Не дойдох да съдя света, но да спася света

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАНА, ГЛАВА 12

12:1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
12:2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
12:3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
12:4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
12:5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
12:6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея.
12:7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
12:8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
12:9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
12:10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
12:11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12:12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
12:13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
12:14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
12:15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
12:16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
12:17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
12:18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
12:19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
12:20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
12:21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
12:22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
12:23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
12:24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
12:25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
12:26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
12:27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
12:28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
12:29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
12:30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
12:31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
12:32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
12:33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
12:34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
12:35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
12:36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
12:37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
12:38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
12:39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -
12:40 "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
12:41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
12:42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
12:43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
12:44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
12:45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
12:46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
12:47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
12:48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
12:49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
12:50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.