Има една хубава българска поговорка, именно поговорката "Де го удряш, де се пука!". Тя е много подходяща за охарактеризиране поведението на моя опонент в дните на страстната седмица г-н Христо Блажев, с който отново започнах една дискусия по въпроси на вярата, Бога и религията, а ето по-долу как той как ми е отвърнал, почетете, подивете се, че такова нещо е възможно; а пък след това ще можете да прочете и моя отговор, който написах специално за това да ядосам този млад страстен човек още повече; ето:Христо Блажев каза: Г-н Грънчаров, от доста време е ясно, че нямам особено уважение към вас нито заради възрастта ви, нито заради 20-те (!?) книги, които сте написал, защото историята помни стотици автори, изписали десетки хиляди страници с нищоказване. Не казвам, че и вие сте от тях, де, нямам и намерение да проверявам.
Казвам за последен път - не желая да се впускам в безкрайни обяснения с вас и то изключително заради пространните ви писания, основани не на здравия разум, а на нездрава религиозност.
Затова и не ще ви приема като приятел във "Фейсбук" - нямам нищо против критиката, но вашето спамене с безкрайни коментати ми досажда, защото нямам време (зает съм да правя книги, доста странна професия за долен бездуховник като мен) да ги чета.
Туйто. Хубав ден и ще ви помоля да не копирате вече нищо мое в блога си или списанието си. Вярвам, ще намерите и други теми, с които да радвате многобройната си аудитория.
Отвърнах му ето как:
:-) Жалко. Жалко преди всичко за Вас самия. Позволявате си да избягате от полето на дискусията така позорно. Което не може да е израз на друго освен на безсилие.
Допуснал сте обаче, като капак на всичко, да напишете тия срамни думи, понеже сте се оставил да попаднете под властта на недостойна емоция, която е заслепила разсъдъка Ви. Поне да си бяхте замълчал, по-достойно щеше да е. Като нямате какво да кажете, поне не се нахвърляйте върху личността на опонента. Който има безусловното право да заяви какво мисли - и съвсем не е трагедия, че не мисли като Вас самия. А да си мислите, че можете да запушите устата на човек като мен е смешно.
Ще кажа нещичко, щото съм обезпокоен от тази Ваша реакция. Какво да се прави, такава ми е професията: да спасявам човешки души. Пък и не е по християнски да гледаш как ближният потъва в тресавището на слабостта и на глупавия си каприз и да не му подадеш ръка.
В случая са много подходящи думите на Спасителя, казани по повод на вилнеещите около него: "Господи, прости им, те не знаят какво правят!". Вие също в случая не съзнавате какво правите и затуй нека Господ Ви прости. Убеден съм, че дълбоко в себе си Ви е срам заради това, което допуснахте да сторите. Има един тайнствен механизъм в душите ни, наречен "съвест", който великият Кант определя като "Божи глас в душата на човека". Пробуди ли се приспаната от толкова много суетност, самомнителност, куха горделивост и самонадеяност съвест в душата Ви, Вие ще се засрамите - и този срам е знак, че началото на Ваше нравствено прераждане е започнало. Случва ли се да се срамувате понякога заради това, което правите, г-н Блажев - или се смятате за безгрешен?! Е, ето, сега сгрешихте, изложихте се, и то публично, пред много хора - сега е момента не просто да осъзнаете срама си, не просто да го признаете, но и да се покаете, т.е. да помолите за извинение. Понеже с едно най-чисто чувство се опитах да Ви предразположа към разговор, а пък Вие ми се озъбихте като гладно софийско псе; така не бива, така не е прието в човешкия свят, г-н Блажев, моралът не допуска подобно поведение и го смята за осъдително.
Аз съм опитен в психологията човек и мога да си обясня на какво по-точно може да се дължи неуважението към мислещ и пишещ човек като мен от четящ човек като Вас, правещ чат-пат опити да пише - и дори да мисли. Това, че публично показахте емоцията си и дори това че правите сеир не Ви възпря, показва, че много Ви е накипяло. Не бива обаче да се отставяте да Ви владеят такива непристойни емоции. Личността е най-ценното, което имаме, а личността на всеки човек е суверенна и дори свята. Даже собствената си личност нямате право да унижавате, а какво пък остава за нечия чужда! А Вие без замисляне правите и едното, и другото. За жалост, илюстрирате с поведението си констатацията ми, че атеистичното миросъзерцание съдържа корена си, уви, един най-крещящ личностен и нравствен дефицит. От позицията на презираното от Вас християнство си позволявам да Ви напомня тия така прости принципи на християнския морал, без които животът ни става невъзможен, става истински кошмар.
Четете книги, но се опитвайте да постигате, да осмисляте и духовното съдържание, което се крие във всяка една книга. Та да обогатявате душата си със съдържащия се там смисъл. Затова човек чете, а не за да се похвали тук-там колко много книги е прочел. И също не трябва да се чете като всеядно животно. Човек трябва да умее да различава наистина стойностното четиво от ония книги, които и да не сме ги прочели, няма да сме загубили нещо кой знае какво. Човек всичко няма да успее да прочете, затуй трябва да избира, да подбира. Избирането и намирането на ценна книга от океана от книги съдържа голяма част от прелестта на четенето.
Примерно не е голяма загуба човек да не прочете такива книги като книгите на любимеца Ви Доукинс. Щом харесвате неговите книги, то тогава за мен е голяма чест и похвала като твърдите, че не харесвате моите. Твърдите го обаче без дори да сте разлистил нито една моя книга! Май Ви е страх да разлистите някоя моя книга, щото ще Ви предразположи да се позамислите и да подложите на съмнение стерилния едноизмерен свят, в който пребивава душата Ви? Е, прав сте, аз точно за такива като Вас съм написал книгите си. Когато чете една книга, ама истински, с вдъхновение, а не по задължение, след като затвори последната й страница, този човек вече няма да е същия, той вече ще е друг човек. Книгите облагородяват и дори "оплодяват" духа на човека (та да почне да ражда, сам да започне да твори!), а не го оставят да пребивава в уюта на импотентността му, в уюта на безплодието му.
Времето на младостта е време точно за такива занимания. Прочетете, примерно - позволявам си да Ви посъветвам, понеже, открито го казвам, съм силно загрижен за Вас! - прочетете "безсмислените" диалози на Платон. Той, Платон, е много "по-религиозен", Сократ също, ерго, са още по-непоносими от мен. Зачетете се в някой от "скучните" романи на Достоевски, където героите спорят по въпроса за Бога, но не така безстрастно както ние двамата с Вас, а истински, страстно, вдъхновено, дори с болка, както и подобава, влагайки цялата си душа и сърце. Оставете Вашата "библия" Доукинс да си почине малко, а се опитайта да "ошлайфате", да закалите духа си като го подложите на изпитания: да четете автори, чиято тенденция не Ви допада. И едва по този път един ден ще достигнете до онова личностно и духовно богатство, което и Ви го пожелавам: духът е нещо като цветна градина, в него единственият цвят, представете си, не е сивият!
Това е. Не се ядосвайте чак толкова много че наруших "забраната" Ви да пиша. Прочее, да забраните на човек като мен да каже какво мисли, да пише, да разговаря, простете, е крайно глупава идея. Та аз съм Ангел Грънчаров, човекът, който има своя собствена "медийна империя"?! :-) Имам много блогове, имам вестник, имам списание, имам собствена "телевизия" даже! Как така ще ми затворите устата, та това е абсолютно невъзможно!
Желая Ви бъдещи успехи по пътя на облагородяването на Вашата душа, личност и дух! Не е случайно че се случи тази "разпра" между нас тъкмо в дните на т.н. страстна седмица, напротив, тази случка е изпълнена с огромен символически смисъл. Днес е петък, на този ден преди толкова много години Христос е бил разпънат на кръста от хора като Вас; убили го, както си мислели, щото не могли да го търпят, щото не го понасяли, а не го понасяли понеже си позволявал да говори Истина, която те не разбирали!
Да, г-н Блажев, такива хора като Вас, хора от Вашия човешки тип - арогантни атеисти, бесни безбожници, хора, непонасящи различното разбиране, материалисти, сиреч, недуховни хора - устройват подобни "разпъвания" всеки ден, те без тия "разпъвания" не могат да живеят. Вие пък се опитахте така да "разпънете" мен, един вече възрастен човек. Е, казвам Ви, че този опит да се погаврите с личността ми е грозен. И глупав. Сигурен съм, че в един момент ще се засрамите заради стореното...
Това написах на толкова любезния г-н Блажев като коментар в блога му. Когато обаче натиснах бутона "Публикувай" разбрах, че той е въвел цензура в блога си; това именно и наложи да публикувам тук моя отговор заедно с неговата реплика, която го предизвика. И така да наруша "забраната" на опонента си.
Прочее, той на мен забранява да пиша и да публикувам какво мисля по нашите спорове, но ето, сам, в другия си блог, по мой адрес пак казва нещо:
Една реплика във “Фейсбук” от събота предизвика малка буря в чаша вода и отново привлече към мен малко плашещото внимание на хора като Ангел Грънчаров, които се борят отчаяно за защита на словото божие, въплатено в библията, от бесовници и мракобесници като мен. През повечето време желанието на някой да проповядва безумия ме забавлява, но става дразнещо, когато наистина си проличи колко заблудени са такива хора, а сред тях има и съвсем млади, а това вече е зловещо. Та казах, че нямам хич намерение да се съобразявам с чувствата на вярващите през тази седмица, в която за пореден път честват възкресението на своя спасител и цялата екшън приказка около него. Всъщност аз през цялата година чествам липсата на бог и пълната ми свобода като човешко същество, пък вярващите хич не зачитат това ми право. :)
Аз пък на страницата си във Фейсбук си позволих да напиша ето това:
В един текст на младежа-атеист Хр.Блажев, в който той се чувства длъжен в дните тъкмо на страстната седмица да показва неудържимото буйство на така наивния си атеизъм, пак става дума за моята скромна милост; той ме смята за най-зъл враг на неговата непорочна безбожност; както и да е.
Мога да отбележа само това, че в дните, в които беснеещи безбожници са тормозили и след това разпънали на кръст Спасителя, е съвсем закономерно техните следовници в наше време да показват по толкова грозен начин бесовщината си спрямо вярващите, спрямо вярата и спрямо самия Бог. Но забелязвам, че под текста, в който Блажев хвали нещастника Докинс, някой остроумно е написал следната бележка:
Браво, браво, възхитен съм! Чудесен текст! Вярно че пишеш предимно глупости, но хубавото е, че ги казваш по един най-чудесен начин! :-)
А пък Блажев му е отвърнал ето как: Ето това вече ме поласка, благодаря! :)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар