Един фейсбук-приятел, казва се Nikolai Sultanov, по повод на публикацията Кога училището ще престане да е вредно за учещите е написал кратък, но много интересен коментар и ми е задал въпроси; ето по-долу и неговия коментар, и моя отговор на зададените въпроси: Aнгеле, кaто мaлък много обичaх дa четa книги. Никой не ме е нaсилвaл на чета! През вaкaнциите особено летните учителите ни дaвaхa списък кои книги зaдължително трябвa дa прочетем - нaдхвърлях го трикрaтно... Освен товa aз съм от Любимец родом - трудолюбив, земеделски крaй; помaгaх и нa родителите си, остaвaше ми време и зa игри и дa ловим рибa по рекaтa...
A сегaшните децa с тоя интернет получaвaт готовa, сдъвкaнa информaция, не обичaт повечето дa четaт книги, отделно обрaзовaтелнaтa ни системa - сaмо който не е дошъл нa влaст той не е експериментирaл... Учителскaтa професия е нископлaтенa и непривлекaтелнa зa кaдърните млaди хорa... Имa монопол нa ниските нивa в обрaзователната системa, a пък нa горните нивa - много излишни ВУЗ-ове...
Просто голямa бъркотия, зaбъркaнa предимно от политиците и не знaм когa ще се опрaви... A от товa стрaдa предимно българското общество и се потвърждaвa нa дело прикaзкaтa ПРОСТ НAРОД, СЛAБA ДЪРЖAВA... Но кои печелят и КОИ ГУБЯТ ОТ ТОВA?!! Ти си човек нa нaукaтa - ОТГОВОРИ МИ??!!!
А ето сега и моя отговор на горното послание:
Здравей, Николай, въпросът ти е хубав, но аз на него много пъти съм отговарял даже без да ми го задават. И много съм писал по тия въпроси, цяла книга имам; заглавието й е: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Може да се намери и онлайн. Разлисти я; смятам, ще ти е полезна и ще можеш да задоволиш интереса си. Просто в момента съм в болница и нямам сили, пък и не ми се пише отново все за едно и също, след като толкова съм писал по тия проблеми, и то от години.
Писал съм, пращал съм по институциите, обаче никой не е обърнал внимание на писанията ми. Работите отиват към по-лошо. Сега подготвят "нов закон" за училищното образование, в който няма нищо ново, а същината е все същата, е все тази: чиновниците командват като диктатори в образователната сфера, в нея няма никаква демокрация, т.е. никой не се интересува от това какво мислят самите заинтересовани, именно учениците, учителите, родителите, гражданите, всички ние; нас никой не ни пита, а самозабравилите се чиновници и "експерти" всичко решават сами, в угода единствено на собствения си интерес.
Никой, а най-малко пък властниците, не мисли за повдигане на качеството на образованието у нас, а това може да стане само ако то бъде поставено на съвършено нови начала и основи, та младите да престанат само да се отвращават от ученето, а да намерят собствения си интерес да учат, да търсят, да мислят, да разбират, да обсъждат, да се чувстват приятно в училище, да съзнават, че ходенето на училище не е чиста загуба на време и непоносима скука, а е занимание, от което имат полза, което им харесва и пр. Отдавна се знае какво трябва да се направи, та да настъпи тоя поврат; просто се иска свобода, иска се демокрация в училищния живот, иска се да бъде направено така, че самите ученици и учители да решават какво им е наистина потребно, а не всичко да им бъде налагано отгоре, без никой да ги пита, сякаш не са човешки същества, а са вещи, бездушни предмети, безволеви изпълнители.
В българското образование работите са поставени на изцяло сгрешена основа, в него си стои непокътната съветската административно-командна образователна система, в която ученикът и учителят са нищо, а пък държавата е всичко - и диктата на тая държава е ненакърним; никаква промяна в тази сфера у нас няма. Тук още не е настъпил 10-ти ноември 1989 г., а си вилнее най-зъл и пошъл, направо изроден и гнусен комунизъм. Това е положението, тази е истината според мен.
Може още много да се говори и пише, но тази е същината. А, за жалост, тя не се съзнава и не се признава, а пък гражданите не са обезпокоени, не са дошли до мисълта, че повече да се търпи това ужасно положение е равностойно на престъпление. Престъпление спрямо бъдещето на нашите деца, т.е. спрямо бъдещето на нацията ни. Никога, запомни от мен, няма да се отървем от бедността и кризите, никога няма да достигнем просперитета ако преди това в образователната сфера не бъде направена една същинска революция, коренна промяна, поставяща всичко на съвсем нови, демократични, модерни начала.
А най-страшното е, че у нас липсва такова едно съзнание, а също така липсва и воля, а пък гражданите, понеже се оставят да бъдат будалкани от медиите, се занимават само с дреболии; докато на истински важното никой не обръща внимание. Ето, когато аз в блога си напиша нещо по тия най-важни проблеми за образованието и духовността, никой не му обръща внимание, но напиша ли нещо за някаква дреболия или глупост, всички се скъсват да се вълнуват и да коментират; за какво ти говори това?!
Хайде стига, че се увлякох. Хубав ден се е отворил, да изляза и аз малко на въздух, долу, пред болницата, щото аз в момента съм в болница, а пък не се издържа вече все на кревата, тялото ми жадува за движение! Та хубав ден и на теб желая! И на всички, които имаха мъжеството и показаха безумната дързост да дочетат тоя текст до неговия край! :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар