Издателство ИЗТОК-ЗАПАД отново ни впечатлява с нова книга от своите поредици забележителни и необходими за съвременния човек книги. Нейно заглавие е Губим в надпреварата да печелим, а автор е Алфи Кон. Другояче казано, това е една книга за ролята и смисъла на състезанието - конкуренцията - в живота ни. Лично аз, понеже работя върху книга със заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ, съм силно зантригуван от книгата на А.Кон и непременно ще си я набавя тия дни.Преводач от английски е Гаяне Минасян, книгата е в обем 372 страници, подвързията е мека, цената е 19.00 лв. Ето откъс от книгата; интересно е, че на страницата на издателството е сложен повече от 20 страници откъс от книгата за предварително запознаване на читателите с нея; именно оттам си позволих да взема текста, който следва:
Манията да си „номер едно“
Животът ни е станал в нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Това е общият знаменател в живота на американците.
Ние не си даваме сметка за конкуренцията, именно защото сме напълно потопени в нея. Рибата не разсъждава върху естеството на водата. Уокър Пърси казва: „Ако не можеш да си представиш отсъствието на нещо, то няма да си способен да мислиш и за присъствието му.“ Дори авторите, които се изхранват с писане, отделят учудващо малко внимание на този въпрос. През последните петдесет години например няма нито една книга, посветена на идеята за конкуренцията и начина, по който тя се проявява и влияе в различните области от човешкия живот. Целта ми не е да окайвам днешното състояние на спорта.
Нямам намерение да давам рецепти за надвиване на конкуренцията в бизнеса, нито пък да анализирам статистически някакви абстракции, получени вследствие на експерименти. Печатниците неспирно бълват такива материали. В тази книга говоря за това, какво всъщност означава да се опитваш да побеждаваш другите хора; разнищвам издълбоко идеята, че за да може някой да успее, непременно друг трябва да се провали.
Отдавна има нужда от подобен анализ. Тя обаче е най-наложителна именно в нашата страна. Икономическата система, образованието или начините за отдих и прекарване на свободното време са обвързани с конкуренцията в различна степен в зависимост от националната култура. Съществуват две крайности на обществено устройство. В единия край са обществата, които функционират без никаква конкуренция. В другия край са САЩ. Ето какво казва по въпроса социалният психолог Елиот Арънсън:
Като се започне от играча в Бейзболната лига за деца, който избухва в плач, когато отборът му изгуби, и се стигне до студентите на футболния стадион, които пеят дружно „Ние сме номер едно“; от Линдън Джонсън, преценката за когото почти със сигурност е изкривена, поради често изказваното желание той да не се окаже първият американски президент, изгубил война, до третокласника, който презира съученика си, тъй като е
постигнал по-висок резултат на теста по математика – нашето поведение разкрива култура, характеризираща се с потресаваща мания за победа.
И други автори са писали за това. „Конкуренцията е едва ли не официалната ни религия“, казва един наблюдател. Тя е „американската културно обусловена пристрастеност“, отбелязва друг. „На съпротивата срещу конкуренцията се гледа с подозрение, като на нещо чуждо на Америка.“
Това съвсем не означава, че само в САЩ има конкуренция. Примерите в тази книга звучат познато на читатели от цял свят. В нашата страна обаче конкуренцията е достигнала изключително крайни, често абсурдни форми. Това личи както в широката разпространеност на конкурентните дейности, така и в настървението, с което се характеризира подхода ни към тях. Икономическата ни система е основана на конкуренцията, а образователната система ни учи от най-ранна възраст не само да триумфираме над другите, но и да ги възприемаме като препятствия по пътя към собствения си успех.
Свободното ни време е изпълнено с високоорганизирани игри със сложни правила, в които се очаква един индивид или отбор да победи останалите. Съперничеството съществува дори в семействата ни – то е една безмълвна, но често отчаяна борба за домогване до одобрение и любов, тъй като първото се възприема като ограничено благо, а второто – като вид награда.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар