ОБЯВА
за учениците, на които преподавам
Ученици, поради заболяване ми се налага да отсъствам от училище още една седмица. Обезпокоен съм заради пропускането на учебни часове; при положение, че имаме само 1 час седмично, това може да доведе до сериозно изоставане. Размишлявайки какво може да се направи в една такава ситуация ми се стори за възможно да ви предложа следното:
1.) Защо да не опитаме да използваме средствата и възможностите за съвременни комуникации - и да не прекъсваме връзката и общуването си? Струва ми се, че ония, които желаят да продължат заниманията си по съответния предмет в мое отсъствие, биха могли да се свързват с мен, примерно по скайпа (angeligdb) или по Фейсбук и да представят там своите изводи по съответната тема, по която до този момент не са ми докладвали - и така да получат съответното количество точки;
2.) Няма да е зле който желае да се позанимава по следващата тема в помагалото, да изчете темата самостоятелно и да си направи съответните изводи в писмен вид за ония най-важни и съществени моменти, които е открил по съответната точка; и пак би могъл да се свърже с мен и да ми докладва изводите си, та да получи съответните точки;
3.) Бихте могли, ако желаете, да предложите на заместващите ме преподаватели в час вие, учениците, съвместно да четете и да обсъждате следващата тема точка по точка и след това всеки сам да се опита в писмен вид да формулира и да запише своите изводи в тетрадката си; а пък след това би могъл да ми докладва изводите си чрез интернет;
4.) Струва ми се, че е интересно да опитаме, под формата на експеримент, един такъв метод на "дистанционно онлай-общуване с преподавателя", та да разберем какво ще стане; нищо чудно да допринесем с нещичко за решаването на тия проблеми, защото нищо чудно един ден преподаватели и ученици да общуват помежду си предимно виртуално.
Аз в болницата съм с лаптопа си и имам постоянна интернет-връзка. Тъй че ония, които желаят, биха могли да продължат самостоятелно заниманията си по съответните учебни предмети, по които имам честа да ви преподавам, онлайн да се свързват с мен за да получат някаква консултация, а също и съвместно да обсъждаме техните изводи - и също да бъдат оценявани.
Това ми хрумна да ви предложа и ми е много интересно как ще го възприемете. Дано моите предложения не са ви прозвучали съвсем нереалистично или дори фантастично. Винаги може да се експериментира, да се пробват нови възможности и ето, тази ситуация, както сами разбирате, е благоприятна да опитаме някои нови форми на общуване и обучение.
Желая ви най-задушевно предпразнично настроение и приятно прекарване на Великденската ваканция!
Ангел Грънчаров
ЗАБЕЛЕЖКА: По така поставения проблем прочетете примерно ето това: В клас без учители
за учениците, на които преподавам
Ученици, поради заболяване ми се налага да отсъствам от училище още една седмица. Обезпокоен съм заради пропускането на учебни часове; при положение, че имаме само 1 час седмично, това може да доведе до сериозно изоставане. Размишлявайки какво може да се направи в една такава ситуация ми се стори за възможно да ви предложа следното:
1.) Защо да не опитаме да използваме средствата и възможностите за съвременни комуникации - и да не прекъсваме връзката и общуването си? Струва ми се, че ония, които желаят да продължат заниманията си по съответния предмет в мое отсъствие, биха могли да се свързват с мен, примерно по скайпа (angeligdb) или по Фейсбук и да представят там своите изводи по съответната тема, по която до този момент не са ми докладвали - и така да получат съответното количество точки;
2.) Няма да е зле който желае да се позанимава по следващата тема в помагалото, да изчете темата самостоятелно и да си направи съответните изводи в писмен вид за ония най-важни и съществени моменти, които е открил по съответната точка; и пак би могъл да се свърже с мен и да ми докладва изводите си, та да получи съответните точки;
3.) Бихте могли, ако желаете, да предложите на заместващите ме преподаватели в час вие, учениците, съвместно да четете и да обсъждате следващата тема точка по точка и след това всеки сам да се опита в писмен вид да формулира и да запише своите изводи в тетрадката си; а пък след това би могъл да ми докладва изводите си чрез интернет;
4.) Струва ми се, че е интересно да опитаме, под формата на експеримент, един такъв метод на "дистанционно онлай-общуване с преподавателя", та да разберем какво ще стане; нищо чудно да допринесем с нещичко за решаването на тия проблеми, защото нищо чудно един ден преподаватели и ученици да общуват помежду си предимно виртуално.
Аз в болницата съм с лаптопа си и имам постоянна интернет-връзка. Тъй че ония, които желаят, биха могли да продължат самостоятелно заниманията си по съответните учебни предмети, по които имам честа да ви преподавам, онлайн да се свързват с мен за да получат някаква консултация, а също и съвместно да обсъждаме техните изводи - и също да бъдат оценявани.
Това ми хрумна да ви предложа и ми е много интересно как ще го възприемете. Дано моите предложения не са ви прозвучали съвсем нереалистично или дори фантастично. Винаги може да се експериментира, да се пробват нови възможности и ето, тази ситуация, както сами разбирате, е благоприятна да опитаме някои нови форми на общуване и обучение.
Желая ви най-задушевно предпразнично настроение и приятно прекарване на Великденската ваканция!
Ангел Грънчаров
ЗАБЕЛЕЖКА: По така поставения проблем прочетете примерно ето това: В клас без учители
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар