Крайъгълният камък на кулата от проблеми в българското училище е че не насърчава разсъждението, свободната мисъл

Малко преди матурите

Автор: Борис Рангелов

Тъй като съм ученик, a priori мога да говоря единствено за средното образование. В своята статия, публикувана в брой 9 на „Литературен вестник“, проф. Вълчев абсолютно точно установява в проблемите на образователната система днес. Понеже останах наистина впечатлен – изпратих материала на няколко души, които са авторитети пред мен. Каквито бяха очакванията ми – те също се съгласиха с написаното. Като активна част от „системата“ (звучи клиширано и затворено), реших накратко да отговоря на публикацията. Въпросът, който поставя в началото проф. Вълчев – че темите за образованието – изглежда – не са оценени като належащи за обсъждане, е реторичен. Тук изплуват още питания по същността на образованието днес.

Наистина – основен е проблемът, че образованието върви две стъпки след развитието на обществото. Но – чини ми се – крайъгълният камък в кулата от проблеми на училището е, че не се преподава разсъждение, а обем материал, който няколко дни след привидното му научаване се „изпарява“ от съзнанието. Образованието е натоварено със задачата да подготви мислещи, социално отговорни и обществено ангажирани хора, което е същинската подготовка на един свободно мислещ гражданин. В момента разсъждението не е на особена почит, затова точно това трябва да се промени.

А твърде относително е това, кой трябва да определи коя култура е обща, коя – специфична. Би следвало това да се случи след обществени обсъждания, а не тихомълком сред папките в държавната администрация. Трябва да се изгради и стройна система, чрез която учениците да могат да избират предметите, които желаят да учат – превид професионалната им насоченост. Разбира се, да има и задължителни предмети, изучаващи се във всички класове и степени, които също да бъдат със съобразена учебна програма.

Във възпитанието отговорна роля има и църквата като институция, пък и нека да се съобразим с това, че православието е традиционното вероизповедание в България. Затова наложително е въвеждането на обучение по религия в училище. Правя уточнението, че – разбира се – учениците, които не изповядват православието, също трябва получат образование, но за своята религия. Това ще отвори младежите към света, както и ще им даде възможност да избират. Защото – когато в часовете по биология бива преподавана Дарвиновата теория, не бива учениците да бъдат убеждавани, че „е това“. Забелязах, че точно в този урок сравнително рядко се споменава уточнението „според Дарвин“, което би трябвало да присъства във всяко изречение.

На какво учи днешното средно образование ли? Четирите му „стълба“: объркване – всеки урок е изваден от контекст; равнодушие – „пропагандира“ се учениците да не се интересуват прекалено от каквото и да е; зависимост – някои ученици чакат учителя да им каже какво да правят; неувереност – трудно е да бъде подчинен човек, който е уверен в себе си. Не аз съм синтезирал въпросните елементи, а те са част от книгата „Затъпяване – скритата цел на държавното образование“. Въпреки че авторът – Джон Гатоу, действащ учител - говори за образователната система в САЩ, написаното важи с пълна сила и за нашите географски ширини. Конспирационните теории са далеч от мене, но тези „стълбове“, на които се опира днешното образование според Гатоу, звучат правдоподобно, независимо да ли тази „политика“ е планирана или става по стечение на обстоятелствата. Но е факт.

Ученикът днес не се разглежда като личност, а като част от масовизирано равенство. Парадокс е, че това дори се доказва от това, как е наречен ученикът в част от официалните документи - „подлежащ“. Образно казано - именно докато не се изкорени терминологията, характерна за тоталитарния тип общество, няма да започне и положителната реформа. Всеки ученик има свои интереси и насочености, които трябва да бъдат стимулирани, а не ограничавани „според“ изискванията на образователните стандарти.

Трябва да бъдат стимулирани и учителите, които поощряват разсъждението, обучават личности и помагат за изграждането на индивидуалности – в училището или извън него, чрез формалното образование или чрез други методи. Публична тайна е, че длъжността „главен учител“ бе дадена на хора, които са приближени до директорите, а не на тези, които наистина са я заслужили с дейността си, без да твърдя, че „приближените“ не са качествени преподаватели.

Оценяването днес пък се случва по не винаги ясни критерии. Затова и висшето образование няма да вярва на средното. Съществува кална локва между българското общество и образователната система. Ръкавицата е хвърлена отдавна. Сега трябват мнения и... реформи!

Статията е публикувана в бр. 13 на „Литературен вестник”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.