Както вече обявих публично и, тъй да се рече, най-тържествено, моя милост се зафаща с написването на нов фундаментален труд под условното засега наименование ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИНАТА. Като първа част в него се очартава да бъде съчиненийце под заглавието За ползата от немисленето - и за вредата от мисленето, идеите на което вече са в главата ми, остава просто да намеря спокойствие и време, за да ги превъплътя, да ги "екстериоризирам", така да се каже, на хартия. В онази същата дискусия, която е напоследък за мен нещо като експериментално емпирическо поле за апробация на идеите и настроенията, касаещи така благодатния обекта на изследването ми, един пишещ, и, за разлика от други, и също така мислещ човек, написа нещо, което е твърде интересно; аз, както ще видите, ще използвам подхвърлени от него мисли, та във връзка с това ето какво му написах тази сутрин, с което фактически откривам голямата тема:Г-н Васик, искам да коментирам Вашето твърдение, именно това:
Не съм сигурен, че разделението на комунисти и нормални хора казва едно и също нещо за всички. Днешният живот показва 100% липса на влиянието на идеологии или религии върху обществото, въобще на някакви форми на социално съзнание. (Може да направим уговорката, че за българина Солунската митница е в някакъв смисъл нацонален идеал, който ни обединява.) Имам предвид, че ако се казва комунисти и комунизъм, това са политически понятия в тесен смисъл, а сега българинът избира между културата изобщо и некултурното изобщо.
По същество съм съгласен, искам обаче нещо да дейлизирам, във връзка с по-общия проблем за вакханалията, на този взрив на простащината, който наблюдаваме напоследък у нас.
Още от байганювите времена, пък и от преди това, простащината по нашите земи, изглежда, е била на особено уважение. То такова нещо като простащина или като "безкултурие" се наблюдава по целия свят, но тук, у нас, сякаш се е образувал нещо като неин оазис, където тя цъфти, множи се, ражда своите отровни плодове. Тя, простащината, съвсем не е безобидна като простотията, щото е значително по-агресивна, по-нагла, по-безочлива. Да не говорим, че глупостта, вездесъщата глупост, е безкрайно надмината от простащината във всяко едно отношение, щото глупакът прави глупости и грешки, а пък простакът не само прави простотии, но и се чувства в правото си да ги натрапва на другите, и тях иска да прави простаци - и не мирясва докато не постигне целта си. Излиза, че сме заплашени от това тотално да се издавим до един в морето на простащината; оказва се, че върлуващата по нашите земи простащина вече заплашва не просто духовното здраве на нацията, ами и нейното съществуване в модуса на човечността. Другояче казано, ще се вживотним изцяло и абсолютно ако не поведем една безпощадна война с простащината, тоя бич, дето жестоко плющи връз главите на българското племе, връз нашите глави.
А сега да дойда до тоя момент, за който по същество взех думата. Аз не деля хората на комунисти и нормални в този контекст на простащината и безкултурие, един вид нормалните да са възпитани и културни, а пък комунистите - простаци; не, такава мисъл не може да ми мине през главата. Моята мисъл е тази: тоя взрив на простащината, който наблюдаваме напоследък, няма как да не е обусловен от някои процеси в късното комунистическо съзнание, което, бидейки в стадия на разложението си, доведе в крайна сметка до раждане на едно същество, на един тип съществуване, който моя милост нарича "комуноид"; комуноидът, всъщност, е простакът, иначе казано, типичният български простак на стадия, на който се намираме, именно на стадия на разлагането на комунистическата "мисловност", е именно комуноидът. Значи простащината преди, в байганювските времена, простащината, дето не е оплодена от вируса на комунизма, е един друг вид по-различна простащина, е простащина в друга историческа форма, докато комуноидната простащина, дето се шири пред очите ни, е, тъй да се рече, по-висш тип простащина, тя е още по-уродлива и изродена поради тоя мощен импулс, който комунизмът като цяло даде на безкултурието изобщо, на човешката изроденост изобщо. Горе-долу е тази моята мисъл, наложи се да се поясня, щото ми се струва, че не бях правилно разбран.
Аз вече обявих, че възнамерявам да употребя времето си в близките дни за написването на един научен труд около тия значими проблеми, който (условно) да носи заглавието За ползата от немисленето - и за вредата от мисленето, а пък тази тема по-нататък може да се развие до написването на трактат с условното наименование ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИНАТА. Та тук бих си позволил да Ви предложа да участвате като съавтор в написването на този, така да се рече, капитален - да не говорим за това колко пък е необходим - труд. Ще си пишете както и каквото искате, виждам, че имате какво да кажете по проблема, така че заповядайте! И други могат да се включат в написването на фундаменталното съчинение (стига да има какво да кажат, ето, и самият доктор може да подкрепи начинанието!), в което би следвало да успеем да покажем себе си, такива, каквито сме, и с най-хубавото, и с най-грозното, което именно ни прави съвременни българи.
Тази е моята идея, и наистина Ви каня да си сътрудничим, да напишем нещо като колективно изследване; протягам Ви ръката си да поработим заедно за доброто на многострадалното племе, към което принадлежим.
Да вметна още нещичко; специално твърдението Ви
Днешният живот показва 100% липса на влиянието на идеологии или религии върху обществото, въобще на някакви форми на социално съзнание.
най-малкото е спорно; даже самата простащина си има, по моя възглед, своя “идеология”, свои ценности, без, разбира се, да може да си даде отчет за тях. Но този момент се нуждае от по-внимателно обосноваване, затуй ще се въздържа засега – пък и за да не изнервям още повече така нетърпеливата публика, която, както виждаме, е престрастена към по-лесносмилаемите обяснения…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар