Кога ще дойдат ония времена, в които България ще стане силна и просперираща страна с достойни и неунизени граждани?

Откак Иван Костов отказа да впише психиатъра д-р Н.Михайлов в листите за следващия Парламент, от този миг Костов стана за него най-ненавистният човек на земното кълбо, а пък психиатъра започнаха да го водят от телевизия в телевизия, както се води мечка, за да радва децата - в случая, за да радва хем скудоумните, хем и кукловодите, за които Костов е на кошмар подобен.

Гледам тази сутрин, че психиатърът с политически и медийни амбиции и с неутолима жажда за слава пак, меко казано, се е изпуснал в гащите, ама знайно е, че такива продукти в нашите условия твърде много се ценят, затуй и ги произвеждат в изобилие, в или направо без целофан, за да ухаят по-упоително. Прочее, големи дивиденти в този бизнес спечели, примерно, Явор Дачков от момента, в който от костовист стана върл антикостовист. Даже зам.-главен редактор на многотиражен жълт вестник го направиха заради добро поведение. И много други се облажиха.

Стигна се дотам, че в днешно време хората много се пазят да не би някой да ги набеди в симпатия спрямо Костов, щото това води до заплахата да изпаднеш в пълна изолация; щото, знайно е, никоя медия у нас не смее да рискува да дава трибуна на хора, които нарушават пропагандната омерта: всички политици у нас може да си имат някакви кусури, но стават, удобни са, не нарушават установилото се статукво, само злодеят Костов не се вмества в него и е заплаха за най-съкровените копнежи на ченгесарската ни олигархия и мафия. Която, прочее, не жали пари, за да стимулира и насърчава рвението на хулещите, които дефилират, както казах, от медия в медия, и то от ранни зори та чак до най-късни нощни доби.

От тази гледна точка, примерно, хора като мен, дето си позволяват да не се включват в антикостовисткия медиен хор, поемат неимоверни рискове - първо, да станат едва ли не на всички ненавистни; второ, да ти лепнат неизмиваемото клеймо "костовист" с всички произтичащи от това злини и негативи, и, трето, да си останеш завинаги в девета глуха, докато иначе, ако поне си мълчиш и не казваш нито добро, нито лошо за Костов, поне чат-пат ще те канят по "теливизиите"; е, най-печелят ония, които са без скрупули и са способни на всякакви мерзости, било за слава, било за пари, било заради някакви свои мании и пр. Така стават тия неща у нас, щото, дето се казва, толкова са ни изтънчени и нравите, а пък услужливи мерзавци, дето се казва, бол, с лопата чак да ги ринеш.

Понеже съм дамгосан в интернет като "върл костовист", поради което приличните хора даже не смеят да признаят, че ме познават, за да си турят петно върху имиджа, съм длъжен да дам известно разяснение каква, тъй да се рече, ми е "ползата от файдата" комай единствен в блогърската джунгла да продължавам да държа все една и съща позиция спрямо Костов, поемайки толкова много рискове - щото много плюнки се леят и връз мен, ако сте забелязали. Прочее, хулещите не пестят сили да изкарват "костовистите" за нещо като "секта", в която "божеството" бил Костов, а всинца му се покланяли и прочие дивотии. Аз официално даже не съм "костовист", щото не съм в партията му, и затова загадката е, предполагам, лесно разрешима: обявяват ме за глупак.

А истината, както винаги, е проста: в политиката при мислещите хора работите не опират до симпатия и антипатия, а до преценка. Аз съм преценил, че Костов заслужава моето доверие на следните рационални основания:

● Изхождам от християнското разбиране, че човек се познава по делата; именно заради това, че Костов на дело показа, че умее да управлява страната, да прави най-трудни реформи и да я извежда от най-тежки кризи, затова и се ползва от моето доверие;

● Изхождам и от базисното разбиране за манталитета, който се въплъщава от т.н. масова психология в наши условия: когато "всички" еднакво хулят, ненавиждат и ругаят някой, набеден, че е "най-лош", то този някой получава моите симпатии; християнско е да подкрепиш всеобщо обруганият, щото и не е човешко така да се отнасят към дадена личност;

● У нас всички политици са "добри", приемливи, удобни, "наши", само Костов е неудобен, лош и чужд; и Царо никой не го ругае, е, ако го ругаят, то е от "кумува срама", Боко пък всички го обичат, Гоце, въпреки крещящата си безличност и корумпираността си, си е наше момче, даже Доган не е такъв трън в очите, какъвто е Костов; и, воден от максимата Щом те са "добрите", аз в такъв случая оставам с "лошия" Костов!, то бившият премиер-реформатор има моята подкрепа.

Че Костов е умен и че го бива като управленец това го признават даже и най-върли негови неприятели, примерно Т.Дончева, стига да имат известна доза самоуважение и стига да не са комплексирани нещастници и мижитурки. А на България винаги са й били нужни способни политици и държавници. И пак, и то в още по-голяма степен ще са й нужни след провала на недоразумението Боко, което се държи в управлението подобно на това как се държи един слон в стъкларски магазин.

Ето защо Костов е нужен на България, колкото и някои да ги втриса от тая мисъл; а какви и кои са тия, които ги втриса от тая мисъл? Ясно кои са: ченгетата, мутрите, руско-българската мафия, неприятелите на България ги втриса от тази мисъл. Точно затова, че някои толкова ги втриса от тая мисъл и показва основателността й. И понеже за мен като философ и човек две неща имат особено значение - истината и, на второ място, просперитета на България - то на това основание заставам твърдо зад Костов. Даже смятам, че в тия години, в които в българската политика се изредиха недоразумения като Симеон, Дмитрич, Гоце, Боко, ако у нас през това време беше управлявал Костов, то България сега щеше да е съвсем друга, което и именно ми дава правото да бъда твърд в политическите си убеждения.

Нека над тия мои думи да имат добрината да се замислят, ако могат, зомбираните от олигархичната пропаганда и ония, които се поддадоха на истерията срещу Костов. Убеден съм, че Костов има бляскаво бъдеще в българската политика, както също съм убеден, че ще настъпят други, по-благодатни времена за България. Времена, в които България ще стане много по-достойна, силна и просперираща. Тия неща са взаимно-зависими и трябва да си хептен сляп или заблуден за да не видиш и да не признаеш връзката им...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.