Нравствен и психологически казус: урок по демокрация

С притъпяване на чувството за обида ми се притъпи и ищаха да пиша за случващото се с мен през тия дни; затуй и все още няма продължение на публикацията Щрихи от нерадостното битие на един учител от оня ден; затова мълчах цели два дни. Но, от друга страна, вече съм длъжен да победя отвращението си - понеже ми се случи общо взето една съвсем гнусна история - и пак да седна да изложа своята позиция и своето възприятие. Защото историята си заслужава, направо е същински брилянт. Или диамант. Прочее, брилянтът е обработен диамант, както ме информира г-н Гугъл - като се запитах дали брилянт и диамант не са едно и също нещо. Е, само диамант е моята история, дето ми се случва тия дни, но това малко ли е?! Текстът, който следва надолу, е, така да се каже, "обработката на диаманта". Та да блесне в цялата си сияйна красота. И в гнусотията може да се открие красота, помнете ми думата!

А допълнителното основание за това е, че много хора, колеги, учители, пък дори и ученици, като ме срещнат, спират и ме питат: "Какво става, какви са тия работи, които чувам за теб, възможно ли е да е така, както го чувам, или е само слух, кажи?!", а учениците се изразяват, разбира се, по друг начин: "Господине, абе чуваме някакви неща за Вас, верно ли е това, какви са тия работи, звучат направо невероятно?!", а пък аз и в двата случая съм поставен в трудно положение, понеже съвсем не зная какви ли нелепици е донесла до техните уши мълвата.

Прочее, нали знаете на какво е способна мълвата, това нещо, именно слуховете, е способно всичко да "преобрази" неузнаваемо, и ако механизмът, дори "колелото" на слуховете не бъде по някакъв начин спряно, се появява съвсем реалната опасност да възникне някаква абсолютно невероятна митология. Според мен противодействието на слуховете и мълвата е откритостта, всеки да каже открито своята позиция, всяка от страните, от замесените в историята страни да излезе публично и да уведоми нашата (не)малка училищна общност за своята гледна точка и за своето възприятие. И понеже аз, така да се каже, съм неволен участник в една такава вече ескалирала история, нямам вече моралното право да мълча и да подхранвам по този начин мълвата; напротив, длъжен съм да кажа какво именно се случва, така, както аз съм го видял, преживял, възприел, и то на основа на оскъдната информация, с която аз лично разполагам: понеже, примерно, аз още - вече пети ден! - не ми е дадена възможността да се запозная с митичните "жалби" по мой адрес, явяващи се израз на някакво крайно странно и съвсем "спонтанно" появило се желание на учениците да отмъстят за нещо на своя учител.

Който е чел предишната част на тия мои принудително писани "животоописания", взети директно ет нерадостното битие на един учител, именно моя милост, знае, че на мен още през първия ден след отпуска по болест, когато именно се начена и разрази самата история, ми беше казано, че цели 4 класа, и то едновременно, били изявили желание учителят им по философия, тоест аз, да бъде заменен с друг учител, и то месец и половина преди края на годината. На мен още тогава, още в първия миг ми се стори, че е крайно подозрителна, зле "съшита" тази версия, и се отнесох с голямо съмнение спрямо думите на упоменатата зам.директорка, а после и на самата директорка; затуй поисках да се убедя с очите си, че има такива жалби. Каза ми се така: "Има ей-такава папка с жалби срещу теб!", като думите "ей-такава" бяха съпроводени със съответстващия жест, показващ, че папката е доста дебела; аз, знайно е, съм любознателен читател и изследовател на психологията на съвременниците така че едва ли ще се откажа от възможността да изчета толкова съблазнителното четиво. Да, ама не: "ей-такавата" папка с жалби "от ученици и дори от родители" още не ми е поднесена и така упорито ми се отказва възможността поне да я разлистя, за да се убедя, че съществува, което взе да ме кара да се съмнявам, че тя изобщо съществува; явно интуитивното ми допущане, че тази папка по начало е митична, като едното нищо ще се окаже съвсем основателно.

Разбира се, бях крайно заинтригуван как именно е възможно едновременно в главите на учениците от цели 4 класа да появи мисълта да искат техният учител по философия да бъде сменен; и понеже крайно много обичам и не мирясвам да разнищвам такива загадки, ето, че на четвъртия ден от началото на историята аз вече имам обяснение на крайно интригуващата мистика. Обяснението е банално и близко до ума, е крайно лесно за проумяване; ето за какво става дума.

Моя милост е учител и личност, която някак си не може лесно да бъде натикана в щампите, в калъпа за "стандартен учител", още по-малко пък, опази Боже, за "стандартна личност". Аз съм писал в този блог, че вече втора година експериментирам една т.н. "точкова система" за оценяване на учениците, на техните изяви в часовете. Идеята ми е учениците да бъдат поставени в ситуация на изследване и търсене по проблемите, акцентът пада върху самостоятелната работа, върху самостоятелното осмисляне на проблемите, когато ученикът, със свои сили, трябва да опита да се ориентира, да потърси опорни точки, да проумее, да разнищи, доколкото може, проблемите, да се постарае да се добере до същината им; това е трудна и трудоемка работа, нещата не вървят бляскаво. Например, ето, аз карам учениците, като се борят с учебния материал (с текста от помагалото, над който трябва да си "блъскат" главите), това, което им просветне, което успеят да разберат, да се опитат да го изразят, да го запишат със свои думи в тетрадката си като извод. И ето, в час учениците четат тия свои изводи, обсъждаме ги и съобразно приноса на всеки участник в проясняването на проблемите аз му поставям съответното количество точки.

Например, 3 точки получава ония ученици, които имат най-голям принос, които са спомогнали най-много за изясняването на проблемите, 2 точки ония, които са имали по-малък принос, 1 точка - още по-малък, а пък тия, дето са били неактивни, нищичко не са направили, те пък и никаква точка не получават. А пък когато протече един цикъл от теми, примерно 6-7 учебни часа, съобразно точките, които са събрали за това време, учениците и получават съответната оценка; примерно, отлична оценка, шестица ще получат ония, които са събрали 10 и повече точки, петица тия, които са събрали 7 точки, за 4-ка трябва да имаш 5 точки, а пък за 3-ка - 3 точки. Слаба оценка имат ония, които имат само 1-2 точки или николко. Вярно, че на учениците, които са свикнали (в огромното си мнозинство) да не са активни, да не правят нищо особено, нито в подготовката си у дома, нито в изявите си в училище (безразличието, отвращението на учениците от ученето е крайно много напреднало из нашите училища, ако не знаете, да ви го кажа аз!), та явно на такива ученици подобна "система за оценяване" съвсем няма да е приятна, щото се иска нещичко да правиш, да работиш, да търсиш, да изследваш, да показваш себе си, степента на твоето вникване в проблемите.

Но има обаче и нещо, което е в техен интерес, примерно, аз, учителят, съм заявил, че никой ученик няма да бъде изпитван "принудително", без да иска, т.е. всеки сам решава кога да се изяви, да се включи в обсъждането, да си направи изводи и да ги съобщи, или пък просто да слуша внимателно какви изводи съобщават другите ученици, да задава въпроси, да участва активно в обсъждането, което пак може да му донесе някакви точки. Та излиза, че тази "точкова система" зачита свободата на ученика, а също и щади достойнството му, примерно, никога няма да те изпитат и да ти пишат двойка, ако не си подготвен; ти обаче сам можеш да си пишеш тази двойка, ако нищичко не правиш, ако си неактивен, ако не си разваляш "рахатя" и пр. Един вид, изобретената от мен "точкова система" се мъчи да поставя учениците в ситуация на избор, т.е. да чувстват свободата си и да привикват да се ползват от нея; но спор няма, че ги поставя в една необичайна ситуация, в една ситуация, с която не са свикнали. За жалост, в нашите училища да търсиш, да мислиш самостоятелно, да изследваш и прочие "луксове" много-много не се допущат и насърчават, тук се действа по принципа "знае" или "не знае", сиреч, или зубри, или не зубри, или се представя като добър папагал, или бива санкциониран, ако изобщо не желае да бъде папагал. И понеже у нас учениците в мнозинството си, за щастие, папагали не щат да бъдат, то те в знак на съпротива са обявили бойкот на същата тази система, която ги принуждава да бъдат просто папагали; затова изобщо не учат, а пък са се видели принудени да "избиват" ето по какъв начин, така широко разпространен из нашите училища и дори из академиите ни: с преписване. Такава, за жалост, е ситуацията; простете, че се наложи да бъда така обстоятелствен, но за да ме разберете за какво става дума, се принудих да ви отегча по този начин.

И тъй, когато се разболях и особено когато се очерта, че доста време ще отсъствам, аз реших да подпомогна с нещичко учителите, които ще ме заместват, поне да им дам информация за това с какво са свикнали да се занимават учениците ми в моите часове. И затова направих ето какво: записах (под формата на видео) Обръщение към моите ученици – и към преподавателите, които ще ме заместват докато съм в болнични, написах също и Предложение до моите ученици във връзка с отсъствието ми от училище поради заболяване, и отново под формата на видео: Някои разяснения около предложението за провеждане на онлайн-часове по философия. Не си спомням в момента, може и други неща да съм предложил тогава, но и това е достатъчно; направих всичко това защото ми се искаше да не се окаже, че заместващите ме колеги, като са неинформирани за начина, по който учениците са привикнали да минават часовете по философските предмети, да се окажат, така да се рече, "в небрано лозе". Но ето какво обаче се е случило след това.

Първо, както и вие сами се досещате, имаше и няма как да няма ученици, на които новата, именно "точковата система" да им се стори, така да се каже, лично неизгодна; такива ученици глухо си роптаеха, щото онази, другата, обичайната, е значително по-изгодна: изпитват те, пишат ти оценка, и след това, докато тормозят другите да ги изпитват, ти блаженстваш, пък и не учиш; а тук трябва много по-често да се изявяваш, да бъдеш активен, да слушаш за какво се говори, да осмисляш казваното в дискусията и пр. Тъй че, разбира се, имаше ученици, които възроптаха не срещу друго, ами спрямо собствената си свобода - и такива станаха врагове на "точковата система", сиреч, врагове на свободата си. Аз не съм и очаквал друго, защото си давам сметка какво е положението със свободата изобщо у нас, тъй че и в училище няма как да е иначе. Радостното обаче беше, че много по-голямата част от учениците възприеха приложената от мен новост, станаха фенове на т.н. "точкова система"; е, има, не може да няма и различни класове, дето, да речем, колебаещите се и противниците на новата система, са повече, докато обаче има и класове, в които системата проработи бляскаво, а часовете станаха твърде приятни и за учениците, и за учителя.

Ето че идваме до главното. Аз по време на отсъствието си имах постоянен контакт с мои ученици, именно чрез интернет. Те, прочее, сами търсеха връзка с мен, някои дори участваха в "онлайн-пресконференции", в които си провеждахме обучение и правехме обсъждания; те дори си изкарваха и съответното количество точки; интересно е, че имаше ученици, които откликнаха да продължим работата независимо че аз съм в болнични; този експеримент (за онлайн-обучение по философия) се оказа твърде обнадеждаващ. И тия ученици, без изобщо да ги питам, ме информираха как текат часовете им "при новата госпожа". От техните думи разбрах, че тази нова госпожа е започнала да се държи, без преувеличение, както се държи един слон в стъкларски магазин. Ето за какво става дума. Ще ме прощава тая госпожа че ще пиша и за това, но когато човек се захване с такава деликатна и уязвима публична професия като учителската, нека да има добрината и достойнството да поеме и съответните рискове.

Учениците от всичките ми класове учат предимно по написани от мен учебни помагала. Аз съм им казал, че който иска, може да си ползва какъвто иска учебник, да чете откъдето иска, но ония, които искат да им е по-лесно, могат да ползват помагалото, написано именно с тази цел, което съществува и е достъпно и безплатно (онлайн), или пък в хартиен вид, като за него учениците заплащат символична цена от 3 лева. Аз добре знам, че съвсем скоро ще бъда обвинен от зложелателите си в "остър конфликт на интереси" заради тия мои помагала, един вид ще бъда обвинен в "печалбарство", убеден съм, че няма как да не се възползват от тоя коз и да го размахат най-патетично. Споменавам обаче за това обстоятелство не защото, както се казва, "гузният негонен бяга", ами защото няма от какво да се боя, пък и казусът е крайно любопитен: ето, учител е написал помагало за своите ученици с цел да им помогне в усвояването на материала, причината е това, че "казионните" учебници са крайно лоши; как тогава учениците да учат по неговото помагало, как да го ползват? Някои учители, принудени заради лошите учебници, просто диктуват на учениците в тетрадките и така учениците по цял час пишат; е, аз съм се отказал от този вариант за да не се губи време; написал съм, значи, помагала и дори съм ги издал в хартиен вид, изцяло на свои разноски. Ученикът може да избира, безплатно ли да си свали помагалото от интернет и да си го разпечата на принтера, или пък да си го купи в отпечатан от печатницата вид. И ето, дето се казва, в нашенските условия се стига и по този случай до изпълнение на поговорката: "Направи добро, пък след това яж л...но"; обикновено оня, който прави нещо в нашенски условия, в крайна сметка става пишман; затуй и мнозинството нищичко не прави. Но да не се отклонявам. Та ето какво станало по тоя пункт в часовете, учениците, с които поддържах онлайн-връзка, ме известиха още тогава без изобщо и да съм ги питал; казаха ми:

"А пък, господине, новата учителка каза, че тъй като Вашите помагала са тъпи, няма повече да ги ползваме; тя щяла да ни диктува в тетрадката, а пък после да учим само от нея!"

Както и да е, нейна воля, казала е и е правила каквото е счела за нужно, разни хора, разни идеали. Че е наричала учебниците ми "тъпи", при положение, че изобщо не ги е и докосвала с ръка, пак си лежи на нейната съвест. Недостойно за учител поведение, демонстрирано без капка свян пред младите, а учителят възпитава с всичко, даже с жестовете си. Аз сега пиша тия неща не за да си отмъщавам, а защото ми е драга истината. И понеже разнищвам един крайно любопитен психологически и нравствен казус, който показва каква е реалната ситуация в нашите училища. Една много често крайно отвратителна ситуация. За жалост, така е. Но от истината не трябва да бягаме; щраусовата позиция, да си крием главите в пясъка, не помага никому. Нито пък да се замита боклука под чергата е начинът. Боклукът трябва да се изхвърля на бунището. Там му е мястото.

Но ето че сега идваме до сюблимния момент. "Лошият" Ангел Грънчаров - а тази дама, дето ме е замествала, няма начин да не е била известена, че субектът Ангел Грънчаров по начало е крайно лош човек, тя може да ме е знаела и преди това, мен много хора ме знаят - та значи лошият Ангел Грънчаров е "циция", скъперник, който трепери като пише проклетите си точки; за сметка на това новата госпожа е крайно щедра душа: писала е на поразия 5-ци и 6-ци, а най-ниската оценка, която е писала, е 4! При мен, като завършва цикъла, да речем, една голяма част от учениците, стигаща дори до половината от класа, понеже не си е мръднала и пръста, получават двойки, факт. А ето че при новата госпожа вече и тройки няма да има, ура! Можете да си представите каква радост е обзела дадени души, особено душите на оня тип ученици, които са от разреда на "бележкарите"; неистова радост ги е обзела! И си представете каква страшна мисъл се е появила в съзнанията им: ами като се върне оня проклетник Ангел Грънчаров, ами ако той вземе да не признае нашите 6-ци, дето така великодушната "нова госпожа", ни писа?! Леле, какъв кошмар! Можете да си представите как е повлияла тая страшна мисъл на психиката на тоя тип ученици, който са били съблазнени по такъв един подъл начин от раздутите оценки. Ето, вчера се сетих да разгледам дневниците: невероятно хубави, направо бляскави резултати по философия са показали моите ученици докато ме е нямало! Много шестици, направо цяла фиеста от шестици! Как ли да се възприеме това? Има два начина за интерпретация, близки до ума. Ето ги:

Първият: ами за това, че при Ангел Грънчаров учениците не показват чак такива бляскави резултати, очевидно причината е... самият Ангел Грънчаров. Учениците си знаят, ама той ги тормози, мъчи и ги тероризира с ниските оценки. Пък и проклетата му "точкова система" явно е съвсем погрешна: ето как бляскаво се представят учениците като се смени системата. Какви бляскави резултати показва новата система, направо триумфални резултати! Близко до ума е, че ако махнем Ангел Грънчаров и резултатите по философия ще скочат до космически висини, а пък дори, най-вероятно, и самото качество на обучението по тия предмети ще фръкне нагоре неудържимо. Ето простото решение на цялата загадка.

Вторият вариант: Учениците показват такива бляскави резултати явно защото тоя Ангел Грънчаров, мръсникът му с мръсник, все пак толкова добре ги е подготвил! Сакън, шшшт, да не се чуе и разбере, но и такъв коварен извод може да си направи някой. Е, вярно, такъв извод е крайно неприятен на инспектори и директори, но и той, как да скрием, е възможен. Засега няма изобщо да му обръщаме никакво внимание. Ще се престорим, че такъв извод изобщо не съществува, не е възможен даже. И затова да заложим на първия извод: ако Ангел Грънчаров бъде махнат от това училище, резултатите в обучението по философия в това училище ще фръкнат до звездни висоти, щото единствената причина там обучението да не върви, са "изцяло погрешните възгледи" на тоя Ангел Грънчаров за това какво трябва да се прави в часовете и пр.

Такъв един извод явно е крайно приятен и за директори, и особено за инспекторите. Аз вече писах за една предишна история, в която представих какво се случи когато инспекторката по философия ме посети в час та да ме провери; знаменателна история се получи тогава; трябва да я потърся и да ви дам линк и до нея. Излишно е да споменавам, че инспекторката по философия в Пловдив е голяма "фенка" на моите стратегии и тактики за обучението на учениците; тя е толкова любезна, че ме смята едва ли не за престъпник, който по едно недоразумение още не е зад решетките; абе смята ме за изцяло погрешен човек, който единствено заради пустите закони не може да бъде изритан от училище, и то завинаги, ама и това един ден ще стане, щото властта може да направи, таваришчи, всичко, що требе! Тъй ами! Нема да се излагаме я. Наш пример за вдъхновение е великият Бойко Борисов, вождът и кумирът наш! (Излишно е да споменавам, че в наше време всички до един директори и инспектори, особено ако са от женски пол, са горещи фенове на героичния Б.Борисов и на управляващата партия ГЕРБ.)

Аз се шегувам, ама рискувам някой да ме възприеме и като съвсем... луд. Няма място за шеги в тия неща, работата, както виждате, е съвсем сериозна. Като едното нищо ще ме уволнят. Както се казва, стигна се дотук: вече... уволнение (или спасение?) ме дебне отвсякъде :-) не се знае спасение ли е то или не е...

Сега стана ли ви ясно защо цели 4 класа наведнъж са пожелали "цицията" (тая дума значи "скъперник") Ангел Грънчаров да се пръждоса, а на негово място да дойде "новата другарка-госпожа" с така широка и великодушна душа, която пише такива хубави петици и шестици? Смятам сфанахте, нема начин да не сте сфанали. И, и аз сфанах вчера това. А всички ония "страшни мотиви" за мои нарушения, които ми посочи директорката, които и фигурирали в онази митична "ей-такава" папка с жалби, а именно, че съм бил... развратник, дето прожектира "порнографски филм на Фелини" и пр., са изсмукани от пръстите. Ето къде било зарито кучето, стана ви, предполагам, ясно вече. Простете, че трябваше да ви загубя толкова време докато разнищя съответния абсурд. Абсурдите са крайно трудни за разнищване. Дал Бог абсурди в нашето родно училище, уважаеми дами и господа! Не като да няма абсурди в нашето училище.

Да се ориентирам вече към приключване, щото взе и на мен да ми писва вече, а на вас не знам. Възникна значи с отнемането на тия 4 класа следният прецедент: ученици се оплакват от учител и директорът, в случая директорката, без изобщо даже да попита обвинения, без да му даде думата да се защити, го обявява за виновен и го наказва, като му отнема съответните класове (не един или два, а цели четири!). И в съда, доколкото зная, дават думата на най-закоравелите престъпници да се защитят, на мен ми е отказано това право. Разбира се, директорката на едно образователно заведение трябва много да мисли най-вече за това: а какъв ефект ще има едно подобно решение върху самите ученици, върху тяхната психика, няма ли в един момент да бъдат поставени под въпрос най-базисни принципи на общуването учител-ученик? Да не говорим за това, което е най-важното: качеството на образованието на учениците, то е алфата и омегата. За него обаче, както забелязвате, никой изобщо не мисли. То е последната грижа. И тъй, знаете ли как реагира моя милост на цялата тая лудешка история? Не знаете, как ще знаете?! Ето как:

То и аз два-три дни не знаех как да реагирам - защото такова нещо ми се случва за първи път в моята вече близо 30 годишна кариера на преподавател в гимназии и в университета: от 1983 година досега аз без прекъсване учителствам, преживял съм всякакви времена, но такова чудо не ми се беше случвало. И ето, в един момент направо онемях пред величавата загадка, пред която животът ме постави. Ала в един момент ми прищрака следната съвсем екстравагантна идея. Хрумна ми и реших да прознеса на всичките класове, в които преподавам, следната реч; речено-сторено, ето я и речта:

- Ученици, искам да ви кажа нещо важно. Един твърде интересен казус, взет от самия живот, дето се вика. Животът ни предлага постоянно всякакви казуси. Дори и непредставими по пищността си. Ето за какво става дума.

Знаете, моя милост се разболя и повече от месец ние не се бяхме срещали. Като се върнах в училище, бях известен от директорката - ще ви кажа как аз виждам всичко случило се, щото не ми се иска да знаете за случая само версията на мълвата, на слуховете, които ще плъзнат - че 4 класа били написали жалба срещу мен и били поискали да бъда заменен с друг учител. И директорката именно задоволила искането на учениците. Какви са мотивите на искането на тия ученици вие и сами можете да се досетите, но аз пожелах да видя самите жалби; е, не ми ги предоставиха, директорката отсъства; само ми беше казано нещо за някакъв прожектиран от мен в час "порнографски филм на Фелини", от което се били възмутили и учениците, и техните родители; други се били оплаквали от тираничната "точкова система", а пък трети били въстанали срещу видеозаписването на часовете. Както и да е. И тъй, аз вече няма да преподавам ето на кои класове (изброявам класовете, а учениците се споглеждат, явно славата на тия класове все нещо им говори).

Няма да скрия, че отначало се почувствах крайно неприятно; почувствах се обиден и пр. После обаче разсъдих и ми откри следната идея. Искам да я споделя и с вас. Смятам, че ще ви заинтригува. Един чудесен казус се получава, тъкмо по предмета, който учим. И при това не е изсмукан от пръстите, а е взет, както се казва, от самия живот. Та хрумна ми следната идея.

Аз наистина имам много часове. Може би и заради това се преуморих и разболях. Не стига, че нормата за седмична натовареност на учителите по философия е твърде висока, ами аз имам и свръх това часове. Особено през първия срок имах много часове, сега намаляха, сега са точно толкова, че да си получавам пълната заплата. Тия 4 класа и 4 часа, които ми отне директорката, са ми, тъй да се рече, "в повече". Имам обаче и още 3 часа в повече. И затуй ви предлагам: и вашият клас, ако иска да се отърве от мен, да заповяда, да напише жалба до директорката, да измисли аргументи за искането си, оплаквания и пр., няма проблем, стига нещо особено много да ви е натежало срещу мен, пишете, облекчете си душата, смятам, че и на вас може да се усмихне щастието. Казвам го това на всичките 20 класа, на които преподавам. Е, вярно, ако всички до един класове се юрнат да искат да ме смени новата госпожа, тая същата, дето ме замества, то тогава на дирекорката ще се наложи да проведе нещо като "кастинг", нещо като конкурс, та да прецени кой клас да бъде възнаграден да се отърве от мен, а кой да бъде наказан да продължа аз да му преподавам. Е, има и още един вариант, който ще устрои вкупом всичките класове: директорката да ме уволни и тогава всичките класове да бъдат ощастливени. Тъй че, вземете, обсъдете този казус, не сега, а в час на класа, решавайте най-демократично, изберете най-разумното и най-изгодното за вас. И сами решете какво да направите в тази ситуация. Ще каже някой защо го предлагам това ли? Ето защо.

Вие знаете, че аз съм човек, който обича свободата. Ето, примерно, съм ви позволил всеки по всяко време на часа, без да пита и да иска разрешение, като има някаква нужда, да може да излиза от час, а пък после, като си задоволи нуждата, да се върне, обаче лекичко, да не тропа, да не вдига шум, да не смущава работата ни. Казал съм, че не ме интересува колко време ще си задоволява нуждата и колко време що стои извън кабинета, сам да решава това, според нуждите. И с точковата система имате предостатъчно свобода: сами решавате кога да се подложите на "изпитване". И прочие.

Сега обаче възникна в тази ситуация да отидем още по-нататък в освобождаването на учениците от нашето училище и в демократизирането на живота: вече можете да си избирате и преподавателя! Имате възможност за избор: между мен и новата госпожа. Сами решавайте. Мисля, че си заслужава да се възползвате от това право, от тази свобода. Както се казва, според онази реклама: първо по философия, а пък след това и по другите предмети! А един ден, дай Боже, реформата в нашето училище може да се развие дотам, че да почнете да избирате не само преподавателите, но и предметите, сиреч, да почнете да си правите сами и програмите. Та тъй като е стъпка към демокрацията ето, аз предлагам да участвате в тоя избор на преподавател, който мъдрият живот, тъй да се рече, ни предостави. Това исках да ви кажа.

Това казах на учениците. Сега вече нямам сили да пиша как те реагираха, изморих се, текстът стана отчайващо дълъг. Как пък ще реагира ръководството на училището на този кастинг, не мога да ви кажа, не мога и да предвидя. Резултатите, във всеки случай, ще са интересни. Ще се проведе една своеобразна анкета, която ще покаже отношението на учениците към моите инициативи и новаторства в преподаването на философия. Учениците са силно съблазнени заради щедрите високи оценки, които новата госпожа с лека ръка пише; аз рискувам да загубя много часове и да загубя голяма част от нетлъстата си учителска заплата; да не говорим за това, че рискувам изобщо да си загубя работата. Но рискът, според мен, си заслужава. Нали неслучайно Симон дьо Бувоар е написала:

Който не обича риска, се страхува от свободата!

Е, аз искам да бъда свободен човек. Аз не ща да бъда унизен човек и учител. Аз искам да запазя достойнството си. В тази ситуация, в която бях поставен благодарение на едно съвсем необмислено решение на директорката, нямам друг достоен изход, нямам друг начин за реакция, при който да мога да запазя престижа си. Играя "ва банк". Да става каквото ще. Прочее, аз съм изследовател и с интерес ще очаквам резултатите от тази история, от този тест, от този нравствен и психологически казус, на който мястото му е тъкмо в часовете по философия и гражданско образование.

На мен ми се иска моите ученици да станат достойни личности и добри граждани. С каквото мога им помагам в това отношение. Някои ще изберат, предполагам, пътя на достойнството, а други - на недостойнството. Някои, съблазнени от лесните шестици, сигурно ще предпочетат да си плюят в лицето и да се откажат от учителя си, който им е преподавал от години. Други, възможно е, да не постъпят така подло. Ще видим. Ще разберем. Но самите дискусии, които учениците ще проведат в класовете си по казуса са най-ценното според мен в него. Пътят към истината минава именно през тия дискусии. Пътят и към свободата, и към достойнството минава през тях. И добрите граждани, и стойностните личности трябва много да разговарят и спорят - и заедно да търсят истината. А истината именно освобождава. Тя е залог и на достойнството.

Ето как съдбата и мъдростта на живота ми поднесе прекрасен казус, в който се концентрира целия смисъл на обучението по философия и гражданско образование. И то в края на годината, когато и трябва. Затуй бях длъжен да се възползвам от него. Пък и да дам един малък урок по демокрация - и по човешко достойнство - на собствената си директорка. И директорите у нас се нуждаят от такива уроци по демокрация, нали така? И инспекторите също. И министърът даже се нуждае от урок по демокрация.

Даже и самият ни така бляскав и героичен Премиер се нуждае от такъв урок. Всички се нуждаем от него. И граждани, и управляващи. С демокрацията сме я закъсали тъкмо защото сме пренебрегнали потребността да се учим на демокрация всеки ден. Тъй мисля аз. И от това свое разбиране няма да се откажа. На никаква цена. Най-малкото пък на цената на презрения си комфорт...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.