Ситуацията в българското училище е крайно тежка, катастрофална даже: всичко в него е мнимо, фалшиво, казионно, от него отдавна е отлетял духът

Специално бях поканен от организаторите да участвам в една чудесна анкета по надслов Управление на съвременното училище - предизвикателства и перспективи, която се прави от екип от Факултета по Педагогика, СУ „Св. Климент Охридски”. Както пише в разяснението в началото на проучването "Неговата цел е да проучи очакванията и нагласите на обществото към училището като специфичен вид организация и към неговото управление в съвременните социално-икономически условия в България".

Не се плашете, въпросите в анкетата са много добре формулирани, а пък вариантите на отговори, между които човек може да избира, са направо перфектно разграничени и дефинирани. Наистина се възхитих от добре формулираните отговори, което показва познаване на проблемите от организаторите. Съветвам ви и вие да участвате в анкетата, заслужава си. А и така може с нещичко ще допринесете за решаването на лавината от проблеми в българското училище, която се е натрупала през годините - и вече не може да бъде удържана.

Ето един от въпросите на анкетата с отговорите; препубликувам го тук, за да ви, така да се каже, "зарибя":

Кои са основните проблеми в управлението на училището в момента?

(моля, посочете до 5 отговора)

□ Бюрокрация
□ Централизиран контрол
□ Неадекватни изисквания от регулиращите органи
□ Неефективно планиране на дейността на училището
□ Неефективна организация на учебно-възпитателния процес
□ Непълноценно участие на родителите и общността в управлението на училището
□ Неадекватно използване на наличните ресурси и бюджета на училището
□ Липса на подготвени управленски кадри
□ Неясни права и задължения на директора и другите управленски органи в училището
□ Несъобразяване на дейността на училището с потребностите на родители и ученици
□ Липса на ефективна комуникация между училището и родителите
□ Непрозрачност при вземането на управленски решения
□ Непознаване на потребностите и очакванията на родители и ученици от определен тип образование и образователни услуги.
□ Ограничена свобода на избор на подход и стил на управление от директора съобразно особеностите на училището и социално-икономическите условия
□ Липса на гъвкавост и адаптивност при решаването на различни проблеми и задачи
□ Друго (моля, посочете в полето под въпроса)
□ Не мога да преценя

Разбира се, има и още пречини, които могат да се дефинират, но и тия са предостатъчни; аз например (понеже човек може да избере до 5 отговора) писах отдолу, че съм съгласен с всичките до един дефекти и кусури, които са изброени. Разбира се, мога да изброя още много такива, но не му е там мястото, аз вече съм го направил в своята книга под заглавието Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, която излезе от печат преди две години.

Ситуацията в българското училище е крайно тежка, катастрофална даже. Всичко в него е мнимо, фалшиво, казионно, от него отдавна е отлетял духът. А духът в едно такова културно учреждение се носи и дава от свободата. Отдавна свободата е прогонена и прокудена от българските училища, а сега бюрокрацията вече 23 години води титанична битка, та да не допусне завръщането ù. Ние, гражданите, учителите, учениците, родителите и прочие, т.е. общността като цяло, трябва - крайно време е! - да дадем решителен отпор на тия попълзновения на бюрокрацията, та да се отпуши животът в българските училища. Защото, за жалост, в тях, противно на общоразпространените представи, няма свобода и демокрация, поради което и животът изнемогва...

Да, будалкат ни, че проблемите в българското училище идели от това, че, представяте ли си, в тях свободата през последните години на демокрация била "прекалено много", т.е. в тях имало "свободия" - и затова било рухнало прекрасното ни образование от ерата на комунизма. Разбира се, че не е така; няма свободата, а има мимикрия на свобода, има също така баче съвсем реално всевластие на бюрокрацията, поради което няма и напредък, а има само агония. Има катастрофа.

Това е положението. Крайно време е това да се осъзнае от загрижените за България нейни граждани и да се започне люта битка за едно модерно, качествено, европейско, демократично и свободолюбиво българско образование.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.