Като поставих вчера във все същата дискусия, която тече под писанието на знаменития д-р Филипов, ето този крайно неприятен за някои въпрос Има ли морал в журналистиката, трябва ли да имат съвест пишещите, опитващите се да ни манипулират люде?, самият доктор, разбира се, сякаш изпадна в словесен ступор, не знам, не само аз, но и обожателите му са в нещо като вцепенение; мълчи стоически докторът, днес е време да излезе новото ми писание, да видим дали изобщо ще пише, или е постъпил в болница; това ще се разбере днес; а ето как все пак протече дискусията след моето обаждане, любопитно е, нека да стои тук, та да се чете от признателното потомство, което може би ще поиска един ден да разбере колко ни е бил акъла; да, нашият акъл, на т.н. "съвременни българи":Acho: Струва ми се, има нещо нередно тука… Ако това ще е блог, редно би било авторът да участва в дискусиите, да отговаря на въпросите и на критиките. “Докторът” никога не го прави, нито веднъж. Пуска си коментарите и заключенията, добре, винаги е интересно да чуеш нечие мнение (стига да е обосновано). Но ако това ще е блог, нечието (в случая на доктора) мнение би трябвало да е начало на дискусия и съответно някой може да има различно мнение по въпроса (също обосновано). Това тук е просто (как да кажа по-меко) надплюване.
Интересно ми е само, доктора ако чете коментарите, просто се смее или просто се чувства велик от това какво голямо надплюване пораждат мислите и изказванията му? Това не е за интелигени хора, а за примати. Виждам, че има интелигентни хора тука, които изказват и аргументират обосновано мнението си, но те бързо биват оплюти от приматите, които са постоянната публика и за които (основно) са насочени писанията на д-ра. Той затова и не коментира – едно е просто да се подхвърли тема за плюване, а съвсем друго е да поведеш диалог (то не е само да искаш, трябва и да можеш). Щото и аз като д-ра съм учил това-онова, един-два университета също надалече и като всеки българин имам мнение по всеки въпрос, но влизам в спорове само с интелигентни хора, а не с говорящи маймуни.
Хайде, който тука не се има за примат да помълчи малко; доста мнения се изказаха и дори зачатъци на дискусии; сега да видим дали Доктора би отговорил нещо дали би повел диалог както е редно за един лидер на блог. Ако отговори, това може да даде начало на нов размисъл и дискусии (зависи какво и как ще отговори). А ако не отговори…. е, хората ще могат да си направят изводи, да си намерят истински блог и да оставят приматите да подемат с радост новото плюене което ще им бъде подхвърлено от лидера на този “блог”. Е, хайде със здраве!
ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, ето във връзка с това изказване на Acho моя милост взе думата и написа ето този текст, който надолу бива подложен, както ще видим, на "унищожителна критика":
А.3: Човече, наистина мястото на текстове с такава дължина не е в чужди блог пространства… Аз лично не те чета, не защото нямаш какво да кажеш, а защото е като да отидеш на чужда сватба с бяла рокля…
Мечо Пух от Редута: О, загубил разума си философе! Защо пишеш пак, без да си взел хапчето/тата? Прав е докторът да не ти отговаря, а да обръща внимание на малкото си внуче. Дали не е наистина безсмислено за него и пациентите му да се потапят в марианските дълбини на твоята суета. Ако ще кандидатстваш за постоянен пациент на блога, те съветвам да прекръстиш списанието си на “Диагнози”, като започнеш с описанието на твоето заболяване-графомания (за съжаление често срещана във времена на кризи). По-кратко, ако е възможно!
антиФридман: ГРЪНЧАРОВ, друго сравнение освен “изгладнели софийски псета” във всеки постинг не можеш ли да измислиш? Банално, скучно. И много и излишно морализаторстваш. Все пак не сме в детската градина. Тук е по-весело, острумието (поне според мен) е за предпочитане, включително и самоиронията. Стига постинги (като твоите), приличащи на цели уводни страници на единствено правилния “Работническо дело”.
Veselka: Предлагам форумът да се раздели на две части: “Ръкопляскане” и “Мнения”, защото ръкопляскащите много се дразнят на тези, които разсъждават.
N.: Грънчаров, графоманията я упражнявай в собствения си сайт.
Иван Иванов: Г-н Гранчаров, болничните са ви дадени, за да си почивате и да се погрижите за здравето си. Не се преуморявайте с твърде много писане, за да можете да се върнете по-рано при учениците си. Със сигурност им липсвате и 25-минутни видеопослания към тях, едва ли запълват празнотата от часовете без вас.
Ангел Грънчаров: Наистина съм трогнат от толкова топлите грижи за моето здраве… такава човечност… такава сърдечност… ще се разплача… разплаках се… благодаря много! Такова бликащо отвсякъде човеколюбие не бях срещал… благодаря ви, толкова великодушни хора!
2 наум: Ангел Грънчаров, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ачо. Или си мислиш, а?
Acho: Мммдааа…, доста се изказа след мен виждам. НО, не виждам ДОКТОРА. А пък единственият, който отправи смислен коментар, беше г-н Грънчаров. И наистина не бих имал нищо против да го взема, щото май с него може да се говори и дискутира, и то интелигентно. А с доктора – не. То, затова не ви се харесва той, щото е на ниво, което надхвърля значитено вашето (и това на д-ра).
Човекът се опитва да нарави нещо различно, да ви покаже нещо дето да ви накара да почнете да мислите и от друга гледна точка, но среща яка бетонна стена. Плътен мозъчен кокал… Прочетох и няколко броя от списанието и блога му. До вчера не знаех че го има. Браво, г-н Грънчаров! (Ще ви пиша отделно на вашия и-мейл). Нивото му е в пъти над това тук, и май това е проблемът – отхвърляте всичко, което не разбирате - и дори не желаете да се опитате, па било и само от уважение. А коментар от доктора да видяхте??
Те затова и аз не ви се харесвам – неприято е да видиш че някой друг може да е прав или да знае повече. За довиждане ще ви кажа една стара мъдрост (ма се съмнявам, че освен г-на Гр. някой ще я вдене):
“Не спори с глупаци, те първо те принизяват до тяхното ниво и после те бият с дългия си опит.”
2 наум: Ачо, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ангел Грънчаров. Или си мислиш, а?
Сватовница: Reduta.bg може да се похвали с първата двойка, открила любовта тук. Да пожелаем много щастие на Acho и Ангел Грънчаров. Горчиво!
Acho: До тези двамата отгоре… свата и няколкото наум. Коментарът е просто излишен; там си ви е мястото – в Чалгария. И вие яд на всичко и всички щото не сте никога успели в нищо и никога нямя да успеете. И най ви е яд на тези дето са успели; “я не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле”. Е, затуй се махнах – от такива като вас.
И всички, които съм питал по света, махнали се като мен, казват, че не парите са им били проблем, а простотията. Ама гледам нещо на чалгаджиите вече не им е кеф, никой не ги ще никъде, и никой не ще да работи вместо тях. Пък те освен да завиждат, друго не знаят. И ги е яд. Ми те тия, дето могат, си отидоха почти всички.
От време на време като се сетя за Родината, попрочитам това онова и ми минава; нищо не се е променило от 20 г. Вижте си заглавията на вестиците оттогава ако ви стиска. Приличате ми на настръхнала котка, завряна в ъгъла и почти изтощена, няма сили вече да даже да хапе, затова само съска и ако някой мине по-близо се опитва да го одраска. Та, стойте си там и съскайте отдалече, хапете се отзад, то сте само за смях, даже не и за съжаление.
А, и още един лаф за сбогом: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?”
N Безум: Acho, ти голямо сбогуване направи… но как точно разбра откъде пишем и още повече колко сме богати?
Ангел Грънчаров: И аз да кажа нещичко, така и така се отвори дума. Ако аз пишех под псевдонима Acho, за което бдителни другари остроумно ни предупреждават, барем щях да си избера друг псевдоним, та другарите да не ме раздегизират и разконспирират така лесно Бъдете сигурни, таваришчи, нямаше да се издам така баламски. :-)
Прочее, д-р Филипов е най-изтънчен стилист и по особеностите на изразяването на Acho и на моя скромна милост би могъл да се произнесе един вид като експерт. Да, ама негова милост мълчи сякаш е дала обет за мълчание – и за непорочност в отношенията си към простосмъртните. Както и да е.
А иначе няма какво да добавя: чалгарията явно се е довлекла и тук, в този иначе чудесен сайт, и е завладяла пространството за коментиране, особено под писанията на любезния ни домакин. Моя милост чете с възхищение други автори в този сайт, чест и почитания тям, и д-ра го чета, разбира се, и ще го чета, щото и аз се впечатлявам от разните му там чудати родни феномени, сред които и докторът, да не говорим пък за обожателите му, заемат, безспорно, най-почетно място.
Затуй предлагам ето това: докторът и по-чевръстите му обожатели, които имат технически умения, да направят така, че лоши хора и мърморковци като мен и като моя адаш Acho изобщо да не могат да четат прозренията на този най-любим майстор на словото; самият сайт като ги надуши, да ги гони, сякаш до статиите на д-ра е завързано зло софийско куче; ето това си позволявам да предложа.
А иначе хубав ден на всички! Бързам, простете, тоя път ще съм пределно лаконичен…
Алф: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?” E-eй, най-сетне! А аз си мислех, че никой от соросоидите няма да развее байряка с устата и правото черво!
четвърта българка: Ха, Ха, ха… Тоя народ хептен е изперкал. Може да са умни, ама яко ги тресат разни мании и налудности. Ачи, я питай тогаз колко е богат твоят любимец Грънчаров - нали е умен?! Бъркаш нещо основни неща тук - в милата ни Татковина умен не означава непременно богат - примери бол. И леко с обидите, че пяна ви излезе на устата...
антиФридман: Ачо, по всичко личи, че ТИ “съскаш от далече”. Като си толкова добре ТАМ, какво ти дава право да ненавиждаш и обиждаш хората ТУК. В цялата човешка история, включително и българската е имало умни и будни хора, живели и ТУК и ТАМ-някъде. Левски е бил ТУК, а Ботев е бил ТАМ, но се е върнал ТУК с чета и пищов в ръка. Ти как ще се върнеш тук? Я ми кажи за пример ли са не единиците позабогатели имигранти, а десетки хилядите, миещи кенефи, чинии, сменящи памперси, берящи портокали, домати, маслини. Последният ти постинг е буквално отвратителен и пропит от омраза. Дано наистина да е за “сбогом”.
Сбогом.
четвърта българка: Ачи, нека ти кажа и още нещо: Като гледам колко е производителен тоя Грънч. - по едно философско произведение до преди обед избичва, а за след обед по още едно, направо титан, цял Достоевски (да ме прости Господ за сравнението) да се чуди човек защо се занимава с нас – нисшите духом?!
Ангел Грънчаров: Понеже докторът-сиромахомил, явно, е възпитал обожателите си в съвсем неправилно разбиране на думата “богатство”, както си личи от една реплика, отправена директно към моята скромна особа, съм длъжен най-тържествено да декларирам:
Моя милост е много богат човек, страшно богат, толкова, колкото не можете да си представите! Самият Бил Гейтс, самият Уорън Бъфет (тъй ли се викаше?), даже самият Путин не могат да се мерят с мен по богатство!
Това исках само да декларирам щото се почувствах засегнат на чест…
ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, както забелязвате, продължава с пърна сила, който иска да я проследи или да се включи, да заповяда ето ТУК >>>.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар