На мен ми се струва, че тази книга трябва да бъде прочетена от всички, които имат отношение към образованието на младите, най-вече от родителите и учителите. И също, струва ми се, книгата трябва да бъде най-внимателно изчетена и изучена от бюрократите в сферата на образованието, от министерските чиновници, които чертаят "магистралните линии", кроят програмите, подходите, държавните стандарти и пр. Другояче казано, от тия, които нямат друга работа освен да вредят, сиреч да объркват всичко, което се случва с образованието на нашите деца. Защото, оказва се, за жалост, в нашите училища не се случва друго освен (най-вече у малките ученици) да бъде убит естествения порив към ученето, да бъде попарено тяхното детско любопитство, да получат отвращение към познанието, което по-късно само ще се засилва на по-високите образователни степени, но никога няма да бъде надмогнато. Ето няколко мисли от книгата в тази посока, които ще очертаят визирания проблем; на мен лично те ми звучат до болка познато; интуитивно винаги съм смятал, че причината за погрешно направеното ни образование е тъкмо тази:
... Децата учат най-добре именно във възрастта преди да започнат училище... повечето малки деца участ по-добре от възрастните именно защото използват ума си по-специфично. Накратко казано, децата имат стил на учене, който съответства на тяхното състояние и го използват непринудено и успешно дотогава, докато не ги обучим да престанат да го правят. Обичаме да казваме, че изпращаме децата на училище, за да ги научим да мислят. Това, което постигаме обаче е да ги научим да мислят лошо, като се откажат от естествения си и ефективен начин на мислене в полза на друг, който не им е достатъчно полезен и който самите ние рядко използваме. Нещо по-лошо - ние убеждаваме повечето деца, че изобщо не могат да мислят, най-малкото в училище или в ситуации, свързани с думи, символи или абстрактно мислене. Те започват да се възприемат като "глупави" и неспособни да учат и разбират сложни, трудни или дори просто нови неща.
До какво води това? Съвсем малко от децата в училище съумяват да се придържат към начина, по който се опитваме да ги принудим да учат. Той кара повечето от тях да се чувстват копрометирани, сплашени и обезверени. Тогава те започват да използват ума си не за да учат, а за да изобретят как да се измъкнат от нещата, които ги принуждаваме да правят с цел да учат. В краткосрочен план тези образователни стратегии като че вършат работа. Чрез тях много деца изкарват образованието си, макар и да научават съвсем малко. В дългосрочен план обаче те ги обучават да ограничават способностите сии да прибягват до съзнателен неуспех като съсипват и характера, и умствения си потенциал. Тези стратегии възпират развитието на децата, които се придържат към тях, и ги превръщат в бледо подобие на човешките същества, които иначе биха могли да станат. Именно това е истинският провал на училището и никое дете не успява да го избегне.
Голяма част от този провал може да бъде предотвратена ако разберем по-добре начините, условията и атмосферата, в които децата учат най-добре, и успеем да превърнем училището в място, където те използват и развиват присъщия си начин на мислене и учене. В такъв случай всички деца в училище ще могат да израстват не само на ръст, не дори на знания, а откъм любопитство, смелост, увереност, независимост, изобретателност, жилавост, търпение, вещина и схватливост.
И така нататък; спирам цитата си дотук, понеже идеята на книгата е вече ясна. И по-нататък в нея авторът дава безценни по смисъла си примери за това как функционира детският ум и как той следва да се оставя да работи по своите си вътрешни закони, та децата да разгръщат свободно и непринудено, а също така и най-ефективно своя интелектуален потенциал.
Много е важно да се разбере какво следва да се направи, та училището от институция, която пречи и ощетява младите да стане институция, която им помага да разгърнат огромния си личностен потенциал. Не училището да е вредно за учещите, както е досега, особено пък в нашето "пост-комуно-социалистическо" училище за масово обезличаване и затъпяване, а да е полезно, не да пречи, а да насърчава, да благоприятства и стимулира непринудената дейност на младия ум, на младата душа, а пък, защо не, и на младото сърце. Защото другият непростим дефект, който досегашното образование нанася на младите е че разкъсва по недопустим начин техните душевни сили и способности една от друга, насочва ги една против друга, подпалва страшен конфликт между тях, в резултат на което в един момент те всичките блокират и се обезсилват, а пък детето не просто е ощетено, ами и направо осакатено.
Това исках да кажа, за да подтикна поне някои български учители да се зачетат в тази безкрайно ценна книга, а защо не и родители, от тия особено, на които не им е безразлично бъдещето на техните деца - и това какво прави днешното училище с бъдещето на техните собствени деца. Образователни бюрократи едва ли ще мога да подтикна да се зачетат, щото те имат самочувствието, че всички си знаят без изобщо да са чели. И точно поради тази причина така ефективно вредят на всички, и на учители, и на ученици, и на родители, и на цялата общност като цяло. Те са си полезни единствено на себе си, не на някой друг...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар