Човекът е свобода

Ето че успях да намеря време да отговоря на възражението Ви. Ще го сторя за да спомогна поне малко за открояването на истината, а не за да илюстрирам собствената си правота; претенцията за вечна правота и непогрешимост, прочее, ми е съвсем чужда.

Значи моето изказване или твърдение за свободата Ви се вижда "много странно и дори абсурдно за философ". Трябваше обаче да си дадете сметка за това, че философите са философи доколкото не мислят еднакво, т.е. трябваше да си дадете отчет за това, че има много философски разбирания за свободата, тъй че онова, което изглежда "много странно" или "дори абсурдно" от дадена гледна точка, съвсем не е такова ако се погледне от друга гледна точка. Прочее, бие на очи, че сте склонен да обявявате своята гледна точка за абсолютна, понеже всичко, което се разминава или не се съгласува с нея, Ви се вижда непременно "много странно и дори абсурдно"; това, простете, е крайно некоректна и изцяло нефилософска позиция.

Тъй че това, което изглежда "странно" и "абсурдно" като се погледне от един ъгъл, не е такова, ако се погледне от друг ъгъл. Ние, философите, се стараем да оглеждаме всяко нещо от много ъгли, иначе, ако не го правим, ще почнем да приличаме на простолюдието, което се напъва да мисли, ала това не му се удава кой знае колко.

От друга страна мигом, кой знае защо, вероятно за собственото си самоуспокоение, без при това особено замисляне, лепвате следния етикет върху моята теза: тя била израз на "някакъв вид волунтаризъм". Простете, но навремето точно така участваха в дискусиите уж така недолюбваните от Вас марксисти: като лепнеха на "противника" някой и друг етикет, се оттегляха от спора с гордо вдигнати носове, щото, разбира се, под тяхното достойнство беше да вникват в същината на спора. Апропо, марксистите априори бяха обявили своята доктрина за "единствено правилната" и дори за "най-научната", което именно и ги освобождаваше от потребността да се затрудняват с мислене. Тъй че, ако Вие, мой любезни опоненте, сте млад човек, то най-вероятно в съзнанието Ви усърдни доценти са успели да присадят същия този марксистки догматически (сиреч: немислещ) манталитет, а пък ако сте поне на моята възраст, значи изобщо не сте забравили паметните уроци на марксисткото скудоумие, което се лееше от катедрите, нещо повече, имали сте неблагоразумието да повярвате в тях - нищо че си мислите, че уж сте извън него.

Работите обаче стават още по-интересни като стигнем до ето това Ваше твърдение, което искам да подложа на по-внимателно вникване:

"... нещата опират до неразрешения (и вероятно неразрешим) метафизичен проблем за свободата на волята. Ние не знаем дали имаме истинска свобода на волята, или сме само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор."

Чудя се дали изобщо е възможно с толкова малко думи да се кажат наведнъж още повече несмислени неща. "Метафизичният проблем" за свободата на волята, разбира се, не само отдавна е решен, напротив, той има няколко (а принципно поне две-три: по схемата теза-антитеза-синтеза) алтернативни разбирания, тъй че очакването за "окончателното" му решаване, в смисъл на "победа" на една-единствена гледна точка тук пак е отглас не просто от един марксистки догматизъм, а и от един марксистки волунтаризъм. Впрочем, за марксистите "тържеството на истината" се възприемаше като налагане с всички средства (а когато теоретичните средства не помагаха идваше ред на милиционерските!) на догмите на тяхната "единствено правилна", при това обаче съвсем скудоумна "концепция". Следователно по проблема за свободата на волята във философията има богат избор от идеи, и затова съвсем не е някаква вселенска трагедия това, че "индивидът Грънчаров", видите ли, не споделял тазата на марксисткото скудоумие, а, напротив, си бил позволил или бил имал дързостта да сподели едно принципно различно философско гледище. В такъв смисъл какво изобщо има повече да се спори?!

Цялата палитра от философски гледища по този наистина важен въпрос за свободата на волята обаче твърде много подпомага търсенето на истината по този въпрос. Например ние вече положително знаем, че скудоумната теза на икономическия детерминизъм-фатализъм на марксистите изобщо не е вярна - и може да се разглежда в наше време като очебиен пример на малоумна екстравагантност. При това е твърде интересно как марксисткият детерминизъм - според който няма свобода на волята, а има само една налагаща се с желязна необходимост икономическа закономерност - по чудодеен начин преминава в един не по-малко плосък марксистки волунтаризъм: защото именно марксисто-комунистите прокламираха, че само те, въоръжени с "най-правилното, с единствено правилното и прогресивно учение", имали били пълното право да преобърнат с краката нагоре целия свят, при това не зачитайки никаква необходимост или закономерност!

Именно според марксистките волунталисти може да бъде съсипана цялата историческа традиция на вековете и човечеството, както и направиха комунистите, та да възникне абсурдния им свят-лагер, населен със сенки, призраци и кошмари. Тъй че марксисткият фаталистичен детерминизъм, "обогатен" с марксисткия волунтаризъм на комунистите беше развенчан в близката ни история не просто теоретически, а и практически, на дело, тъй че в днешно време е същинска патология някой да се придържа към тая безумна теория. Но, за жалост, нейни останки и дрипи не само витаят в съзнанията, ами и са способни изцяло да блокират способността за търсене на истината.

Да, в наше време, в резултат на историческото духовно развитие на човечеството, най-вече на философското такова, ние вече с положителност знаем, че съвсем не сме "само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор", както Вие се съмнявате дали пък не сме. Е, разбира се, има свобода, всеки може да си мисли както иска, щом му харесва, нека да бъде фаталист, нека да бъде и марксист, нека да си бъде какъвто ще, но щом има известни претенции във философията, трябва да има поне едно задължително условие: да бъде що-годе мислещ човек. Немислещият догматизъм, който, уви, така често се среща и в наше време, води дотам, че пред себе си често имаме за опоненти предимно някакви самонадеяни дървени "философи", а не мислещи и търсещи истината хора. Простете, но израз на дървена "философия" е склонността на всяко нещо да се казва, че "не е така", а когато стане дума за това как именно е, нищо смислено да не получаваме в замяна.

Моя милост неслучайно се придържа към гледището, че има свобода - и концепцията за свободата, така популярна в ХХ век (примерно в лицето на т.н. "екзистенциалисти", които представляват едно най-влиятелно философско движение с безброй постижения), съм я приложил във всички области на философското знание, като се почне от психология, мине се през онтология и гносеология, та се стигне до така "възлюблената" от Вас, благодарение на мен, "народо-психология" като частен случай на политическата ми философия. Философията на свободата като израз на мирогледа на свободния (сиреч: десния, дясно-мислещия) човек съм я развивал и провеждал във всички области, в които моите търсения са ме довели до съответните плодотворни резултати; неоспорим факт е, че тази философия на свободата е ядро на моята философия, и това го знаят много добре всички ония, на които в тия вече 30 години съм преподавал разните му там философски предмети; даже логиката, която преподавам, в моя вариант носи името ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, т.е. дори и там съм се постарал да покажа, че без свобода и мисълта ни ще бъде изцяло безплодна или ялова. Разбира се, не е тук мястото да повтарям своите аргументации или да защищавам тезата си; който се интересува от тия проблеми, нека да се обърне към моите философски книги и текстове.

Знаете ли, сега като погледнах текста Ви, откривам, че губя интерес да анализирам останалите Ви тези, толкова са плоски и догматично-разсъдъчни, че не си заслужава: ето един малък пример за да се убедите сам в това; пишете:

"Всъщност е напълно тривиално, че на външния свят и съдбата си можем да влияем само в ограничена степен."

Че е тривиално, тривиално е; човек се пита само: като е толкова тривиално, защо изобщо го споменавате? Тривиалните неща изобщо не заслужават особено внимание, а Вие като капак на всичко дори се хвалите, че философстването Ви е от подобен дървено-"философски" вид. Ето едно най-просто съображение, което ще побутне "постройката" на Вашите мисли: човекът не само че влияе на "външния свят", нещо повече, човекът е създател, творец и демиург на цял един нов свят: човешкият свят, света на културата, историята, духовността!!! Ние самите себе си сме сътворили като човеци, нашата човечност е плод на нашата активност, разбирате ли, в този смисъл човекът дори надминава по творчески импулс и заряд своя Бог: щото Бог не е сътворил самия себе си, а ние, опирайки се на даденото ни от Бога, и себе си променяме, и себе си творим! От тази гледна точка е съвсем близко до ума, че човекът, вдъхновявайки се от идеи, твори собствената си историческа участ в реалния процес на своя живот, твори битието и съдбата си! Тъй че какво има повече да са умува, ако и тия прости очевидности не се разбират, то тогава наистина си заслужаваме прозвището дървени "философи"?!

Примерно, на фотографията, която съм сложил към тази статия, е Жан-Пол Сартр; той е философът, написал, примерно, ето тия мисли, върху които не е зле да се позамислите и Вие:

Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата.

Човекът е свободен, човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен...

Що се касае обаче до "аргументацията" Ви, тя, простете, е толкова смехотворна, че повече едва ли може да бъде; казвам Ви, напоследък твърде много издишате в текстовете, които пишете, това е най-вероятно защото, допускам, не Ви върви в любовта. А преди пишехте къде-къде по-интересни и смислени текстове. Та "аргументацията" Ви е същински шедьовър:

Така например никой не си избира мястото и времето на раждане, а това вече задава някаква обективна рамка, в която той е потопен без своята воля и която по никакъв начин не може да промени. Ако Ангел Грънчаров беше роден като роб в Древен Рим, никакво свободолюбие и никакви усилия не можеха да го направят свободен.

И така нататък, и прочее, и ала-бала. Абсолютно същото важи и за най-фундаменталната Ви теза, с която, предполагам, най-много се гордеете; тя също е толкова въздухарска:

Поради това нашият жизнен път е до голяма степен продиктуван от случайността, от късмета и само отчасти от нашите собствени желания, намерения и решения и това е неоспорим факт.

Кое е неспорим факт? Че късметът предопределя жизнения ни път ли? Простете, но по такъв начин мислят днешните шарлатанки, представящи се за врачки, ясновидки, гадателки и пр. Така са мислили, да речем, древните шамани, но ние, доколкото ми е известно, живеем все пак в 21 век. Случайността била определяла съдбата ми: хей, човече, Вие тото играете ли? Най-немислещите хора могат да почнат да строят живота си, водейки се от така простовата жизнена стратегия. Прощавайте, но крайно съм разочарован от Вашата аргументация. Разбира се, че нашите желания и стремежи, нашите цели и идеите, на които основаваме порива си към постижения, са онова, което движи всичко в човешкия свят.

Активният, предприемчив, разумен, сиреч, свободният човек, е овладян от едно такова съзнание, което му позволява да вземе в ръце собственото си бъдеще, собствената си съдба. Още Клавдий преди толкова векове, и то в епоха, в която вярващи в съдбата са били почти всички хора, е написал: "Всеки е ковач на собствената си съдба!", а Вие сега, в 21 век, без замисляне се опитвате да проповядвате и да ни пробутвате жизнена философия, от която няма да се впечатли особено дори и най-неграмотния циганин, а би я приел единствено с насмешка.

Спирам дотук. Останалите Ви "аргументи" също така имат очевиден дървено-"философски", сиреч, най-плосък разсъдъчен характер. Да, съгласен съм, дори и самият Бойко Борисов не може да спре земетресение, това наистина е така, но позволете ми да запитам: е, какво от това?! Да, България не може да изнася петрол, е, и?! Да, не сме могли да се освободим сами от игото на комунистите, но това означава ли, че е трябвало безропотно да ги търпим толкова десетилетия?! Разбира се, имало е хора, които и в най-отчайващо тежки условия са се борили, да, имало е свободолюбиви хора и тогава, човекът е човек когато прави всичко, за да съхрани и завоюва свободата си.

Някои, представете си, дори и главите са си жертвали за свободата, примерно един Левски или един Ботев - опитайте се да убедите такива хора, че са "глупаци" - и че "истински разумното" е да стоиш със скръстени ръце, да се вайкаш и най-малодушно да оплакваш несретната си историческа участ...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.