Еротика и порнография

Еротика и порнография

Публикувано във в-к "Комсомолска ИСКРА", 6 декември 1988 г., Пловдив

Твърде „интересно” е отношението, което се е създало в нашето общество към „тия работи”, т.е. към човешката сексуалност и всичко, свързано с нея.

Не дай Боже учител да заговори нещо „по така” за секса пред своите ученици. Ще каже някой: вече не е така! Аз до преди три години бях учител в средно училище и там съм си имал доста разправии и с директора, и с възмутени родители, защо съм бил… прекалено откровен с младите, казвал съм неща, които „не е прието да се казват” публично, че винаги съм задоволявал любопитството на моите ученици, които ме били „взели на мушка”, защото и аз съм бил „неуравновесен сексуално” (няма да забравя този израз на моята директорка) и пр. Същевременно познавам учители, които се червят, когато ученик каже „неприлични” думи, а една млада педагожка бе изпаднала в несвяст когато на стола видяла нарисуван с тебешир пенис, при това вече била седнала на него и той ù се бил отпечатал на роклята. Свестихме я едва-едва.

Друга пък беше маниачка на тема чистота на чиновете, защото там най-често учениците, в които бушува и кипи сексуалността, рисуват… „цинични неща”, по нейния израз. Не можах да ù обясня, че няма нищо цинично в тия рисунки, че по тях тя може да разбере най-пълно и добре своите ученици точно такива, каквито са. Тя кипна, нарече ме „гаден фройдист”, престана да разговаря с такъв „мръсник” като мен и с това всичко за нея беше решено… окончателно. (Докато един ден отмъстителните ученици нарисуваха огромни пениси, женски гърди и пр. и тя не последва, без да иска, моя съвет: пред учителския съвет, когато се обсъждаше невижданият скандал, разкри гадателските си способности: знаела точно кой бил нарисувал тези… гадости!)

Но какво говоря за училището?! В университета нима не е същото?! Преди няколко години един бдителен „страж на морала” откри по банките отвратителни „цинизми” със „сексуално-политическа насоченост” и веднага последва кампания за боядисване на всички банки; излезе ректорска заповед, на студентите по групи бяха разпределени от Комсомола блажни бои и те боядисваха ли, боядисваха. Аз специално обиколих всички аудитории преди да почне боядисването, събрах (записах в тетрадка) това богатство от сексуалния младежки фолклор и в резултат на проучванията си реших… да пиша дисертация по тази тема. Събрал съм много материали ден нищо чудно да седна и да я напиша. А преди седмица всички групи, в които водя занятия, бяха „шокирани” от някои мои „откровения” относно фалоса като символ, заемащ най-видно място в културата на митологическата епоха. Интересуваше ме реакцията на студентите: някои ехидничко се хилеха, мъжете взеха „да сучат мустаци”, тук-там някоя студентка, „фрапирана” от невъзпитаността ми, обилно се изчервяваше, повечето се стараеха да не погледнат в очите ми. При това нагло им разказах една „грозна сцена” от филма на Фелини „Сатирикон” (никой не го беше гледал) и там се роди идеята ми да напиша нещо за различието между порнографията и еротиката.

По мое схващане отношението към секса може да бъде два вида: порнографско и еротическо. Ще се поясня.

Паоло Пазолини направи филми по „Кентърберийски разкази” на Чосър и „Декамерон” на Бокачо, а Федерико Фелини – по „Сатирикон”. Който е гледал филмите (наскоро ги даваха и в Пловдив, могъл ги е да ги гледа, ако обаче е бил над 16 г.), знае колко „страшни” неща се показват там, а който пък е чел книгите, също може да разбере за какво става дума.

В книгите, поради особеността на литературното художествено произведение, а също и поради майсторството на големите художници сякаш няма „възмутителни неща”, т.е. границата между еротично и порнографско не се минава, те са силно еротични, но не порнографски произведения (затова са издадени у нас, иначе порнографията е забранена със закон). Но във филмите на Пазолини и Фелини нещата са различни и това може да се установи дори „от прав поглед”. Федерико Фелини, великият майстор на киното, е същински чародей, който се движи по „острието на бръснача”, т.е. на границата между еротичното и порнографското, но не отива към пошлата порнография.

Границата между еротичното и порнографското е невидима, тя може само да се чувства. Фелини прекрасно я чувства, той има много филми със „сексуална насоченост”, бидейки примерен ученик на Фройд („Сладък живот”, „Амаркорд”, „Рим” и пр.). Същото може да се каже и за Бергман; на неговия филм „Фани и Александър” чух възмутените стенания на една възрастна жена, случайно попаднала на този филм: „Ама моля ви се?! Какво е това?! Как е възможно?! Къде съм, другари?! Ужас!”. В този момент главният герой правеше такива неща с жена си, които са толкова срамни, но които, да не забравяме, правят не само шведите (защото са се „разложили” сексуално!), а и, да признаем, и 99 на сто от българите, стига да са нормални сексуално. Но и Бергман, понеже е голям художник, чувства оная мяра, нарушаването на която преви истинската еротика честа порнография.

Аз не ща да бъда моралист, нито да поучавам какво е порнография и колко тя е отвратителна. Тия неща се чувстват от всеки нормално развит и здрав човек, който има напълно естествени сексуални потребности – и намира начин да ги задоволи. Моралът (а той според мен е отчуждена човешка нравственост) е безсилен в наше време в това отношение, той не може с нищо да повлияе на нравите, които битуват сред хората. Моралът, уви, днес е официозен, казионен и лицемерен, а младите хора много добре чувстват това. За тях той е нещо непотребно, архаично, дори допотопно и, трябва да имаме достойнството да признаем, са напълно прави. И те си имат „криви” страни, но изправянето им си е тяхна работа.

Истински еротичното е израз на една чувствителност, произтичаща от естествената и правилно развита човешка сексуалност. Това е удовлетворението от съзерцанието на красиви тела, облагородени от човешка духовност, излъчващи чистота на преживяванията, безкористност, благородство в лицата и със светли, непомрачени от незадоволени сексуални желания погледи. Порнографското, изображението на дивата и животинска страна от природата на човека, е израз на сексуална непълноценност и комплексираност.

Еротичното е „очовеченото” сексуално, а порнографското е чисто животинското у човека, несублимирано от културата, от човешката духовна природа. Няма нормален човек, който да получава истинско сексуално задоволство от гледането на порнографски филми и списания. Но всеки човек има интерес към изобразяването на сексуалните сцени, защото търси именно еротиката, която не може да му бъде безразлична. Красивото тяло на жена (или мъж), сексуалният контакт в истинската му значимост за живота на човека са красиви, дори възвишени, а също са толкова естествени, най-човешки, „прекалено човешки”: те именно предизвикват еротични чувства, към които, да признаем всички, толкова много се стремим.

Това е което исках (и можах) да кажа тук за „тия неща”.

Ангел Грънчаров, асистент по философия в ПУ „П.Хилендарски”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.