Оная същата дискусия, която водим вече не помня кой ден - виж поне Кого обича и кого мрази масовият българин - една дискусия, която, държа да заявя, е по най-важни, принципни, касаещи личностите ни, именно нравствени и дори идейни въпроси, разбира се, продължава с неотслабваща сила. Много е интересно поведението на участващите в спора, отрадно е, че има и достойни хора, но мнозинството, естествено, са мижитурки, които все гледат някому да се харесат; е, хубавото е, че има хора, на които е драга истината, а не тяхната горделива, празна и суетна субективност. Излишно е да казвам, че, тъй да се рече, подстрекателят на тази дискусия, великият д-р Филипов, мълчи, мълчи като... да не казвам като какво, да не земе да се обиди. Наложи се да реагирам ето как:Г-н докторът мълчи "без звук, без стон". И още по-упорито ще почне да мълчи. Що мълчи ли? Ами щото просто за n-ти път да ни каже за 1-я долар за Кремиковци ще бъде банално, а какво друго да каже? Ето, някой по-горе копира и пусна по-раншни негови отговори; ами звучат като оправдание на правоверен комунист, заподозрян, че не е прочел за 101 път съчиненията на Сталин. Тъпо, тъпооо! Скука, госпада! А требе да се веселим!
И още нещичко да кажа: не става дума за "надплюване", както на някои им се чини, сигур щото им е изгодно да им се чини така. Става дума за МОРАЛ В ЖУРНАЛИСТИКАТА, именно за морала на пишещите и на опитващите се да ни манипулират люде, сред които докторът се нарежда на почетно място. Щото всяко писане е в някакъв смисъл манипулиране. Е, някои "манипулираме" с оглед на това в нечии глави да почнат да блещукат искрици здрав разум, щото подивяването сред нашенската природопопулация е твърде напреднало; виждаме по-горе, че някои фенове на доктора вече се изразяват нечленоразделно, с мучене, лаене или виене. Апропо, кажи ми какви са ти феновете, кажи ми какви са тия, дето те хвалят, та да ти кажа ти самият колко струваш, ама както и да е. Някои биха се засрамили от такива хвалещи, но както и да е, да не бъдем прекалено придирчиви...
Та работите са съвсем сериозни. Да се лъже не бива да остава без последствия, да се лъже системно, от лъжата да се прави митология - това е една практика у нас, срещу която ние, хората, на които им е драга истината, сме длъжни да противодействаме. Не може така, ще заприличаме иначе на зверилник. Тъй че ако някой възприема моите критики и възражения срещу поведението на доктора за "плюнки", да има много здраве от мен, не е така, няма как да ме изкара такъв. Аз съм възразил по най-принципни подбуди, а не щото Костов ми е някакъв; Костов не ми е никакъв, ето, той вече даже не е пловдивски депутат, тъй че и гласа си за него не съм дал.
Но за съвсем друго става дума; става дума за това малко по малко да почнем да се очовечаваме, да противодействаме на подивяването, сред което триумфирането на лъжата и на лъжците заема най-водещо място. А и друго има: трябва да се уважава другата личност. Когато прави нещо непристойно, е добре (за него) да му покажем, че постъпва грозно; да го хвалим означава да го насърчаваме да затъва в калта, в мръсотията. А някои вече се чувстват в мръсотията като биволи, не могат без нея; така не подобава за човека. От човеколюбие възразих, а пък мизантропията оставям другиму.
Прочее, да се нахвърлят кажи-речи всички, и то като изгладнели софийски псета, срещу един човек, пък бил той и Костов, а точно това се случи в тая славна медийна и пропагандна война срещу него (платена, естествено, от заинтересованите сили), е грозна картина; е, някои от нас, дето държим да си останем човеци, не ни е приятно това и затуй най-вече, не за друго, възразяваме. Реагираме щото сме човеци, тъй да се рече. Това е наше суверенно право. А и да ни обругават как ли не за това, че сме възразили, е твърде грозно.
Тъй че докторът, ако наистина е враг на мизантропията, за какъвто така усърдно се представя, първо следва да възрази срещу поведението на своите кресливи и дюдюкащи фенове; второ, да покаже, че е почнал да съзнава, че като пишещ човек носи известна отговорност и не може ей-току-така, заради единия спорт, да плюе връз тоя или оня; иска се в тоя живот да имаш известни принципи, нали тъй, докторе?! Морални принципи, ако ме разбираш какво имам предвид.
Е, ти пак си свободен, хули си Костова колкото ти иска сърцето, то това си е твой избор; щом ти харесва, щом без това не можеш, хули, плюй, цели се в него и търси по-голяма храчка; бъди какъвто искаш да бъдеш. Но имай добрината да приемеш, че на някои от публиката ще им се погнуси от гледката и нещо повече, ще възроптаят.
Прочее, всички няма как да ти ръкопляскат, на всички няма как да угодиш; на никой не бива човек да се стреми само да угажда. Особено пък на читателите, както се стреми да прави д-р Филипов. И то да угажда именно на дадена категория читатели, които са възпитани от медиите, че всички до един политици са маскари, ерго, някакъв си там Костов не може, няма как да е чист. Но каквото и да прави, пишещият трябва да гледа съвестта му поне да е чиста. А на мен ми се струва, че на доктора постоянно му се иска някому да угоди; не, на никого не трябва да се угажда, пък дори и този някой да е твоята свита от хвалители, която неотлъчно кръжи като нимба край главата ти сякаш си светец.
О, суета на суетите, всичко е суета, човешко е да си суетен! - и това няма как да ти помогне, докторе. Това, че плюнките върху Костов се пласират добре из медиите (виж Барекова, Кеворкян, Слави Трифонова, Дачкова, даже Люба Кулезич се присламчи към плюещите - и към хвалещите, разбира се - срещу пари, естествено!) не значи, че всички трябва да сме като тях. Може да има и друго поведение в тази нелека медийна ситуация, д-ре, не си длъжен непременно да си като тях.
И, последно: не страдай толкова заради това, че натрапници като мен възразиха и един вид ти развалиха кефа да бъдеш като тях, като ония изброените по-горе. Не бива да се страда за такива неща. И не бива да се лъже, че не се страда - ако се страда. Това сякаш е най-главното. Още много може да се каже, но да млъквам, че да не взема с това свое обаждане да причиня инфаркт на някой от най-големите обожатели на г-н д-ра. Сред обожателите му има и хора на преклонна възраст и човеколюбието ни изисква да щадим душевния им мир.
И съвсем накрая: мога да се обзаложа, че докторът ще продължи да мълчи; ще мълчи по една-единствена причина: под достойнството му е - и под достойнството на такива като него е - да се принизява да влиза в спорове с "навлеци" и "селендури" като мен, които, вместо да го хвалят, както и подобава за една звезда, си позволяват, представете си, да го критикуват или мъмрят. Да се хвали требе, я ги виж ти, ще ми се правят на интересни да разсъждават?! Молчать! Смирно! Вон! Пръждосвайте се!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар