Вчера попаднах на едно предаване; няма да казвам какво; е, какво толкова, ще кажа: "Часът на Милен Цветков" беше предаването. Интересно ми стана. Заслушах се. Особено добра находка беше това, че водещият беше поканил едно циганче, което толкова беше облагородено от мощното въздействие на вярата в Бога, че повече не може да бъде. Възхитих се от думите му! Но тук искам да коментирам нещо друго, пак изречено в това предаване.Други събеседници бяха поканени да обсъждат "предателството" и свързаните с него морални въпроси. Не бива обаче по такива теми да се канят предимно, да го нарека така, "неподготвени" хора, които имат бедни дилетантски представи; хубаво е чат-пат да се канят и разбиращи хора. Е, за мен лично е интересно да слушам и наивни, да не кажа глупави обяснения и разсъждения, но други хора, които не разбират, могат много да бъдат подведени и заблудени от такива "мислители". Просто някои хора си позволяват да нагазват в територии, където не им е място, там не им е и силата. Човек не може от всичко да разбира, да, ама ето, у нас е пълно с хора, които имат претенцията, че от всички разбират. Поради това такива хора и вечно се излагат. За жалост, няма как да разберат това. Ето, аз искам да им помогна с нещичко.
Един от "опитващите се да философстват", няма да казвам името му (млад, начинаещ политик), изтърси една глупост, която обаче, за моя изненада, беше приета от всички събеседници без никакви възражения. Той, прочее, каза една баналност, която не е направил и най-малък опит да я осмисли, а я каза както папагал, но със съответната доза претенция за компетентност; каза я с безапелационното съзнание за правота. Подобно съзнание за вечна правота е нещото, по което може да се разграници мислещият от немислещият човек. Мислещият никога няма да излезе с такава глупава претенция.
Както и да е. Та ето какво каза тоя мислител-самозванец. Изтърси това (цитирам по памет): "Абсолютно добро и абсолютно зло има само в сферата на религията. Тук, в нашия свят, няма абсолютно добро, нито пък абсолютно зло, тук всичко е относително. Тук, при нас, в този свят, има добро и зло за мен, за теб и пр., но няма общозадължително, абсолютно добро и зло и т.н., и ала-бала". Интересното е, че като изтърси тая абракадабра, водещият сякаш интуитивно усети, че нещата не са точно така, опита се да възрази, но оня пак се обади и водещият сякаш забрави за интуицията си. И понеже много хора повтарят именно като папагали това, че нямало абсолютно добро и абсолютно зло, че имало само "относително" добро и зло, ми се иска вкратце да дам пояснение как именно стоят нещата по този наистина нелек проблем, за решаването на който на много хора просто не им стигат силите.
Какво е "абсолютното добро"? Ами това същинското, чистото добро, "доброто само по себе си", това е идеята за добро, прообразът, мащабът, мярата на всяко добро; става дума за доброто като ценност; доброто трябва да има общозадължителен смисъл и в такъв случай то играе ролята на образец. Накратко казано, абсолютното добро е същинското, разумното, "идеалното" добро, доброто като идея на разума. Но това съвсем не означава, че абсолютното добро съществува само в "оня", в "другия" свят, в света на духовните неща, ценности, предмети и реалии, т.е. света на Бога и пр. Доброто именно като добро, в цялата пълнота на своя смисъл и същина, е образец, мярка, еталон, справо който може да се "измери" всяко конкретно добро дело, помисъл, деяние. А всяко конкретно действие и помисъл има нравствен смисъл, т.е. може да се измери и оцени като добро или лошо, само доколкото съдържа в себе си "нещичко абсолютно", нещичко от същината и смисъла на т.н. "абсолютно добро". Доброто като добро е "абсолютното добро", а не нещо друго.
Как стоят обаче нещата с т.н. "относително добро", за което се твърди, че тук, в този свят, всяко добро или зло било "относително". Тия, дето бълват подобни баналности, вероятно изхождат от разпространената, от ходещата представа, че, видите ли, "всичко в този свят е относително", това, представяте ли си, ило нещо като "извод" от теорията на относителността на Айнщайн; и като каже "Айнщайн", всички опоненти засрамено млъкват. Да, ама самият Айнщайн твърди, че има две безкрайни, сиреч, наистина абсолютни неща на този свят: Вселената и глупостта. И добавя: "за първото, именно за Вселената, не съм толкова сигурен, че е безкрайна." Разбира се, спор няма, че глупостта е безгранична. И така, което добро е само "относително".
Да е относително означава, че доброто е отчасти добро, отчасти недобро; представата за относителност изисква и налага да смятаме, че между добро и зло няма ясно обособена и разчертана граница, а че те, представете си, "минават едно в друго"; доброто хем е добро, хем не е, а е и зло, един вид има "зъл момент" в себе си; няма чисто добро, а доброто винаги е примесено със зло. На тия празнословия едно време марксисто-комунистите им викаха "диалектика" и ги бяха измислили само за да залъгват плиткоумните; вижда се обаче, че тая проказа добре е проникнала в мозъците и скоро няма да идзлезе оттам. И така, абсолютното добро е чисто, но в този наш свят, прогизнал от мръсотия, няма чисто добро, нито пък чисто зло, а те са примесени едно с друго, в резултат на което за всяко нещо може да се каже, че е хем добро, хем и зло в същото време; зависи обаче за кой, за какъв човек е добро и за какъв е зло. И ето, тук се намесва вездесъщият интерес, който пак е догма на тази толкова банализирана марксо-комунистическа "философия" и "диалектика".
В нашия, в човешкия свят, всичко се определяло от интереси, най-вече материални, щото и по начало светът, който обитаваме, е материален. Щом се намеси интересът, тогава именно и настъпва пълният хаос и произвол: нищо вече не се знае какво е, всичко е "относително", доброто за мен е зло за теб, доброто за оня там е зло за мен, няма "общоприемливо" добро и зло. Разбира се, днешните адепти на тия абракадабри няма да се осмелят да добавят нещо, с което съвсем ще се разобличат; примерно няма да ги чуете да казват, че представата за добро на "прогресивната класа" и на "най-напредничавата партия" е именно "истинското добро", докато всички други представи са "неистински", "неверни", дори "ненаучни". Щото, представете си, само марксисто-комунистите, бълващи тия нелепици, били мислили по тия въпроси "научно", а всички останали - ненаучно. И прочие, и так далее, и ала-бала.
Да кажеш "Да, това е добро, но зависи за кой е добро?" означава да кажеш една пълна глупост. Същото е да кажеш "Да, това е истина, но зависи за кой е истина?". Тия, дето казват, че добро и зло били относителни, същите тия няма да се посвенят да кажат, че няма истина, че истината е относителна и дори "социално-класово и дори партийно обусловена" (това последното ще го премълчат, вероятно за да не се разобличат съвсем). Виждате как комунизмът е проникнал така дълбоко в някои мозъци, че с нищо не може да бъде изчегъртан оттам. За накакви хора това било истина и добро, но за други то съвсем не било такова - как така? Та и децата знаят, че ако нещо е истина и ако нещо е добро, то е истина и добро тъкмо защото е истина и добро за всички, а не само за някои. Истината е истина и за ония, които не я съзнават и признават; друг е въпросът, че дадено съзнание само трябва да прогресира дотам, че да съзре в един блажен момент истината - и да й се поклони. Истината винаги трябва да я приемаме със смирение. Не тя зависи от нас, а ние от нея. По абсолютно същия начин стоят работите и с доброто и злото.
Ония, които са се вманиачили дотам, че те самите, представяте ли си, с всичката си ограниченост, непълноценност и глупост са станали нещо като "критерий" на истината и на доброто, такива хора страдат от непоправимо увреждане; за глупостта няма лек. От тях именно произлиза огромното стадо от простаци, от немислещи, от наивници, от малоумни и т.н. Идиотизъм е да кажеш "Аз решавам какво е истина и какво е добро!", то е подобно на лудостта. Също не по-малък идиотизъм е да кажеш: "Добро е само онова добро, което е добро за мен!". Откачена работа, чувствате ли го вече?
Ще дам пояснения. Примерно, джебчията на улицата, разбира се, е убеден, че е добро за него да ти бръкне в джоба, да ти вземе портмонето и след това да попирува с твоите пари. Е, респективно, жертвата, ограбеният, не е на това мнение; за него да го ограбят е зло. Но това означава ли, че нашите човешки представи за добро и зло са толкова разнообразни и разнолики, сиреч, относителни, че всеки може да си смята за добро и зло каквото му скимне? Разбира се, не. Представете си, да продължим своя пример, че оня, който току-що е ограбил даден човек, представете си, че същият този джебчия, сам след малко си намери, както се казва, майстора; представете си, че и него друг, по-изкусен джебчия, го ограби. Какво ще стане с така модернистичното съзнание на ограбения джебчия? Добро или зло за него е да се краде? Ако мен ме крадат, е зло, но ако аз крада е добро - така да се мисли не е ли подобно на олигофрения?
Вярно, по-ограничените, тъпите хора няма как да схванат, че да вредиш на друг човек е зло и за теб самия, щото ти всъщност, вредейки на него, на себе си повече вредиш; примерно, обричаш на гибел бедната и нещастната си душа. И ето, оказва се, че никаква относителност няма в тази сфера на моралното, напротив, съществуват вечни, неизменни, абсолютни и задължителни за всички разумни същества понятия за добро и зло, без които животът ни става невъзможен, става на кошмар подобен. Разбира се, че тия понятия и идеи не са само за някакъв отвъден, трансцендентен свят, напротив, те са тъкмо за този, тукашния, нашия сват. Ако няма нищо абсолютно в нашите морални понятия, ако всичко в тях е относително, то тогава нищо няма да ни спре да станем пълни злодеи, мръсници, мошеници, разбойници. Ето на това основание "теорията" на относителността на доброто и злото на макрсизмо-комунизма доведе дотам, че се появиха пълни злодеи, за които нищо, даже и човешкият живот, нямаше вече никаква стойност. Всичко се обезцени. Реки и морета от кръв бяха проляти за тая така кръвожадна доктрина. Която, прочее, е и атеистична, и материалистична доктрина.
Да спра дотук. Страшна ирония обаче се крие в това, че в предаването, с което започнах, "мислите" за относителността на доброто и злото ги развиваше едно момче, което има претенции да е политик, което преди няколко дена избяга от партията на Костов и се втурна да се урежда в партията на Кунева! Да, туй момче се нарича, ако не бъркам, Петър Николов. Ето, такъв не вижда, не усеща, няма как да види, няма как да усети мерзостта на собствената си постъпка, щото, видите ли, за него и за такива като него е в сила марксо-комунистическата теория за относителността на доброто и за злото. Туй момче не се свени да се самоопределя като "десен политик". За него няма нищо гнусно в това да избягаш от партия, която държи на идеали, в партия, в която се очертават признаци на наближаващ келепир, на келепира, на лапането, свързано властта. Как да не са относителни доброто и злото за Петър Николов щом като неговата лична мерзост му е лично изгодна? Изгодното за мен е добро, неизгодното - зло. Кунева ще ми осигури разни благинки, Костов - само идеали ми осигурява, а власт не се задава. Разбира се, че ще забия без да ми мигне окото на Костов! С идеали в тоя свят не се живей, нали така, Николов? Даже аз подозирам, че такива като него "прибежчици" нищо чудно вече да са купени от самия Боко; не на Кунева, а нему да услужат. Но да не се разпростирам повече по политическия аспект.
Видяхте ли обаче докъде води уж безобидната "теория", че злото и доброто били относителни? Води до несъмнена личностна и морална деградация. Дотам води. Което и по косвен път доказва, че идеите за добро и зло са вечни и абсолютни, са най-здрав фундамент на човешкия морал, на човешкото достойнство и на човешкото съвършенство. Е, всички няма как да сме само добри, но какво ни пречи поне да не сме пълни мерзавци?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар