Този т.н. химн на немислещите открих в коментарите на все онази същата дискусия под ежеседмичните смешни дневници на лудия доктор Т.Филипов. Понеже текстът ми се видя добър, рекох да го увековечим, да го съхраним за историята на нравите, още повече че това доминиращо съсловие в нашето общество, имам предвид немислещите, няма кой знае какви постижения - особено пък в сферата на поезията; ето:По Вапцаров - Please, don't get mad! :)
Какво ще ни дадеш, o, Филипов
от „полудялите си делници”? –
Ний бяхме неизвестни фенове
от кръчмички и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
а в коментарите си спихнали
Грънчаров псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателен
че защитихме те с гърдите си
и Костова добре поляхме
със храчовете си обилни?
Плювня ли бе – да я опишеш?!
И храчове– да ги разровиш?!
Ако не плюем – ще миришем
Ще гинем в собствена отрова...
По синекурите сме раждани,
на завет някъде, по блоговете,
изказваме се страшно важни
а инак казваме се Гого.
Омитахме софрите троснато
И пишем с компира, където
попържаме със сладост Костова
- нали затуй е Интернето?!
О, как сме пействали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
да мислим нови мурафети.
Защото бият безпощадно
другари с тежките си пачки!
И искат Костов най-площадно
да бъде хулен, сдъвкан, смачкан!
Но слуховете, дето пускаме,
когато краднем от съня си,
като на пръднало миришат,
ще кажеш - писани с гъза си.
За зора – имаме награди,
(макар да псуваме с клишета)
Четат ни доста мършояди,
а истината - нека крета!
Ний винаги ще бъдем прости!
Ний мразим мислещите хора!
Затуй, добре че беше Костов-
не плюем ли - ще се отровим!
Източник
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар