Истината ни прави свободни

четвъртък, 12 април 2012 г.

Дискусия около "фундаментално новите", но затова пък съвсем безсмислени "образи на човека", които скучната наука се опитва да чертае

По публикацията със заглавие Страшно е млад човек да не е способен на напредък, на развитие, на промяна в представите и идеите си, в която възразих на прекалено нихилистичното отношение към вярата, вярващите хора и религията, изразявано крайно агресивно от атеиста-блогър Хр. Блажев, се получи отзив от анонимен мислител, който счетох за потребно да публикувам отделно защото внася известен елемент на дълбочина, както ще видим, съвсем илюзорна, в изясняването на проблемите; той, всъщност, е привел две изказвания на германски и американски философи; разбира се, наложи се да възразя; приведените мисли на тия западни философи ми се виждат твърде несъстоятелни - тъй като долавям в тях вредното влияние на позитивизма, съвсем неразбиращ естеството на духовните феномени и реалии; критиката ми можете да прочетете по-долу:

Излишно внимание отдавате на Блажев. Той е млад, а е лесно да си млад и атеист. Ще видим как ще е на стари години. Във връзка с тази дискусия някои мисли от германския философ Томас Метцингер (52) за предизвикателствата пред човечеството:

... Тези проблеми се задават бързо и ние не сме подготвени за тях. Ще ви дам няколко примера. Генетиката и невронауките създават нов образ на човека, който фундаментално противоречи на образите на човека, създадени от западната традиция. Той е съвсем неметафизичен; той е напълно несъвместим с християнския образ на човека; той може би ни принуждава да се занимаваме по по-директен начин с нашата смъртност от всякога. Той може да означава края на определени надежди, които човечеството е имало... например че съзнанието би могло да продължи да съществува без мозъка.

Хората ще продължат да вярват в такива неща, също както има хора, които продължават да вярват, че Слънцето се върти около Земята – и на които по правило им се смеят и които не биват вземани насериозно. Приближава следователно редукционистка антропология и тя може да ни сполети по-бързо, отколкото мислим. За мнозина тя би могла да бъде емoционално отрезвяващ опит, особено за хората в развиващите се страни, където живее 80% от човечеството. Те продължават да имат метафизически образ на човека, никога не са чували нищо за невронауки и не искат и да чуят за невронални корелати на съзнанието и искат да продължат да живеят в метафизическия си светоглед, както са го правели вече цели столетия.

И сега изведнъж идваме ние от богатите, декадентни, невярващи западни страни с теории, ... гласящи например “Няма такова нещо като душа” или “Ти всъщност си машина за копиране на гени” и не е ясно накъде води това. Между богатата, образована, секуларизирана част на човечеството и онези, които поради някакви причини са решили да живеят живот извън научния светоглед и научния образ на човека ще се образува пропаст. Нашият собствен образ се променя бързо, но това е свързано с проблем: този образ влияе по много фин начин върху начина, по който живеем ежедневния си живот. Под въпрос е например дали демистификацията на човешкия дух може да стане без десолидаризирането на обществото. Спойката на нашето общество... досега е била метафизическата вяра в Бог или психоанализата или други ерзац-религии.

Въпросът е: може ли науката да предложи нещо съпоставимо, което да поддържа спойката на масовите общества, след като всички тези метафизични идеи са изчезнали не само у професионалните учени, но и у съвсем нормалните хора? Какво ще означава за нашите отношения един с друг, ако никой вече не вярва в душата? Всичко това може да доведе до културни последици, които трудно могат да се оценят. Това може да има дълбоко влияние върху това как оценяваме един друг и поради това е толкова важно невронаучната революция да не бъде последвана от елементарен, вулгарен материализъм.

Наред с това има още един клас от “меки” въпроси: Какво ще направим с нашия собствен образ? Готови ли сме да погледнем фактите в очите? ... Сега, когато навсякъде около нас бръмчи интернет, забелязваме, че от една страна той е благословия, но от друга ни прави роби... Самият аз съм по-скоро песимистичен за бъдещето.

А ето какво казва американският философ Даниел Денет (69) за материалистическата духовност:

Една от най-добрите тайни на живота е: остави се твоето Аз да те води. Можеш да се обръщаш към сложностите на света, както славните, така и ужасните, с отношение на смирено любопитство, признавайки, че колкото и дълбоко да си погледнал, само едва си одраскал повърхността – тогава ще намериш светове в светове, красоти, които дотогава не си можел да си представиш, а твоите собствени светски грижи ще се свият до подходящата големина и ще станат съвсем маловажни в голямата схема на нещата.

Да се държи тази благовейна визия на света в готовност, докато се занимаваш с изискванията на ежедневието, не е лесно упражнение, но то определено си струва усилието, защото ако можеш да останеш ЦЕНТРИРАН и АНГАЖИРАН, трудните избори ще ти се сторят по-лесни, ще намираш правилните думи, когато ти трябват и наистина ще станеш по-добър човек.

Това според мен е тайната на духовността, и тя няма нищо общо с вярата в безсмъртна душа или нещо свръхестествено.

А ето сега и моя (на А.Г.) кратък коментар, съдържащ възражението ми по отношение на най-слабите моменти в тия иначе сякаш "убедително" звучащи мисли, които обаче, ако се подложат на най-лек анализ, рухват като кула, построена от карти:

Наистина се налага да възразя, и то най-решително; понеже не ми е по вкуса дори когато претендиращи да са философи хора, пък дори и западни, си позволяват лукса да отстояват една в корена несъстоятелна позиция; ето един момент, с който по моя преценка трябва да се започне; та тоя Метцингер пише:

Генетиката и невронауките създават нов образ на човека, който фундаментално противоречи на образите на човека, създадени от западната традиция.

Първо, твърдението виси във въздуха, понеже, както се казва, не е подкрепено с факти, а е изцяло голословно - и прекалено общо. Ще съм много благодарен ако тоя немец успее някога да ми докаже как именно генетиката и невронауките са успели да създадат "нов образ на човека", който пък, от друга страна, представете си, "фундаментално" да противоречи на една традиция, която, забележете, лежи на съвсем друга плоскост, на плоскост, не пресичаща се изобщо с плоскостта, на която лежи науката изобщо. Вероятно се налага да дам разяснения. Иска ми се всеки читател на този текст да успее да схване същината на обсъждания проблем - тъй като той наистина е важен.

Ако генетиката и "невронауките" (предполагам това са науките за мозъка) някога изобщо успеят да начертаят някакъв "нов образ на човека" - което, прочее, е крайно съмнително, щото те по начало чертаят, рисуват и изобразяват реалности и съществувания, които съвсем не докосват човека именно като човек! - та значи, ако тия науки въпреки всичко все пак в един прекрасен момент на илюзорното бъдеще успеят да създадат такъв образ на човека, то това ще бъде образ не на човека като човек, а на човека като... тяло, щото и мозъкът, и невроните, дори и "енергиите", до които науката може някога да се добере, са все телесни, материални субстанции и субстрати. Но човекът, за сведение на тоя така позитивно мислещ немец, не е единствено тяло, той, за негова изненада ще спомена, че е също така и най-вече душа, а пък на тази основа вече е и дух; науката обаче е обречена, благодарение на тясната рамка, в която разгръща потенциала и познавателния си устрем, да кръжи в сферата на материалното, телесното. И по този начин е осъдена вечно да се разминава с една по същество и коренно различна реалност, каквато е душевно-духовната. Това са най-елементарни неща, които един човек, пък било то и немец, да не говорим пък за претендиращ да е философ, трябва задължително да знае.

И генетиката, и науките за мозъка могат да си чертаят каквито си искат "образи на човека", но тия образи неизбежно за вечни времена ще се разминават със съществената "половина" на човека, именно душевно-духовната. Тази именно най-съществена и задаваща естеството, самата човечност на човека, разбира се, бива олицетворявана от великата западна традиция на търсещия дух на човека, която никога, повтарям, никога, колкото и да се иска на позитивно настроените дейци на науката и на научната ерзацфилософия, няма как да бъде разколебана, помръдната или разклатена, камо ли пък съборена - по простата причина че тя пребивава в една съвършено друга сфера и плоскост, с която науката е обречена вечно да няма контакт. Защото наука за духа няма и не може да има; познавателният потенциал на науката е негоден даже да се докосне, камо ли пък да покори реалността на душата, духа и Бога, другояче казано, на науката не й стигат силите да се издигне на онова високо, дори възвишено ниво, на което пребивава духът, в частност човешкият дух. Науката е глуха и сляпа за духа, и това е нейната прокоба - от която тя просто няма как никога да се избави.

Не просто подозирам, но и съм убеден, че мнозина от прочелите горните изречения не са успели да се доберат до смисъла им, особено пък ония от читателите, които също хранят в душата си едно безразделно доверие към науката, т.е. също са толкова позитивно настроени както е позитивно настроен немецът Метцингер. За тия, които не разбират, но все пак искат да разберат, да се доберат до този смисъл, ги съветвам да изчетат най-внимателно моето съчинение, което всъщност е и моя дисертация, носещо заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, което съвсем наскоро беше издадено като приложение към философското списание ИДЕИ. Сами разбирате, че онова, което там съм обосновал на протяжение на близо 200 страници, не мога да го разкажа тук с две думи, както обикновено се иска на ония, които страшно много ги мързи да мислят, да не говорим пък за това да четат. Прочее, поне моят любезен опонент Христо Блажев, който иначе обича да чете - той, прочее, е автор и собственик на интересния блог КНИГОЛАНДИЯ - смятам, че би могъл да отдели от ценното си време и да прочете визираното съчинение; но подозирам, че г-н Блажев има проблем не с четенето, а с разбирането...

Но все пак ще дам така любимите на публиката пояснения. Ще ги дам обаче така, че не всичко да "обясня" - тук запознатите с тънкостите на херменевтиката и на учението на Винделбанд и Рикерт добре знаят това! - а да ги подтикна по-скоро към разбиране, тъй като има неща на тоя свят, нещо повече, има цял един отделен свят, именно духовния, който не се поддава на плоските обяснения на науката, напротив, до неговия смисъл може да се добере единствено разбирането; оня, който разбира, на такъв не са нужни обяснения; тия, дето не разбират, на тях никакви обяснения няма да им помогнат. А за да разбереш, се иска пренастройване на душата и духа, от което безразделно вярващите в божеството, наречено "наука", са се отказали, обричайки се на неразбиране. Има неща, които науката, дето се казва, ако ще "да си съдере онова отзад, дето е в гащите", никога няма да проумее, камо ли пък да ги обясни, щото те просто са неподатливи на плоскостните обяснения на науката.

Тъй че и "новият образ на човека", който според Метцингер щяла била да създаде модерната наука, дори и да беше възможен, щеше да е така жалък, че даже и адептите му в един момент биха се засрамили. Защото ние знаем какви "образи на човека" е чертаела самоуверената наука на миналото; примерно от гледната точка на механиката на Новото време човекът е една, макар и "крайно сложно устроена", но все пак машина, а пък душата, представете си, била нещо като най-фин часовник... без колелца! По-късната наука, примерно, може и да си е представяла човека като, да речем, робот, но това едва ли с нещо е помогнало да се разкрие най-дълбоката същина на човека като човек, на човешкото и, да не говорим, пък на човешкия дух. А неврофизиологията, или науката за мозъка, подкрепена от "най-новите постижения на генетиката", предполагам, ще се опита да ни убеди, че човекът е нещо като "двукрак мозък", но една такава крайно неуместна представа едва ли може да е нещо, което, представете си, щяло според смешника Метцингер "фундаментално" да разколебае или дори да разруши "образите на човека, създадени от западната традиция". Не само няма да ги разколебае, но дори и няма да ги смути. По простата причина, че двете лежат на съвършенно различни плоскости, представляват две коренно различни реалности или субстанции.

Това е. Който разбрал - разбрал. Убеден съм че даден тип хора прекрасно ме разбират. Такива хора не се нуждаят от някакви особени, ловки, да не говорим пък за едва ли не фокуснически "научни обяснения". Други хора, казахме, не разбират и няма да разберат докато кардинално не променят отношението си към самите себе си. Навремето някои побързаха от учението на Дарвин - един, прочее, вярващ в Бога човек - да си извлекат крайно тъпия извод, че, видите ли, човекът бил произлязъл от... маймуната! Някои дебели, бих казал дори железо-бетонни глави, още вярват в тая недомислица; те не се смущават от това, че да приемем, че наши прародители са маймуните, т.е., че маймунското е в корена на човешкото е не съвсем ласкава характеристика на тях самите; но такива, разбира се, едва ли имат или могат да имат едно по-висше съзнание за самите себе си, поради което маймунското явно съвсем им подхожда.

Маймуната като маймуна, прочее, е крайно симпатична, но един човек да смята себе си за маймуна означава едно: че пред себе си имаме един дегенерат, който не само не се смущава от дегенерацията си, но дори си позволява да се хвали с нея. Което, както и да го погледнем, си е чиста дебилщина. Този е фаталният край на научните обяснения на човека, на тия "фундаментално нови образи на човека", които науката била чертаела с тромавата си четка, приличаща на баданарка.

Докато в сферата на човешкото, душевното и духовното следва да се "пипа" съвсем иначе, тъй като това е една крайно фина, "хвърката" (по определението на великия Платон), ефирна и пр., но за сметка на това толкова възвишена и прекрасна сфера, предизвикваща възторг и трепет в душите ни; тази сфера е поле на философията, на религията и на изкуството, които на различни езици ни говорят и казват обаче все едно и също: най-съкровените истини за нас самите...

Няма смисъл да обръщам някакво внимание на останалите "твърдения" на толкова любезния г-н Метцингер - по причина на това, че времето ми е скъпо и ми е писнало да отделям от него за разобличаването на всякакви, дори пищни и крайно пошли материалистически недомислици; да прощава, но поредицата му от въпроси, които поставя, са чисто и просто тъпи. Понеже са породени от съвсем невярна представа, т.е. почвата, от която израстват, съвсем не струва, съвсем е негодна да роди нещо жизнеспособно...

А пък на американеца г-н Денет мога да кажа - въпреки че аз по начало, знае се, уважавам американците - следното (понеже американците в много неща са велики, но в областта на чистата философия, горките, хич ги няма!); та на Денет мога да кажа поне това: да се опита да има благоразумието да не се изказва по въпроси, от които не само че нищо не разбира, но даже и не е имал доблестта да направи нещичко, та поне малко от малко да разбере. Другояче казано, с голословни твърдения, с дебилщини от рода на празнословията за някаква "материалистическа духовност" е под достойнството ми да се занимавам...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ