Иво Инджев е написал коментар под заглавие Трудно е да си прав и на колене, в който според мен поставя една твърде значима нравствена тема, крайно необичайна за средите на "звездната журналистика" у нас; явно затова тоя журналист прилича на нещо като бяла врана в тия среди. Коментарът му завършва ето с тия така горчиви думи ... но е трудно толкова години да знаеш, че си прав и едновременно - на колене; което и ме накара да взема думата и да напиша там, в неговия блог, следния коментар:От една гледна точка правият може и да изглежда, че е "на колене", но това просто няма как да е точно така; правият винаги си е прав само дето от друга координатно-ценностна система това може сякаш да изглежда, че все едно правият е на колене. Даже на мен ми се струва - просто си философствам, щото казусът "прав-и-на-колене" ми хареса значително; проблемът е нравствен и по него си заслужава да се помисли и поговори повече - че тъкмо защото г-н Инджев от години не кандисва да падне на колене и да протегне умолително ръка към властващите, както това правят други (да не казвам точно кои, но те съвсем не са малко), то точно на това основание на тия, пред които той не ще да падне на колене, толкова им се иска да направят всичко възможно да го пречупят, та в крайна сметка и той най-после да падне на колене.
А не да стърчи самотно когато огромната част от "звездната колегия" няма нищо против да се продаде и да клекне дори и само за да не се отдели от легиона на продажниците; тук у нас, особено пък в тия среди, всички мечтаят да се продадат, а най-нещастни са ония, които никой не ще да ги купи. Но не би: в неговия случай това не се получава, което, смея да заявя, е на героизъм равностойно, а пък за нашите български реалности е нещо като уникален и крайно необичаен природен феномен. Т.е. г-н Инджев дава пример, че е възможно и в български условия журналист да живее с истината, да е пристрастен към нея, за нея да е готов да понася всякакви страдания, лишения, обиди, подигравки и пр. То, прочее, такава е съдбата на всички, за които истината е най-важното; съдбата им не е за завиждане.
Докато в същото време е така "бляскава" и "завидна" съдбата на ония, другите, за които истината нищо не значи, които са готови на всякаква мерзост само и само да дойде оня велик паметен ден, в който да могат на френски луксозен курорт да си облеят голия тумбак със скъпо шампанско, едната бутилка от което струвала "само" 300 евро. И, ухилени, да поиграят кръшен кючек, смайвайки чужденците, които, представете си, ще ми се правят на културни; ай-де де, знаем ний колко са културни?!
Тъй че опитах се да кажа, че правият си е прав дори и да си мислят някои или пък да изглежда отстрани, че е на колене; а пък тия, дето са на колене, логично е, няма как да са прави. Едно обаче е сигурното: наистина е крайно трудна работа и дори е съвсем невъзможно хем да си прав, хем в същото време и да си на колене! Това се разбира от само себе си: или пълзиш, или стърчиш; прочее, да си човек, заслужаващ това име, означава да стоиш твърдо на двата си крака, т.е. да си прав - и в никакъв случай да не клякаш и да почнеш да лазиш, само и само да угодиш на тоя или онзи (или за разните му там временни благинки и за парици).
Тъй че оня, който е избрал да е прав и има твърдостта да отстоява правото и дълга си да живее в съгласие с истината - щото да си прав означава да не правиш нищо в раздор с истината! - такъв, независимо от трудностите и лишенията, ще запази правотата си. Стига да не се поддаде на съблазните, та да мине и той в отбора на клекналите, на неправите, на работещите за лъжата, в отбора на ония, на които не им пука за нищо, камо ли пък истината.
А им пука за съвсем други неща, примерно им пука най-много предимно за приятно шумтящите новички банкнотки - и за добре сдиплените пачки от банкноти...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар