Хубав, щастлив ден ви желая, жители на нещастната страна България!

Чета тази сутрин информация, за която подозирам че ще бъде дълго предъвквана от гладните за теми медии у нас, ето, четете сами: България е в челните редици на нещастните държави. Затуй бързам да си опиша реакцията още сега, та да не се нареждам след това в тълпата коментиращи - и предъвкващи все едни и същи "мисли". Въпросът, който ме вълнува в тази връзка, във връзка с проблема за нещастността на цял един народ, е: наистина ли сме толкова нещастни? И ето още един: кои хора са истински нещастни в България? Какъв човек, прочее, трябва да си, та да се окаже, че си наистина нещастен в България?

Мен не ме вълнува това сред кои нещастни страни сме се наредили, т.е. кои са другите нещастници в класацията; е, ефрикански страни са преди всичко другите нещастници. Но това нас съвсем не ни грее - или може да ни успокои. Защо сме толкова нещастни? Или нашата нещастност е не съвсем истинска. Прочее, аз съм писал за това, че българска мечта не съществува; може да ли да бъде истински нещастен народ, който си няма мечта? Който няма дързостта и достойнството да си има една най-съкровена мечта, за която да копнее - и "гоненето" на която да придава смисъл, сиреч, щастие на живота му. Тия, дето си нямат мечта, те и не могат да бъдат нещастни в един истински, същностен смисъл. Като не знаеш какво точно искаш или за какво си струва да живее човекът, как тогава да си наистина нещастен, след като истински нещастен може да е само оня, който има ясно съзнание какво му липсва, за да бъде наистина щастлив?

Ето че, оказва се, работите с нашата нещастност стоят значително по-сложно отколкото могат да си ги представят сръчните коментатори и анализатори, които тия дни ще хукнат по медиите, за да ни кажат или напишат как стояла работата в туй отношение. И ще предъвкват, подозирам, все едни и същи баналности. А така не бива; така означава само, че даже и нещастността си не можем да проумеем, а какво остава да можем да проумеем какъв е пътят към убягващото ни постоянно щастие? Всъщност, нещастни държави едва ли може да има, може да има само нещастни хора, човешки същества; държавата винаги е щастлива, имам предвид държавата като държава. Даже има една такава зависимост: колкото е по-щастлива и дори триумфираща една държава, толкова са по-нещастни нейните граждани.

Държавата, общо казано, по презумпция е враг на щастието на гражданите си, само когато гражданите умеят да заставят държавата да не пречи на щастието им, тогава вече имаме щастливи страни, не държави. Щастливи семейства може да има, но щастливи държави - никога! Дори и за щастливи страни едва ли може да се говори, понеже в такива страни пак ще има нещастни хора, а може ли да е щастлива една страна когато дори и един човек в нея е нещастен? Едва ли. Нали си спомняте, че държавата на "всеобщо и тотално организираното повсеместно и принудително щастие", в която беше задължително да си щастлив или поне да се преструваш на такъв, беше комунистическата държава, сиреч, държавата на всеобщо нещастните хора, в която само уродите бяха щастливи. Това да ви говори нещо?!

Аз, по-нататък, не мога да се съглася с това, че в областта на щастието можем да бъдем, така да се каже, колективно щастливи, т.е. цял един народ да е едновременно щастлив; винаги има и щастливи, и нещастници в средите на всеки един народ - или във всяка страна. Може би става дума за съотношение, за пропорцията между тях, за това ли всъщност става дума? Ето, оказва се, че в най-щастливите по тази класация страни, като Дания или Норвегия например, необяснимо как, но и броят на самоубийците бил също така най-висок; излиза, че там, където има едно щастливо мнозинство, там и има твърде много индивиди, отхвърлени от това "общо" и "колективно", тъй да се рече, "щастие", като пиша думата щастие в случая в кавички, щото, струва ми се, много хора бъркат щастие и задоволство от живота. Да си щастлив и да си доволен от живота си според мен съвсем не е едно и също нещо. Тъй че, другояче казано, понеже щастието, приживяването на самата щастливост, е нещо индивидуално, щастливи и нещастни народи изобщо не може да има; има, явно, страни, в които доволните от живота си хора са едно значително мнозинство, но има и страни като нашата, в които доволните от живота си хора са малцинство; а щастието, дето се казва, е "друга опера"; такъв ли беше този израз?!

Ето някои признака, имащи отношение към чувството за щастие според тази класация:

Според експертите много по-важно е да бъдат взети предвид здравословното състояние, усещането за свобода, силните връзки в обществото, стабилните семейства, доверието към управляващите и отсъствието на корупция. Едва тогава можело да се формира позицията на дадена държава в класацията.

Така пише там. И какво излиза? Нации, в които здравите хора, да речем, са повече, са щастливи, така ли? Или, другояче казано, нации, в които има добро здравеопазване, са толкова по-щастливи? Едва ли е така. И здравият човек може да се чувства нещастен; и нездравият може да бъде щастлив в някакъв смисъл, противно на господстващата представа. Прочее, истинският, дето се казва, "кръглият" нещастник може сам себе си да възприема като щастливец, т.е. просто да не съзнава нещастността си, това колко е нещастен. Нима не е възможно това? Разбира се, че е възможно, как да не е възможно?!

Според мен най-значимият признак сред изброените, който наистина има отношение към индивидуалното чувство за щастие или щастливост е този: усещането за свобода. Но да усеща свободата си, да се радва на "присъствието", на наличността на свободата си може само оня, който силно я желае, който, така да се рече, до такава степен се е пристрастил към свободата, че без нея изобщо не може да си представи живота. Оня обаче, за когото свободата е просто дума, която не предизвиква подобаващия трепет в сърцето, т.е. за оня, който се е оставил коварното безразличие към свободата да овладее душата му, как такъв да се чувства щастлив когато е свободен; то такъв, прочее, дали изобщо някога може да осъзнае, че е свободен, камо ли пък да изпита щасите от това? А щастието е неотделимо свързано с такива неща като радост, весело преживяване на радостите на живота и прочие. Да е радостен един човек от това, че е свободен, нещо повече, да се чувства щастлив от това, е необходимо такъв човек да е преживял страхотно голям, направо съдбовен поврат към свободното съществуване, защото, от друга страна погледнато, свободата, както пише Достоевски, е "страшно и опасно нещо", тъй че на свободата не може да се радва оня, който не е готов с радост да поеме на плещите си всички ония трудности, свързани със свободата и свободното съществуване. Прочее, истински свободните хора са осъзнали, че със свободата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно; ето, истински щастлив може да бъде достойно, сиреч, свободно живеещият човек, и това съвсем не може да е "колективна" характеристика на съществуването, защото тя е напълно индивидуална, личностна, субективна и прочие.

Темата, вижда се, е огромна. Тази класация може да подтикне повече хора да се замислят по проблемите. Ние сме официално обявени за нещастен народ, сиреч, за народ, в който преобладават нещастниците. Разумно е да се попитаме как става така, че един човек се самоосъзнава като нещастен, но истински нещастен, а не мнимо. Защото някой олигофрен може да се чувства нещастен предимно от такива неща: когато си е легнал без изяждането на една ощастливяваща го изцяло "тройка" от кебапчета или кюфтета. Някои, не знам дали сте го забелязали, свързват истинското нещастие предимно с куркането на червата си, а пък щастливостта, предполагам, я чувстват когато червата им са пълни. Аз такова нещо не мога да приема за щастие, то е просто чувство за ситост. Ситият човек също може да бъде нещастен, ох, как може да бъде нещастен ситият човек - повече от гладния може да бде нещастен! Датчаните едва ли се чувстват толкова щастливо само затова, че могат да плюскат каквото си поискат, едва ли е така, много се съмнявам да е така.

Имам още много какво да напиша, но трябва да приключвам: намирам се в момента в болница и на лаптопа си пиша този текст. Сестрата вече дойде да ни предупреди, че скоро ще почне да ни мери температурата и кръвното. Когато преди 10-тина дни тръгнах по болници, тогава писах есе за смъртта, сега, както забелязвате, почнах да се вълнувам повече за щастието; дали това е симптом, че оздравявам? Дано е така. Много ми се обаче пише за щастието, тъй че през деня, ако имам възможност, ще продължа размишлението си, подето тази сутрин.

А сега мога да ви пожелая само това: хубав ден ви желая, нещастници! Или, ако това не ви харесва, ще променя поздрава си ето така: хубав, щастлив ден ви желая, жители или граждани на нещастната страна България! Така по-добре ли ви звучи? Сякаш е по-добре... ей-сега, сестро, ще ми измериш кръвното, само да туря точка и спирам...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.