.

А преди това се е мятал като риба на пясъка, като платноходен кораб, подхвърлян от всякакви ветрове, като странник без цел и посока - в пустинята на собствения си живот...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...