Истината ни прави свободни

вторник, 3 април 2012 г.

„Гле’йте го попа, бе! Пристигна с Ауди! Лелее, егаси попчето!”

Третокласник за Дядо Николай: Гле’йте го попа, бе! Пристигна с Ауди!

Написано от Мадлен АНАСТАСОВА

Пловдивският митрополит Николай изуми учениците от СОУ „Паисий Хилендарски” днес преди обед, когато тържествено откри изложба на икони в сградата на школото.

Фигурата на Негово Високопреосвещенство се запечата в съзнанието на малчуганите, но не благодарение на богоугодните слова, а на лъскавото черно „Ауди А8”, от което владиката и приближените му се изсипаха пред входа на училището.

„Гле’йте го попа, бе! Пристигна с Ауди! Лелее, егаси попчето!”, с ококорени очи сочеше към Дядо Николай третокласник от групата на посрещачите, а съучениците му „разтегнаха” вратове по посока на скъпото возило. „И тате да беше станал свещеник, че да разкараме „Фиата”. Баровци!”, чу се детско гласче в тълпата, което миг по-късно бе заглушено от дружното: „Добре дошли, Ваше Високопреосвещенство!”.

С тържествена походка, митрополитът бавно приближи учениците, строени в редици за посрещането на важния гост и вдигна ръка за благословия.

Двадесетина минути преди пристигането му, хлапета от 1-ви до 6-ти клас бяха заели „стартови” позиции пред входа на училището, репетирайки поведението си по време на визитата.

„Ръцете извадени и поставени отстрани на тялото! Какво сте си бръкнали по джобовете?!”, скастри няколко палавника преподавателка на средна възраст, след което започна урокът по рецитиране.

„Повтаряйте след мен! „Добре дошли, Ваше Високопреосвещенство!”, даваше тон учителката, а малчуганите съвестно изпълняваха задачата. „Кво беше,... кво? Ваше Високопре...?”, затрудни се с обръщението русокоса сладурана, но мигом му намери цаката като извади химикал и изписа сложната дума върху дланта си. Примера й последваха още две нейни съученички, докато развълнуваният директор Соли Христов трескаво се суетеше около хлапетиите и им даваше последни наставления за примерно поведение.

„Защо закъснявате вие, бе?! Идвайте бързо насам, че митрополитът пристига!”, скара им се Христов с тревога, присъща за очакване на Папата.

Ентусиазмът на самите ученици обаче, бе паднал под нулата, тъй като бяха принудени да стоят изпънати като пружини, а ръцете на шестокласничката, стиснала тежката табла с питата, едва не окапаха. (Прочети ДО КРАЯ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ