По-долу следва втората част на българския превод на пълния и автентичен текст на мое интервю – което дадох на украинския журналист и политолог Виктор Каспрук – отнасящо се за историческите процеси и също за актуалната ситуация на “медийния фронт” у нас; интервюто беше публикувано и препубликувано (под заглавието Путинизацията на България става чрез медиите) в много украински и руски сайтове и блогове; първата част на същото интервю може да се прочете под следното заглавие: Олигархичната тирания у нас се основава на пълния контрол на олигархията над медиитеМоже ли изобщо да се говори за конкуренция в телевизията и в средствата за масова информация в България?
Конкуренция между телевизионните канали и другите популярни средства за масова информация в смисъл на противопоставяне на принципно различни гледни точки, в смисъл на плуралистична борба на алтернативни мирогледно-ценностни, философски, политически и пр. позиции у нас, разбира се, няма.
У нас има видимост на конкуренция, която е обусловена комерчески и идеологически. Т.е. върви борба за привличане към себе си на масовия зрител, но в основата на тия противоборства стои един и същ интерес с търговски измерения: всички телевизионни канали и вестници се съревновават в изразяването на верноподанически чувства към тези, които държат властта в България. А също така върви борба за това кой ще успее в по-голяма степен и по-ефективно да опростачи и видиотизира колкото се може повече хора.
Забелязва се принципна конкуренция между всички традиционни (конвенционални) медии, от една страна, и интернет. Тъй като властта и мафията (а у нас мафия и власт са едно и също нещо, те са две ипостаси на една и съща сила) разбраха, че трябва спешно да овладеят и интернет, за да не допуснат възможността реалната опозиция да се противопостави на тихния произвол и всевластие. На народа придлагат нискокачествена "халтура", "културен сурогат", възпитават го в еснафския манталитет на безкултурието, бездуховността, нихилистичната аполитичност и антидемократичността.
Тоест, разпространяват антиевропейски ориентирана ценността система, в която, например, голяма роля играе кагебистското "православие", което фактически замени идеологическия диктат от епохата на комунизма. "Православният" ренесанс, организиран от ченгетата и кагебистите, обаче е само видимост, зад която стои все същият материалистически и бездуховен манталитет и стереотип.
В продължение на повече от четири десетилетия Комунистическата партия доминираше в България, узурпирайки всички функции по управлението на държавата и ограничавайки правата и свободите на човека. Тогава мониторинга на обществените настроения никога не си пробиваше път в средствата за масова информация. Изменило ли се е нещо в тази посока сега?
Това, което се случи, е само игра, смяна на формата, но същината е все една и съща. Както бившите комунисти и кагебисти (ченгета) изведнъж станаха "капиталисти" и даже "демократи", по същия начин същите тези сили изтълкуваха и "демокрацията", и "плурализма", и "свободния пазар", и "независимостта на медиите"; всичко е фалшификат, но същината е все същата: диктат на същите тия сили, сега дегизирали се под нова фирма. Сега обикновеният човек и честният интелектуалец също нямат възможността свободно да изразят какво мислят и особено да придадат публичност на своето разбиране и на своето мнение. Можеш да говориш и даже да крещиш каквото искаш, но не по телевизията, където много хора ще те чуят; можеш да крещиш на улицата, където ще те вземат за луд, т.е. твоят глас пак е "глас в пустиня". Ситуацията е добре известна: "Кучетата си лаят, керванът си върви".
Вярно, в интернет, който проклетите американци измислиха и подариха на човечеството, можеш да кажеш какво мислиш, но то е само за да си облекчиш душата. Тук обаче трябва да отбележим, че по форумите се подвизават щедро заплатени и най-активни оплювачи, които се грижат за това "правилните възгледи" винаги да побеждават, а "враговете на народа" сега ги убиват вече не физически, а, така да се каже, само морално: оплюват и унижават личността им постоянно. Виждате, че и тук същината е все същата, налице е все същия комунистически манталитет и стереотип, а само външната форма и друга. С други думи казано, автентичен публичен живот в "европейска" България няма.
Управляващите политически сили и досега не са в състояние да преодолеят своята склонност и желание да управляват по свой вкус средставата за информация?
Медийната хегемония дава на тези олигархични и кагебистки по генезиса си политически сили надеждата за дълговечна сладка власт. Но благодарение на самата "човешка природа", на психологическите механизми на човешкото съзнание това е невъзможно: лъжата не може вечно да властва и триумфира; в края на краищата истината винаги излиза наяве.
Постоянните и неприкрити груби медийни манипулации често дават обратен, бумерангов ефект. Хората се събуждат, осъзнават своите грешки, разделят се с наивността си. Макар наивници винаги да има изключително много - те именно се являват социалната основа на олигархично-кагебистския политически режим - но по своята презумпция човекът, да се надяваме, е разумно същество.
Наглостта, особено когато е крещящо безцеремонна, поражда даже инстинктивно противодействие: съпротивлява се вече самата човешка природа. Речено е: на щиковете на медийната диктатура можеш да се опреш, но на тях не можеш да седиш. Да се надяваш, че можеш да седиш, и при това вечно е крайно глупаво, е безумие. Все повече надменната олигархична власт със собствените си ръце си копае гроба. Това всъщност се поражда от логиката, от естеството на самия живот: безумното всевластие е прелюдия към неминуемата гибел.
Помагат ли българските средства за масова информация за установяването на обществен диалог в България?
Виждате ли, независимо от всичко казано аз все пак съм оптимист. Аз не виждам всичко в черна боя, макар че ситуацията, както видяхме, е твърде тежка, за някои хора дори безнадеждна. Но има и обнадеждаващи симптоми. Има у нас, да речем, хора, в това число и журналисти, които не можеш да ги купиш за никакви пари. Те са немного, но все пак ги има. Да спомена поне едно име: Иво Инджев. Репресиите не го пречупиха. Има също така и "островчета" на достойна журналистика сред морето на нравствената деградация; има и някои предавания, които поставят сериозни, истински проблеми на българския живот. Но те се броят на пръстите на едната ръка.
Има също така у нас все още и политици от голяма, европейска класа и мащаб, които, независимо от ужасните условия на експанзията на олигархично-кагебистската мафия, не само че издържаха, но и продължават да се борят. Пропагандната война срещу премиера-реформатор Иван костов не го пречупи и за ужас на мафията той не само оцеля, но и стана още по-мъдър. Него постоянно, всекидневно го оплюват с дружни залпове всички медии, но той при това стана по-силен.
Този човек именно и се явява кошмар за българо-руската кагебистка мафия и олигархия - и тя не жали пари за неговото неутрализиране. Всъщност този държавен деец успя да пренесе България в нова орбита - орбитата на свободолюбивата, демократична евро-американска цивилизация. Това кагебистите никога няма да му го простят.
Как повлияха новите информационни технологии на повишаването на функциите на журналистиката като четвърта власт в България?
Струва ми се, че традиционните медии - вестници, списания, телевизия - постепенно губят своята хегемония в обработката на масовите настроения; благодарение на интернет вече е невъзможно гражданското общество да бъде поставено под пълен контрол, независимо, че опитите в тази посака продължават. Даже самите традиционни медии все повече преминават и, така да се каже, "емигрират" в интернет, който става поле на всички битки за бъдещето.
Ще видим какво ще измислят ретроградните сили за да започнат по-ефективно да манипулират самата свобода, щото априори е известно, че интернет е свобода. Струва ми се, че тяхното всевластие и хегемония невъзвратимо отиват в миналото. Всички видяхме какви чудеса произведе интернет в арабския свят; невозможното стана възможно; подобно нещо предстои, според мен, и в нашите страни. Свободата не е замръкнала и в значително по-диви епохи, няма да угасне и сега.
Каква е днес ролята на средствата за масова информация в политическия живот на българското общество?
Аз постоянно в своя анализ благодарение на Вашите въпроси акцентирах на този аспект, което и сега ме освобождава от потребността още веднъж да казвам пак същото. В заключение искам да кажа, че ролята на медиите в разглеждания период е твърде голяма, те дори се явяват власт, конституираща в крайна сметка останалите власти. Под властта и влиянието на медиите се намира самият суверен - народът, мнозинството от народа, неговото съзнание, неговите представи за нещата.
Демокрацията, уви, е власт на манипулираното, на поддаващото се на манипулации немислещо мнозинство. Цялата работа, следователно, е да намерим път до тези хора, да им помогнем да осъзнаят все пак поне основния смисъл на случващото се. Когато порасне до необходимото ниво "критичната маса" от самостоятелно мислещи хора, едва тогава демокрацията ни ще стъпи на краката си - та като общество да поемем по посока на толкова желания просперитет. Затова смятам, че неумолимо идва времето, в което медиите ще престанат да играят ролята на безконтролен демиург и диктатор на политическия и обществен живот, както беше до този момент.
Противоотровата на медийния диктат е всекидневната просветителска работа на умните и небезразлични хора, чиито дълг е да пазят и гордо да носят факела на свободата, истината и доброто сред масата на объркани и отчаяли се хора. Според мен цялата надежда е в младите хора, чиито съзнания не са обременени от дефектите на комунизма, явяващи се хранителна среда за разцвета на ония явления на комуноидно-олигархичния произвол, за които говорих по-горе.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар