Заедно можем да постигнем повече, отколкото поотделно и сами!
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.”
Евангелие от Йоан
Годината е 855! Година на създаване на българската азбука.
"Върви народе възродени, към светли бъднини върви!"
Кой не е трепвал и не се е просълзявал, слушайки думите на тази песен? Празникът на Славянската Писменост и Денят на Българската Просвета и Култура за пореден път бе тържествено празнуван от децата на българско училище „Нов Живот“ в Чикаго. Те бяха подготвили специална програма по случай празника. Това е най-българския празник за всяко гордеещо се българско сърце.
Да, и с право, защото ние, българите, имаме богато културно-историческо наследство. И ний сме дали нещо на света, на вси славянски народи слово да четат. Този празник е нашият символ на достойнство, богата духовност и традиция. Уникален по своята същност, той ни обединява, дава ни национално самочувствие, кара ни да се изправим и да застанем до другите цивилизовани нации. Празник на грамотността и културата, на писмеността, на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.
Буквите, създадени от Кирил и Методий и преводите, които са направени на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език са от историческо значимост не само за формиране на българския народ, но и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област. Нека не допускаме духовността да изчезне от живота ни, защото благодарение на нея сме се съхранили като нация.
Тъничко, нежно, детско гласче изрецитира:
Празнична радост в гърдите напира
в сърцето ми детско едва се побира!
че днес е празник голям, всенароден
на двамата братя Кирил и Методий!
Препълнената зала беше притихнала. А когато малките Александър Бараков и Александър Мартинов един след друг със силни и твърди гласчета рецитираха „Аз съм българче“ цялата зала избухна в буйни аплодисменти. Присъстващите се изправиха на крака.
В очите на всеки от тях имаше сълзи, сълзи от умиление, от гордост и радост, че макар и на хиляди километри от България, тук, в Чикаго, има толкова малки ентусиазирани и обичащи я малки българчета! На тях се крепи бъдещето на България. Те ще продължат напред с българското „Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!...“
Какво по-обнадеждяващо за нас - техните родители, баби, дядовци, близки и роднини, да знаем, че след нас растат българчета, достойни наши последователи. България ще пребъде във вековете и не ще се затрием като нация. Нека да повярваме в тези малки българчета, да им помагаме в нелеката задача да запазят българските си корени, род и език, да знаят и помнят историята на Родината ни, да се гордеят с нея, да я пазят дълбоко в сърцата си и предават на поколенията след себе си. Нека работим заедно с тях и както каза в поздравителната си реч Генералният Консул на Република България в Чикаго господин Симеон Стоилов "можем заедно да постигнем повече отколкото сами поотделно“, за да звучи звънката българската реч, за да се пеят мелодичните български песни, за да се играят кръшните български хора и ръченици, за да я има България, защото тя е там, където има българи дори и след векове!
Да, историята ни е доказала това. Сам Паисий Хилендарски е писал: “Внимавайте, вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество... За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език“.
Та какво е човек без корени? Той е като дърво без корен.
Гордееш ли се, че си българин? Ще запазиш ли своя род и език?
Хриска Перфанова
Българско училище "Нов Живот", гр. Чикаго, САЩ
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.”
Евангелие от Йоан
Годината е 855! Година на създаване на българската азбука.
"Върви народе възродени, към светли бъднини върви!"
Кой не е трепвал и не се е просълзявал, слушайки думите на тази песен? Празникът на Славянската Писменост и Денят на Българската Просвета и Култура за пореден път бе тържествено празнуван от децата на българско училище „Нов Живот“ в Чикаго. Те бяха подготвили специална програма по случай празника. Това е най-българския празник за всяко гордеещо се българско сърце.
Да, и с право, защото ние, българите, имаме богато културно-историческо наследство. И ний сме дали нещо на света, на вси славянски народи слово да четат. Този празник е нашият символ на достойнство, богата духовност и традиция. Уникален по своята същност, той ни обединява, дава ни национално самочувствие, кара ни да се изправим и да застанем до другите цивилизовани нации. Празник на грамотността и културата, на писмеността, на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.
Буквите, създадени от Кирил и Методий и преводите, които са направени на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език са от историческо значимост не само за формиране на българския народ, но и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област. Нека не допускаме духовността да изчезне от живота ни, защото благодарение на нея сме се съхранили като нация.
Тъничко, нежно, детско гласче изрецитира:
Празнична радост в гърдите напира
в сърцето ми детско едва се побира!
че днес е празник голям, всенароден
на двамата братя Кирил и Методий!
Препълнената зала беше притихнала. А когато малките Александър Бараков и Александър Мартинов един след друг със силни и твърди гласчета рецитираха „Аз съм българче“ цялата зала избухна в буйни аплодисменти. Присъстващите се изправиха на крака.
В очите на всеки от тях имаше сълзи, сълзи от умиление, от гордост и радост, че макар и на хиляди километри от България, тук, в Чикаго, има толкова малки ентусиазирани и обичащи я малки българчета! На тях се крепи бъдещето на България. Те ще продължат напред с българското „Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!...“
Какво по-обнадеждяващо за нас - техните родители, баби, дядовци, близки и роднини, да знаем, че след нас растат българчета, достойни наши последователи. България ще пребъде във вековете и не ще се затрием като нация. Нека да повярваме в тези малки българчета, да им помагаме в нелеката задача да запазят българските си корени, род и език, да знаят и помнят историята на Родината ни, да се гордеят с нея, да я пазят дълбоко в сърцата си и предават на поколенията след себе си. Нека работим заедно с тях и както каза в поздравителната си реч Генералният Консул на Република България в Чикаго господин Симеон Стоилов "можем заедно да постигнем повече отколкото сами поотделно“, за да звучи звънката българската реч, за да се пеят мелодичните български песни, за да се играят кръшните български хора и ръченици, за да я има България, защото тя е там, където има българи дори и след векове!
Да, историята ни е доказала това. Сам Паисий Хилендарски е писал: “Внимавайте, вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество... За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език“.
Та какво е човек без корени? Той е като дърво без корен.
Гордееш ли се, че си българин? Ще запазиш ли своя род и език?
Хриска Перфанова
Българско училище "Нов Живот", гр. Чикаго, САЩ
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар