Някакъв човек ми препоръча да прочета статия от в-к СТАНДАРТ под заглавие Нечетенето убива Невежеството е риск, а не блаженство . Впечатлила го, много била мъдра; автор бил Райко Байчев. Е, прочетох я. И в един момент ми хрумна нещо, което опропасти изцяло т.н. авторово внушение. Ето за какво става дума.
Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател:
"Литературата ти помага да спечелиш още един ден живот. Още малко смисъл. Гледам новините: мъж убива детето си, стреля по жена си, гонки по софийските улици, убити по спирките. Какви са всички те? Хора с огромни празни дупки. Не четат книги, не ходят на театър и нямат с какво да запълнят дупката на безсмислието. Чалгата не помага, вземаш колата, настъпваш педала, стреляш. Все още вярвам, че литературата може да бъде противоотрова за това безсмислие."
Даже за по-голяма убедителност тоя Байчев е прибавил и едно изречение от така мъдрия адвокат М.Марковски, да, оня същия, едричкия, който бил казал, че сред защитаваните от него хора (той защищава предимно убийци, изнасилвачи, трепачи и пр.) нямало хора, които да ходят на театър, опера или да обичат да четат книги.
Ето сего обаче сюблимният момент, който мен ме порази: в-к СТАНДАРТ е мутренски вестник, е вестник, създаден и финансиран от мафиот (Майкъл Чьорний), явно правен, за да се чете от мутри, от бандити и пр., т.е. от хора, по дефиниция не четящи изобщо. Но ето докъде довежда културният прогрес: същият този вестник вече проповядва сред аудиторията си ползата от четенето! Аргументацията е тъкмо подходяща за убеждаване в ползата от четенето на мутри и на бандити: ако почнеш да четеш, няма вече да ти се иска да убиваш, ерго, няма да имаш и проблеми с правосъдието (не че до тоя момент хероите от тия среди са имали някакви особени проблеми с нашенското правосъдие де!). Виждате ли до какъв род логика се прибягва в туй убеждаване?! Давате ли си сметка докъде сме я докарали, за какво говори това? Не че тоя Байчев си дава сметка за това, което казва де, но без да иска (не вярвам да е умишлено, да е подвел по най-фин начин мутренския вестник, та да го изложи) е произвел доста убийствен ефект за него.
Да убеждаваш един човек, който, макар и да не чете, но не е бандит, в ползата от четенето с този аргумент - почни да четеш, щото четящите са по-малко склонни към убиване! - е най-малкото странно, да не кажа и неуместно (изразявам се, виждате, меко). Но за дадени среди, където убиването е ежедневие, явно такъв род аргументация не е чак толкова странна и неуместна. Ако пък читатели на в-к СТАНДАРТ са все от тия бандитски среди, втасахме я хептен вече.
И още нещо: да бъдат убеждавани в ползата от четенето тъкмо четящите вестник, при положение, че те все пак са четящи (щом чете вестник, може и към книга да прибегне в някой приказен ден; важното е, че не е забравил да чете, важното е, че още не е забравил буквите!) също е явен нонсенс; тия проповеди за ползата от четенето трябва да ги правят не по вестниците, а по телевизиите, особено по чалга-телевизиите (апропо, те останаха ли у на други, има ли изобщо у нас нечалга телевизии?). Виждате в какво чудато отечество живеем, щом и пишещи, сиреч, мислещи и интелигентни хора, допускат такива безсмислици и алогизми.
Вярно, добре е повече хора да четат, не съм против четенето. Но цялата ни младеж бива отвращавана най-системно от четенето тъкмо от институцията, която е призвана да ги приобщи към него: училището. Пък после младите не били чели: ами няма да четат, щом са ги отвратили така ефективно и успешно от него! Но това е друга тема, хайде да спирам: желая ви хубав ден!
Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател:
"Литературата ти помага да спечелиш още един ден живот. Още малко смисъл. Гледам новините: мъж убива детето си, стреля по жена си, гонки по софийските улици, убити по спирките. Какви са всички те? Хора с огромни празни дупки. Не четат книги, не ходят на театър и нямат с какво да запълнят дупката на безсмислието. Чалгата не помага, вземаш колата, настъпваш педала, стреляш. Все още вярвам, че литературата може да бъде противоотрова за това безсмислие."
Даже за по-голяма убедителност тоя Байчев е прибавил и едно изречение от така мъдрия адвокат М.Марковски, да, оня същия, едричкия, който бил казал, че сред защитаваните от него хора (той защищава предимно убийци, изнасилвачи, трепачи и пр.) нямало хора, които да ходят на театър, опера или да обичат да четат книги.
Ето сего обаче сюблимният момент, който мен ме порази: в-к СТАНДАРТ е мутренски вестник, е вестник, създаден и финансиран от мафиот (Майкъл Чьорний), явно правен, за да се чете от мутри, от бандити и пр., т.е. от хора, по дефиниция не четящи изобщо. Но ето докъде довежда културният прогрес: същият този вестник вече проповядва сред аудиторията си ползата от четенето! Аргументацията е тъкмо подходяща за убеждаване в ползата от четенето на мутри и на бандити: ако почнеш да четеш, няма вече да ти се иска да убиваш, ерго, няма да имаш и проблеми с правосъдието (не че до тоя момент хероите от тия среди са имали някакви особени проблеми с нашенското правосъдие де!). Виждате ли до какъв род логика се прибягва в туй убеждаване?! Давате ли си сметка докъде сме я докарали, за какво говори това? Не че тоя Байчев си дава сметка за това, което казва де, но без да иска (не вярвам да е умишлено, да е подвел по най-фин начин мутренския вестник, та да го изложи) е произвел доста убийствен ефект за него.
Да убеждаваш един човек, който, макар и да не чете, но не е бандит, в ползата от четенето с този аргумент - почни да четеш, щото четящите са по-малко склонни към убиване! - е най-малкото странно, да не кажа и неуместно (изразявам се, виждате, меко). Но за дадени среди, където убиването е ежедневие, явно такъв род аргументация не е чак толкова странна и неуместна. Ако пък читатели на в-к СТАНДАРТ са все от тия бандитски среди, втасахме я хептен вече.
И още нещо: да бъдат убеждавани в ползата от четенето тъкмо четящите вестник, при положение, че те все пак са четящи (щом чете вестник, може и към книга да прибегне в някой приказен ден; важното е, че не е забравил да чете, важното е, че още не е забравил буквите!) също е явен нонсенс; тия проповеди за ползата от четенето трябва да ги правят не по вестниците, а по телевизиите, особено по чалга-телевизиите (апропо, те останаха ли у на други, има ли изобщо у нас нечалга телевизии?). Виждате в какво чудато отечество живеем, щом и пишещи, сиреч, мислещи и интелигентни хора, допускат такива безсмислици и алогизми.
Вярно, добре е повече хора да четат, не съм против четенето. Но цялата ни младеж бива отвращавана най-системно от четенето тъкмо от институцията, която е призвана да ги приобщи към него: училището. Пък после младите не били чели: ами няма да четат, щом са ги отвратили така ефективно и успешно от него! Но това е друга тема, хайде да спирам: желая ви хубав ден!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар