А ето тази истина за реалния живот в "сферата на образованието и просвещението" каква е; тя е твърде горчива, но трябва да се знае, трябва да се научим да гълтаме тоя неприятен хап, та белким почнем да се безпокоим, белким почнем да побеждаваме безразличието си...Тази година, в навечерието на 24 май, празника на българската просвета и култура - полето, на което работя повече от 30 години! - предполагам, за благодарност и като израз на "специално отношение", бюрократите от образованието подготвят моето дисциплинарно уволнение: на 22 следобед май получих "ПОКАНА" от директорката на училището, в което работя, да дам писмени обяснения за "нарушенията" и "престъпленията", в които ме обвиняват. Според чл. 193, ал. 1 от КТ така именно започва процедурата по уволнение. Самият факт, че без капчица съмнение или неудобство точно в навечерието на празника ми се поднася такава "честитка" показва именно с какъв тип хора, личности и ръководители съм принуден да си имам работа!
Ще преразкажа всичко в дневника си, понеже наистина такива унижения никога в живота си, дори и в най-бляскавите - и перфидни по отношение на униженията! - комунистически времена не съм бил подлаган. Смятам, че е наложително да се реагира когато се правят такива арогантни опити за разправа с една личност, като това, че в случая личността съм аз самият няма особено значение. Прочее, преди няколко дни получих известие, че млад преподавател по философия в град Сливен, с когото се познавам благодарение на интернет, наскоро също е бил уволнен "по взаимно съгласие", а всъщност за това, че не допускаше да го направят "типов учител", т.е. дръзваше да се отнася към делото си като свободен и достоен човек, способен на творчество. Също така в Перник Инспекторатът на МОМН пък подготвят тия дни уволнението на директора на СУ г-н Райчо Радев (той също е преподавател по философия!);за неговата история вече ви известих и в блога си, и в нарочно издание на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето, три примера за гаври над личности, неслучайно свързани с философското и гражданското образование на младите, и то в такъв кратък период от време: това все нещо трябва да ви говори. Значи не става дума за "инцидент", а за цялостна кампания за разправа с инакомислещи, с нестандартно мислещи - каквито обикновено сме ний, философите. Аз ще разкажа за моя случай; прочее, вече писах за него, а ето тук следва да добавя нещо, случващо се сеа, тия дни преди и по време на празника.
Та значи директорката на училището, в което работя, без никакви скрупули ми нареди да пиша "писмени обяснения" точно в навечерието на празника 24 май; правете си сметка какво означава сам по себе си този факт. Правете си сметка, повтарям, с какви хора в случая си имам работа. Разбира се, моя милост е стар боец и изобщо не се плаши, напротив, смятам, че предизвикателството си го бива, изпитанието, на което съм подложен, също - и ето, впускам се в него с целия плам, на който съм способен. Е, има една подробност: дано болното ми сърце още веднъж издържи; но това вече е Божия работа. Разбира се, на същата тая директорка съвсем не й пука особено че си позволява да тормози по такъв грозен начин един болен човек и учител, и то тъкмо в периода, в който се е завърнал на работа след продължителен отпуск по болнични. Явно "симпатията" на тая особа към моя милост е достигнала вече крайно голям, направо неудържим интензитет!
За ония, които не знаят за досегашното развитие на историята ето го съвсем накратко. Връщам се след продължил месец и половина отпуск по болест и веднага съм изненадан, че директорката ми е "отнела" цели 4 класа, т.е. снела ме е от преподаване в тия класове. Причината: тия класове дружно започнали да се жалват от мен и то, забележете, тъкмо в период, в който ме няма! Разбира се, жалбите им, оказва се, са написани така, че личи "опитна ръка", която е водила писането им: и в 4-те класа са сякаш извадени под индиго. Разбира се, аз изобщо не мога да обвинявам или да съм обиден с нещо на учениците, защото зная как се процедира в такъв случай: технологията на подобен род манипулации е твърде проста. Някои просветни дейци явно са е усъвършенствали в това отношение в блажените комсомолски времена.
Разбира се, полага се и "възмутени родители" да се се пожалвали от мен; има едно смехотворно изложение от една "разгневена майка", която е загрижена за застрашения морал на младите, понеже в часовете по психология, представете си, преподавателят с учениците си обсъждал... сексуални теми. Разбира се, всякакви жалби може да има срещу един преподавател, и това е съвсем нормално (само от хептен безличните и некадърните няма кой да се намери да се пожалва!), но това, че директорката, без изобщо даже да разговаря с мен, изцяло застава зад изсмуканите от пръстите обвинения, показва и издава, че съвсем умишлено е търсен тоя повод, а много е възможно и специално да е организиран от самото ръководство. Ето че работата става съвсем, както се казва, дебела. Разбира се, моя милост ще е последният, който няма да реагира когато някой самозабравил се в измамното си усещане за всевластие администратор си позволи лукса да се погаври така тъпо над личността му.
Както и да е. Оня ден, на 22 май, бях заставен три часа да чакам директорката след часовете (тя сама ме извести, че й се налагало спешно да иде до инспектората, затуй нареди да я изчакам). Когато се върна, бях повикан в кабинета и в присъствието на зам.-директор се състоя за първи път разговор с директорката, по причина на това, че след моите болнични (веднага след които бях "заклан" така жестоко!) тя пък отсъства от работа цели две седмици. Признавах си, очаквах наивно, че ще ми се извинят за недопустимия гаф и за грешката; но не би. Повторени и изчетени бяха всички обвинения и ми се нареди да пиша "писмени обяснения". Фактът, че това се случва ден преди "светлия празник", изобщо не смущава, явно, властелинката в сферата на образованието и културата; изглежда в днешно време подобни дейци имат съвсем специфична и оригинална представа за възпитание, просветеност и култура.
А сега, ако обичате, се дръжте на стола, за да не паднете от изненада: от всичките мои разнообразни "престъпления" директорката избра едно, което, явно, й се струва най-подходящо за по-солидно наказание; което е признание, че самата тя има подозрение, че всички останали са изсмукани от пръстите. И това едно мое "престъпление" е формулирано, цитирам, ето така:
... системни нарушения по незачитане на правата на учениците, изразяващи се във видеозаснемане на учениците по време на учебните часове, без тяхно желание и съгласието на родителите им...
И тъй, наложи предпразнично да пиша писмени обяснения по това мое "престъпление". Което, апропо, съвсем не е престъпление, а нещо съвсем друго, ама да не спорим, явно с администратор няма никога да се разбера. За жалост. Никога не съм смятал, че властта може да причини такова нравствено пропадане на една личност, и то за съвсем кратко време: новата директорка е на тази служба от съвсем кратко време, няма и две години. Преди да стане директорка беше съвсем друг човек. Но явно властта, както се казва, никому не прощава. Е, има редки случаи, в които властта не води до такива дефекти; предишният директор на същото училище е най-ярък пример за това: той си остана човек в пълния смисъл на думата и след многогодишно директорстване.
Сега тук няма да преразказвам какво съм писал в своите писмени обяснения, за да не стане дълго; може тия дни да публикувам аргументацията си. Прочее, какво ми пречи да пейстна един абзац от моето изложение, та да схванете за какво става дума:
3.Не е истина това, че „без съгласие” на учениците провеждам тази своя иновация:
● обяснил съм първоначално на учениците, че ония, които не желаят да бъдат заснемани, могат да седнат от едната страна на залата, където камерата няма да ги „види”, т.е. те имат възможност за избор според желанията и предпочитанията;
● камерата, прочее, заснема общ план, при който лицата съвсем не личат, в което сама можете да се убедите;
● повечето от часовете камерата изобщо не е обръщана към класа, а съм заснемал само себе си, като към учениците е бил насочен само микрофон;
● разбира се, че винаги ще има мърморковци, които са готови да се противопоставят на всяка новост ей-така, без причина, само и само да спомогнат за провалянето й (все пак живеем в България!);
● но мнението на такива лица (било ученици, било родители) не е меродавно и подлежи на дискусия;
● Вие обаче го приемате, кой знае защо, за „единствено правилно”, „основателно”, „меродавно” и пр., което буди съмнения за Ваша субективна предубеденост против подобен род иновации и модернизиране на учебния процес.
И така нататък. Да спра дотук. Съжалявам, че "предпразнично" съм принуден да ви занимавам чак с такива глупости, но, както се казва, такъв е животът. Да знаете какво наистина и реално се случва в тая сфера. Щото днес в помпозните речи няма как да доловите истината за случващото се; прекалено лъжливи са тия речи на властващите. А животът е съвсем друг. Виждате какъв е. Жалка картинка.
Горките ученици, горките деца и младежи, виждате сами на какво са подложени. Представата на властващите бюрократи за "идеалното образование и възпитание" е: "учители-тухли", работейки чевръсто с калъп, произвеждат "ученици-тухли", с които да се гради после сияйната сграда на светлото бъдеще! Всичко, което не се вмества в тая бедна представа, бива тормозено и гонено. Тия ръководни дейци, явно, са хептен непоправими, щом и сега, в 21 век, продължават да мислят по този добре известен начин.
И така, честит празник, уважаеми дами и господа! Прочее, сега, след като знаете за какво всъщност става дума, питате ли се в такъв случай какво именно празнуваме?! Струва ми се, че този въпрос си заслужава да бъде обсъден...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар