Творчески неволи, копнежи и терзания

Тази сутрин отново станах с намерението да се върна към работата върху своята книга с условно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Една отдавна започната, но все още далеч не завършена книга, писането на която, уви, съвсем не върви. Тия дни обаче все повече се убеждавам, че е сгрешена концепцията на книгата, което и е причина за нежеланието ми да работя по нея. Ето какво имам предвид.

Идеята ми за една такава книга, оказва се, не се вмества във възприетата до този момент форма за влагане на съдържанието. Да напиша философско-психологическо изследване, което нищи в един дискурсивен маниер проблемите - явно не този е пътят, по който следва да вървя. Дискурс означава размишление, т.е. просто да размишлявам и да тълкувам проблемите, както съм писал почти всички свои досегашни книги, не този следва да бъде пътят. Аз тръгнах по него, но ето, вървенето (по този начин и по този път), оказва се, все повече и повече не ми е по вкуса. Един вид духът ми търси нова форма за влагане на подобаващото съдържание. Накратко казано, обикновената философска дискурсивност явно ми е втръснала. Трябва да опитам нещо ново. Нов начин за излагане на идеи и мисли, да, на философски идеи и мисли, но съвършено друг тип философстване, в който водещето да е принципно различната форма. Много ми е трудно да обясня какво имам предвид, ето, ще дам пример; дано той хвърли допълнителна светлина.

Напоследък написах три книги, в които, тъй да се рече, измених на досегашния си дискурсивен стил на философстване. Писах спомени, първо, за живота ми в казармата със заглавие ТАМ ГОРЕ ПОД НЕБЕТО; след това написах книжка за преживяното в ерата на комунизма; накрая, опитах се да изложа разбиранията си за истинския университет, но го направих не в общ, принципен, абстрактен план, а значително по-конкретно, на базата на моя личен житейски опит. Преди пък, и то с вдъхновение, пак по този тертип, написах книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Тоест, както се вижда, все повече ме занимава конкретното, непосредствената жизнена реалност, реалността на живота, такъв, какъвто той е. В неговите личностни и житейски измерения и проекции. Разказвах най-различни случки, разнищвах конкретни ситуации, в които съм попадал, и то в един съвсем личностен, психологически план, а не, така да се каже, на нивото на философската абстракция.

Явно навлизам в нов етап на развитието си, в който моят дух търси нови, по необичайни начини за изява на вълнуващото го съдържание. Или на смисъла, който напира да постигне своя израз. И ето, от тази гледна точка е съвсем обяснимо защо така и така започнатата книга със заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ съвсем не върви; не ми се връща към нея - и то от доста време. Явно беше нужно известно време, та да изкристализира онова, което всъщност терзае духа ми - и напира, за да получи своя израз.

Имам желанието да напиша текст, който да е нещо средно между чистия философско-психологически анализ на проблемите и тяхното конкретно художествено-образно пресъздаване и изображение; пример за такъв род писане е, да речем, книгата на Сартр ПЪТИЩАТА НА СВОБОДАТА. Който е чел тази книга мигновено ще се сети какво имам предвид. В нея си има герои, конкретни лица, които разговарят, чиито вътрешен процес на живота авторът успява да въплъти и изобрази. И зад всичкото това стои именно идейната, философската страна. Цялата работа значи е в това човек да изобрети ония най-подходящи средства, та да даде израз на съответните идеи. Голият дискурс явно тук е безсилен. Иска се конкретика, жизнена достоверност, иска се изобразяването на лица, които са носители на различни житейски философии - и едва чрез сблъскването на тия последните да може да се постигне желаното. Разбира се, една такава свръхзадача може просто да не ми е по силите. Но какво, прочее, ми пречи да опитам?

Има обаче нещо друго: тази пренастройка на духа ми изисква спокойствие, потребна тук е и свобода. Аз сега, тия дни, когато съм в болнични, почувствах такова едно спокойствие и свобода, но след седмица отново започвам работа - и спокойствието и свободата ми ще отидат по дяволите. Е, през лятото, в горещините, когато съм ваканция, ако мога нещичко да напиша, ще бъде добре. Ужасно е, че така и през целия си живот не можах да си осигуря нужното спокойствие и всичко, което съм написал, е все било набързо, все "между другото", сякаш е писано "на коляно"; е, има и изключения, някои книги съм ги писал в по-спокойни периоди, но пак при остър дефицит на време, все бързайки. Явно социумът добре е преценил, че на такъв тип като мен не бива да му се дава свобода и спокойствие, че току-виж, ако му ги дадем, може и да направи нещо истински стойностно - и тогава какво ще правим?! Такива като мен в нашенските родни условия трябва да бъдат мачкани. Системно и жестоко. Нито миг не бива да бъдат оставяни на спокойствие. Няма да се излагаме да ги оставяме да живеят свободно и спокойно, я?!

Тормозът върху мен в годините беше перманентен. В грижи за оцеляване, в робски труд премина живота ми, без минутка спокойствие. Такава явно ми е била съдбата. Желаното спокойствие явно никога няма да ме осени. Да живея като други, освободен от всякакви грижи, да се отдам изцяло на творчество - за мен такива условия са съвсем непостижими, са нещо като мечта и мираж. Но това пък може и да е за добро. Знае ли човек...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...