Дали наистина ключ към щастието е отучването от мисленето?

Немският автор Ханес Щайн има книга Най-после немислител! – наръчник на претоварения интелектуалец и пръв справочник на Германия за свръхумни – иронична апология на немисленето. И наистина мисленето пречи на кариерата, води до самота и отегчение, намалява шансовете да се появиш по телевизията и загрозява. Всеки знае, че дългото седене и интензивно размишляване върху проблемите и загадките на света подкопава здравето.

За сметка на това чрез немислене се става силен, богат, постига се вътрешно спокойствие, самоувереност и уважение, смелост, здраве и секс. Всъщност всеки би трябвало отдавна да е разбрал тези неща, но мнозина още не са ги разбрали. Защо? Защото мислят.

Само че как да се откажем от мисленето? Рядко истински мислител е успявал да се откаже от мисленето. Но книгата на Ханес Щайн показва, че това е лесно. В осем лекции се научавате да живеете в хармония със себе си и света. Научавате се да вегетирате ден за ден, без да се замисляте, защото мисленето и нещастността са неразривно свързани. Само чрез изкуството на немисленето можем да станем щастливи и да се радваме истински на живота!

Книгата има различни глави, напр. „Увод: Недостатъците на интелигентността – как се отучих да мисля” или „Аз съм най-великият – последиците от скромността” или „Книгите се боклук – долу буквите, да живее пиктограмата!” или „Алкохол, канабис, екстази, кокаин, опиати – кой наркотик е подходящ за мене?” или „Възхвала на немисленето”.

Начало:

„Благосклонни читателю, възхитителна читателко,

Понякога ми се струва, че животът ми досега е бил само подготовка, за да напиша тази книга. След като загубих най-ценните си години с мислене – години, които по-добре щях да прекарам, усмихвайки се, години, в които безметежно можех да се наслаждавам на чистото битие – дойде моментът на просветлението. Този момент ме осени съвсем лесно и изведнъж от мен падна тежко бреме: реших просто да спра да мисля. Оттогава нито за секунда не съм съжалявал за това решение. Сега бих искал да споделя с колкото се може повече хора насладите от немисленето. Затова реших да напиша този скромен наръчник… Всеки може да спре да мисли без никакви трудности. Животът без мислене не само си струва да бъде живян, той е много по-забавен…

Резултатът е например, че грижите ви се стопяват като сладоледът на клечка на дете в горещ летен ден. Дори болестите вече не могат да ви обезпокоят… Навремето в училище внезапно ни връчиха есе на мислител от 18-ти век…, в което пишеше „Sapere aude! – Имай смелостта да използваш собствения ум!... Дали учителите ни знаеха какво правят? Вероятно са си мислели: този Имануел Кант е бил университетски професор, а и отдавна е мъртъв. Такъв човек не може да е опасен… Но Кант пропуска да предупреди за последиците от мисленето…”

Подготви: Анонимен

Виж и Занимательная дуракология.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.